Описание и история
Тракийска, антична и късноантична крепост Калето/Кулата се намира на едноименния връх, на 3.47 km северозападно по права линия от центъра на село Лесковец. Изградена на доминиращ над околността стратегически връх, от който има отлична видимост във всички посоки и на голямо разстояние. Височината е част от дълъг рид, който се спуска от връх “Ком”, на север към село Гаврил Геново. От тук на изток също тръгва рид, който се спуска до село Гаганица. Склоновете на върха от всички страни са високи и стръмни. Най- достъпен е по билото на рида от югоизток.
Калето има издължена, неправилна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Тя е затваряла два върха от височината. В средата на обекта е ситуиран най- високия връх на височината, а вторият се намира в най- югозападната част. Укреплението е дълго 210 m и широка до 70 m. Защитената площ е около 9.7 дка. Крепостните стени обикалят твърдината от север, изток и югоизток, а от юг югозапад и запад отвесните скали са били достатъчна защита и там крепостна стена не е издигана. На югозападния връх, заграден от крепостните стени, в ъгъла на укреплението, през римския период е издигната голяма кръгла кула за наблюдение и контрол, чийто останки днес се забелязват на терена във вид на голям разсип.
Стените на Калето са с дебелина 1.5 m и са изградени от ломени, необработени камъни със спойка от кал. В тях са били оформени два входа от северозапад и от юг. Пътя от южния вход е водил на изток по билото на хълма и се е спускал в долината, а този от северозапад е водил до голямо селище, развило се на запад и югозапад по билото на рида. Това подградие вероятно също е било укрепено, като е обхващало и връх “Кота 878.0”. В пределите на крепостта е намерена шлака, свидетелстваща за развита металургия, както и много тракийска и антична керамика, монети, оръжия, инструменти, накити, глинени фигурки и др. Намерени са и тежести за стан от късноантичната епоха.
Източно от Калето, на около 400 m се намира некрополът му. Той се състои от 4 големи могили, които са високи до 5 m и още 8 по- малки. Могили от №1 до №5 и от №9 до №12 са разкопани от археолозите. В тях са открити множество погребения с трупополагане и трупоизгаряне, както и погребални предмети, фибули, оръжия от бронз и желязо и др. артефакти днес намиращи се в историческия и археологически музеи в София. Могилния некропол е използван от VIII в.пр.н.е. до I в.
На 6 m югозападно от могила №1, археолозите са разкрили останки от култова постройка с концентричен план. Тя има кръгла форма с две помещения вътрешно и външно. Външното помещение е с диаметър 6.8 m и дебелина на стените от 0.8 m, а вътрешното е с диаметър 2.5 m с дебелина на стените от 0.35 m. В средата на вътрешното помещение е оформен кръг с диаметър 1 m настлан с камъни. Според археолозите разкопавали некропола и Калето в култовата постройка се е помещавало светилището пряко свързано с могилния некропол, а жертвения олтар се е намирал в кръга във вътрешното помещение. Днес останките от постройката се проследяват във височина от 0.5 m.
Укреплението се намира на кръстовище на древни пътища. От тук от север на юг минава пътят от “Рациария” през “Монтанезиум” за “Турес” с разклонение за “Баланстра” през проход “Сребърна”. От североизток покрай крепостта “Людено” минава дублиращо трасе на горнопосочения път, като по него е идвал и човекопоток от “Августа”. В основна посока югоизток- северозапад от тук минава Предбалканския път на Източната римска империя, който обслужва Втора редица крепости за защита от север. От югоизток той е пазен от твърдините “Левсковско градище” и “Кулата”, които фланкират Калето от тая посока.
Този път продължава на запад към укрепление “Еловишко кале”. На север се намира “Калето” при Георги Дамяново, а на североизток- “Градище” при Горно Церовене. На юг се намират укрепленията при село Говежда. Калето се явява централна, най- висока крепост на горепосочените.
Местоположение
Надморска височина: 907 m GPS координати: 43°20’12” С.Ш. и 23°02’30” И.Д.
Литература
Александров, Г. Антични крепости в района на Монтана (дн. Михайловград). -В: Чипровци 1688-1968. София, 1971.
Спиридонов, Т. Историческа география. Изследвания. София, 2013.
Teodossiev, N. North-Western Thrace from the Fifth to First Centuries BC. Oxford, 2000.
Автор: М. Гърдев и К. Василев
Планове
Автор: К. Василев
