С. Лозен – крепост Градище

Късноантична и средновековна крепост Градище се намира, на 1.08 km югозападно по права линия от центъра на село Лозен. Крепостта е издигната на двуглаво възвишение, от издължен в посока север- юг рид,  част от северните склонове на Лозен планина. Източният и западният склон на рида, се спускат стръмно към две малки дерета. Крепостните стени следват конфигурацията на терена като затварят площ от 6.1 дка. Формата на крепостта е неправилна, наподобяваща трапец с широка основа от юг и тясна страна от север, като размерите и са приблизително 130х70х20 m.  Крепостните стени се проследяват под формата на широки и високи валове, като на някой места иманярски изкопи разкриват стени с височина от 1.6 m. Стените са градени от местен червен ломен камък споен с хоросан. От юг крепостната стена е била осезаемо по широка като стената, стръмно се е изкачва, от изток и запад върху по- високия от двата хълма вписани в укреплението. На най- високата точка от този хълм се забелязва втора крепостна стена, която е ограждала цитадела, с вероятно правоъгълна форма и приблизителни размери 30х15 m. От юг, за своята защита, цитаделата е разчитала на дебелата южна стена на крепостта, а от всички останали страни е била обградена от дебел зид, в момента наблюдаващ се под насип. Защитата на южната крепостна стена е била подсилена от стръмно спускащия се на юг хълм, който в подножието си е допълнително оформен под формата на ров през който преминава идващ от юг стар античен път. Западната и източната сени са сравнително по- тесни, тъй като са защитавали достъпа до крепостта от трудно достъпните и стръмни източни и западни склонове. Тъй като достъпа до крепостта е най- лесен и полегат от север, северната крепостна стена е значително по- широка от стените от всички останали страни. Пред нея е била издигната и втора крепостна стена (протейхизма) с по- малки размери, която допълнително е защитавала северната стена. Стар античен път, спускащ се от юг, по билото на рида, стигайки до крепостта минава през южния ров и се отклонява на изток покрай крепостната стена, където стига до главният южен вход в нея. Входа е разположен на югоизточния ъгъл на крепостта, малко преди стената да извие на север. Античния път преминава в източната част на укреплението пресичайки го цялото и излиза през главната северна потта, която е разположена в североизточния ъгъл на крепостта. В ляво от нея се забелязва голямо струпване на камъни и земна маса, от което може да се предположи, че от запад е била защитавана от кула. В северозападната част на крепостта иманяри са разкрили голяма, вътрешна на стената, правоъгълна кула. Из целия терен  на крепостта се забелязва изключително брутална иманярска намеса. Виждат се изкопи, всеки един от над 10 m² с дълбочина от 2 m. На няколко места толкова са се увлекли в изкопните работи, че околния терен се е свлякъл върху дупката заедно с дърветата върху него. Във всички тези изкопи се забелязват множество останки от битова и строителна керамика. Из целия терен на крепостта, в иманярските дупки се забелязват останки от сгради. По своите размери, може да се каже, че крепостта е една от най големите, след Сердика, в областта и по всяка вероятност е била част от нейната отбранителна система. Най вероятно е служела и за контрол и охрана на пътя, минаващ по трасето на прохода с популярното съвременно име “влаковете”, който се намира на 1 km източно от нея. Това е римски път, останките от който все още личат, свързващ Софийското и Самоковско полета през днешните села Лозен и Пасарел и минаващ покрай Еврейското кале и Равулската крепост. Със своите стени изградени от червен камък, крепостта сигурно е била много красива и се е виждала от голямо разстояние в софийското поле.