С. Лясковец – укрепено селище Парпадар

С. Лясковец - крепост Парпадар

Крепостната стена на Парпадар, проследяваща се под насип. Автор: М. Гърдев


72 / 100

Описание и история

Укрепено, антично, късноантично и средновековно селище Парпадар или наречено още “Чалъбаир” се намира на 1.24 km източно по права линия от центъра на село Лясковец. Изградено е върху издължен в посока север- юг хълм, в ляво от шосето Долно Ботево- Силен. Склоновете на хълма от запад север и изток са стръмни и трудно достъпни. Единствено от юг възвишението е по- достъпно през дълга седловина, която постепенно се изкачва към върха.

Укреплението Парпадар е с неправилна, елипсовидна форма с максимални размери 123х64 m и площ от 5.7 дка. Крепостните стени следват конфигурацията на терена. В днешно време са почти напълно заринати в земята и се проследяват само под насип. Съдейки по големината на насипите, стените вероятно не са били с много голяма дебелина. Отбраната се е осъществявала от една крепостна стена, като по терена не се забелязват останки от други отбранителни съоръжения.

Главния вход на Парпадар е бил в най- западната част на южната крепостна стена, в непосредствена близост до югозападния ъгъл. Той се различава добре, между два доста по- големи насипа, които може да са останки от кула- порта. Разположението на входа, именно в този участък не е случайно. Както днес, така и в миналото болшинството от хората са били десняци. Това предполага, че войниците държат щита с лявата ръка и меча или копието в дясната. Имайки предвид терена пред крепостната стена, вражеските войници е трябвало да се доближат до входа вървейки покрай южната стена. Това е излагало на обстрел от защитниците незащитената от щит дясна страна на нападателите.

Вътрешното пространство на Парпадар е било застроено. Между останките, вътре в селището са открити сребърни и медни римски монети от II и III век и византийски монети от VI до XI в. (Фаустина Старата, Юлия Домна, Галиен, Юстин II, Роман Диоген и др). В укреплението са намерени също железни и бронзови битови предмети като огрибки, токи, няколко изящни коланни апликации и обкови от X-XI в., както и кръстове, един от които с надпис от X-XI в.

От селището Парпадар се разкрива широка гледка към околната долина. Вземайки предвид останките, които се наблюдават на терена, включително много (на пръв поглед) рехавата, отбранителна система на обекта, може да се предполага, че той се отнася за укрепено селище, което не е имало военни функции. Крепостната стена е служила основно за защита от разбойници и малки военни отряди, не разполагащи с обсадна техника.

Според находките, описани от Д. Аладжов може да се заключат три периода на експлоатация на Парпадар– античен, късноантичен и средновековен. Реалния период на обитаване, както и пълна представа за отбранителните съоръжения и функция на обекта могат да бъдат установени само след археологически проучвания.

Южно на 0.5 km от твърдината минава древен трансродопски път в посока изток- запад, който може да бъде проследен от „Адрианопол“ до „Филипополис“.

Местоположение

Надморска височина: 424 m GPS координати: 41°42’23” С.Ш. и 25°42’45” И.Д.

Литература

Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001.
Автори: К. Василев, М. Гърдев и д-р. Д. Димов

Снимки

Снимки на Парпадар
Снимки на Парпадар

Планове

К. Василев

Comments are disabled.