Описание и история
Тракийска, антична, късноантична, средновековна крепост и римска пътна станция Тримамиум/Trimammium се намира в местността „Дикили таш“, на 2.7 km северозападно по права линия от центъра на село Мечка. Построена е в северния край на дълъг рид, намиращ се на десния бряг на река Дунав, на връх извисяващ се на 62 m над реката. Склоновете му от запад, север и изток са стръмни, а на изток- на места и отвесни. От запад рида е ограничен от река Дунав, а от север и изток- от река Ореше.
Засега размерите и формата на Тримамиум са неизвестни. К. Шкорпил съобщава за ров от южната, достъпна страна, който сега е разрушен от прокарания на това място път. В момента терена е покрит с дървета и храсти. През ІV век в селището квартируват milites Constantini. През VІІ век аварите и славяните разрушават кастела и върху развалините му възниква нова, средновековна, българска твърдина.
Според преданието, името на село Мечка идвало от знамето на укреплението, на което имало нарисувана меча глава, символизираща силата и могъществото на крепостта, и от формата на разпъната меча кожа, която имало селището. До скоро са личали издълбаните скални водохранилища и бойници. Съществувал е канал до самото подножие на реката. При разкопки и сондажи водата може да се каптира отново. Запазен е и старият римски път.
Тримамиум се споменава най- рано у Клавдий Птоломей (ІІ век). Това разкрива неговото икономическо и преди всичко стратегическо значение- като крепост и като пътна станция. Селището е било разположено на Крайдунавския път между „Ятрус“ и „Сексагинта Приста“. Според римските итинерари отстоянието до „Сексагинта Приста“ е било 12 мили, т.е. около 18 km. Като изхожда от разстоянията, посочени в пътеводителите между кастелите по Дунава.
Пръв Карел Шкорпил изказва мнението, че Тримамиум трябва да се отъждестви с обекта край село Мечка, Русенско. При останките на римския път е открита и една милиарна колона с два надписа: от времето на император Гордиан ІІ (236-238 г) и по- късно от годините на Константин Велики (306-337 г). От некропола на римската пътна станция, селище и твърдина, произхожда и откритата през 1965 г. при „Стълпище“ надгробна плоча от варовик с латински надпис, която сега се намира в Русенския музей. Касае се за надгробен паметник на Аврелий Мукиан, войник от І италийски регион, починал на 20 години и то по време на действителна военна служба, когато се подготвял за mensor, т.е. „землемер“.
Т.н. mensores са войници от легиона с определени технически познания, използвани при измерването и разграничаването на определена територия, твърде често при измервания в територията на легиона. През 1932 г. българският географ и етнограф доцент Васил Маринов, открива в „Стълпище“ интересен скален релеф. „Един конник препуска с развята от вятъра мантия. Уплашена сърна бяга пред него, догонвана от хрътка.
Тракийският герой, присвит в своя хитон, увлечен в преследването, препуска от дълбините на вековете и идва до наши дни, изваян върху една скала, за да ни развълнува, за да ни напомни за траките- древните обитатели на нашите земи, слели се с дошлите тук славяни и прабългари, изчезнали, но и едновременно оставили у нас нещо от себе си…“ Частта от скалата, на която е изсечен релефът, била взривена от иманяри, но за щастие той е бил фотографиран и така изображението е запазено.
Близо до Тримамиум е регистрирано тракийско селище, датирано в ранна и по- късна желязна епоха. То обаче досега не е археологически проучено. Случайно намерено кладо от 418 монети, което съдържа имитации на емисии на Филип II, Филип III Аридей и втория период на монети на Тасий, може да бъде свързано с това селище.
От началото на месец април 2006 г. РИМ Русе провежда разкопки на обекта. Това са първите проучвания на този регистриран археологически паметник, предшествани от над сто иманярски изкопа. В един от тези изкопи през януари 2006 г. са открити жертвеник и голям зид, станали причина да започнат настоящите разкопки. Тогава в Тримамиум са открити и монети от периода IV-V век, част от мраморна маса, тухли с печати, бази за колони и фрагменти керамика от периода III-V век и IX-XI век.
Открит е шест редов римски надпис, който съобщава за изграждане на крупна обществена сграда или храм, споменава името на легата на провинция Долна Мизия, както и за кохорта, наречена с епитета „Севериана“. За пръв път става ясно, че точно тази военна част- кохортата, е пребивавала в кастела Тримамиум. „Севериана“ е почетно звание от времето на император Север Александър (222-235 г).
През 2017 г., след осемгодишно прекъсване, са извършени редовни археологически проучвания на територията на Тримамиум за установяването на трасето на крепостната стена. Разкрити са около 4.5 m от външното лице на римската крепостна стена и югозападно лице на кула. Ширината ѝ е около 3 m, а запазената височина до 2.5 m или от 5 до 10 реда от добре обработени правоъгълни камъни, споени с хоросан. Долните два реда са с отстъп навън, маркиращ границата между суб и суперструкцията на стената.
Със сигурност е установено, че културният пласт пред разкрития участък на крепостната стена на Тримамиум е от периода на късната античност, по- точно от VI в. Възможно е неговото образуване да се дължи на ремонтните дейности, извършвани тогава. Над нея, на около 1-0.5 m, се намира втора стена, с различен градеж от преизползвани обработени камъни на спойка глина, запазени до два реда. От нея е разкрита част с дължина 8 m и ширина 4 m. Трасето ѝ не съвпада с това на по- ранната.
С тази стена е свързана конструктивно кула, застъпваща по- ранната такава. Моментът на изграждането на втората стена е неясен на този етап- това се случва след 585 г., вероятно в периода на Първото българско царство или по времето, когато Източната римска империя владее тези земи.
Непосредствено над втората стена на Тримамиум е разположена третата, най- късна стена, изградена от преизползвани обработени камъни (запазена във височина 3-4 реда). Тя е с дебелина 2.25 m и разкрита дължина 7-8 m. Нейното трасе не съвпада с тези на другите две стени. Тя е строена в периода ХІ-ХІІ в. Откритите находки през 2017 г. са 46, от които 8 са монети- 1 от 270-275 г., 5 от края на IV и началото на V век, и две от периода 527-567 г.
Сред другите трябва да се споменат токи, фибули, лампи, ножове, фрагменти от стъклени съдове и др., по- голямата част от които се датира в VI в. Открити са и 1248 фрагмента керамика, само пет от които са от периода Х-ХІ век, а останалите са от късноантични съдове. Около 50% са от транспортни амфори (голяма част с гребенчата украса), а останалите са предимно от кухненски съдове със сиво- черен цвят.
Местоположение
Надморска височина: 81 m GPS координати: 43°42’46” С.Ш. и 25°47’53” И.Д.
Литература
Върбанов, В., С. Тодорова, Н. Русев и др. Археологическо проучване на Тримамиум, с. Мечка, Русенско. – В: Археологически открития и разкопки през 2017 г. София, 2018.
Върбанов, В., Д. Драгоев, Н. Русев. Археологически проучвания в римската крепост Тримамиум (предварителен доклад). – В: Информация за крепост Тримамиум (Достъп: 18.04.2021)
Информация за крепост Тримамиум (Достъп: 18.04.2021)
