Описание и история

Тракийска и антична крепост Градишки венец се намира на едноименния връх, на 2.44 km източно по права линия от центъра на село Превала. Изградена е на висок, труднодостъпен рид, на който северозападния, северния и от части източния склонове са скални и отвесни, а останалите- много стръмни. Най- достъпна е от североизток, където билото на рида е много тясно. Височината е част от южния склон на Широка планина. На около 733 m южно тече река Огоста.

Градишки венец разполага с двойна крепостна стена. И двете стени имат формата на перфектна дъга, започваща и завършваща при билото на рида (отвесния северозападен склон). Формата на обекта е полуелипсовидна. Основата е от северозапад под права линия. Размерите на вътрешната крепост са около 119х129 m. Защитената площ е около 12.3 дка. Външната крепост е с размери около 309х170 m. Защитената площ е около 41 дка.

Разстоянието между двете крепостни стени на Градишки венец започва от 50-60 m на запад и юг и достига до 110 m на изток. В югозападната част на вътрешната стена има прекъсване от около 4-5 m. Предполага се, че тук може да е бил входът. Намерени са парчета от глинени съдове, римски монети от императорската епоха. Открити са парчета шлака, съдържащи магнетит, арсен и сяра. Рудата е от находищата при с. Мартиново. Изкопани са глинени водопроводни тръби, като водата по тях е идвала от извори, намиращи се южно от река Огоста в Язовска планина.

Градишки венец е бил почти гол, каменист, със съвсем рядка растителност. В днешно време е обрасъл с храсти. Скалната маса на много места е оголена и силно ерозирана. Укреплението е наблюдавало и контролирало долината на горното течение на река Огоста от с. Превала, на изток към с. Митровци. При с. Превала се образува малка котловина, затворена между веригите на вододела между pека Огоста и река Лом на северозапад, Широка планина на север, и рида, който се явява вододел между река Огоста и Чипровска река. Долината се свързва със с. Мартиново чрез долината между споменатия рид- вододел и планинската верига на запад от него, а на изток- по поречието на река Огоста, с полето на Монтана.

Очевидно Градишки венец и височината са играли голяма роля в защитата на тези земи, тъй като тя наблюдава един много голям район по горното течение на Огоста; на север от нея и от северните склонове на Широка планина са изворите на река Цибрица, които според Птолемей се явяват точка, в която се събират границите на Долна Мизия, Горна Мизия, Македония и Тракия. Близостта на твърдината до една такава точка несъмнено ѝ е отреждала важно значение.

За живот по тези места свидетелстват и многото могили по течението на река Огоста в контролирания от Градишки венец район. Освен близостта на реката, жителите на обекта са ползвали вероятно и кладенец, който се е намирал ниско под северозападната страна. Второто поле, което тази крепост наблюдава и защитава, е това при селото Горна Лука. То е разположено в края на рида, който е вододел между Огоста и Чипровска река, и на по- голяма височина от терена на самите села.

Очевидна тук краят на рида е бил много полегат, което е дало възможност на хората, живеещи тук, да го превърнат в обработваема площ. Северните склонове на този рид сега са покрити с гори, както и тези от южната му страна, които гледат Чипровското поле и “Голямо Градище” при гр. Чипровци.

Покрай Градишки венец в посока север- юг минава път който идва от крепостите край река Дунав и се насочва към “Турес” и “Ремесиада” на Диагоналния път. Този път е пресичал река Огоста по мост южно от укреплението. По северния бряг на Огоста под твърдината в посока югоизток- северозапад, минава пътят обслужващ Втора линия крепости на Източната римска империя за защита от север. Северно по билото на Широка планина в посока югоизток северозапад върви паралелен път.

Местоположение

Надморска височина: 608 m GPS координати: 43°28’09” С.Ш. и 22°53’35” И.Д.

Литература

Александров, Г. Антични крепости в района на Монтана (дн. Михайловград). -В: Чипровци 1688-1968. София, 1971.
Спиридонов, Т. Историческа география. Изследвания. София, 2013.
Автор: М. Гърдев

Планове

Автор: К. Василев