С. Мадара – крепост при Голямата пещера


Описание и история

Неолитна, тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост има при „Голямата пещера“ в НИАР „Мадара“. Разкрити са три успоредни, крепостни зида от различно време. Външния зид е изграден от големи ломени камъни, споени с хоросан. Откъм лицето е облицован с добре обработени, бели камъни. На белите камъни има знаци каквито се срещат в Плиска и Преслав. Във него са открити леглата на напречни и надлъжни дървени греди. Рафаил Попов датира тоя зид към българското средновековие. Средният зид е бил запазен на височина до 2 m и е широк 2.65 m. Изграден е от обработени камъни споени с бял хоросан, смесен с парчета керамика. На височина 1.5 m над камъните има 4 реда тухли, направени от бяла пръст. Те са вградени само от вътрешното лице на стената, която след това е била измазана. Входът в зида е бил широк 1.35 m. Третият зид е аналогичен на вторият и е също толкова широк. Според И. Велков единия зид е бил разрушен от водата и тогава е изграден вторият. Вътре в самата пещера има крепостен зид широк 1.65 m. По времето на И. Велков той е бил запазен на височина около 1 m. В северната му част е имало вход широк 1.4 m. Зидът е бил изграден от добре обработени дялани камъни, споени с пръст. Без значение дали в пещерата е имало светилище или склад, през всички периоди тя е била укрепена, защото пещера с извор, която е удобна за обитаване не е много често срещано явление. През всички периоди мястото е оценено подобаващо от всички живеещи наоколо. Преди траките пещерата вероятно е служила за укрепено селище. По времето на траките тя се превръща и в светилище. По времето на римляните освен светилище се превръща и в склад, както и в крепост в която да се прибира населението от околността по време на нападение. Към това води мисълта, че крепостната стена на крепостта на Мадарското плато е широка 1.8-2.2 m, а тези при пещерата 2.65 m. Отделно в тоя период и римската вила се укрепява. Крепостната стена е продължила да се използва и по времето на Източната римска империя, въпреки изградената крепост на платото. Същата традиция продължава и по времето на българите.

Местоположение

Надморска височина: 272 m GPS координати: 43°16’28” С.Ш. и 27°07’13” И.Д.

Източници

Велков, И. Разкопки въ Мадара. Мадара разкопки и проучвания, кн. I. София, 1934
Попов, Р. Материали за предисторията на Мадара. Мадара разкопки и проучвания, кн. I. София, 1934
Дремсизова- Нелчинова, Цв. Антонова, В. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. София, 1975 
М. Гърдев
 

Обекти в БългарияОбласт ШуменОбщ. ШуменСевероизточна Б-я

Comments are disabled.