С. Лесичово – крепост Змеица


Описание и история

Средновековна крепост Змеица се намира на 1.78 km югоизточно по права линия от центъра на цело Лесичово. Издигната е на възвишение обградено от север от река Тополница, а от изток и запад от две дерета. Западното дере носи името Кървавото дере и се свързва с избиването на оцелелите защитници на крепостта от османските нашественици. Крепостта е достъпна от юг, където е издълбан ров и е издигнат вал, а стената на крепостта е най- дебела. Твърдината е ориентирана в посока югоизток- северозапад и е с неправилна форма, следваща конфигурацията на терена. Максималната и ширина е 106 m, а максималната дължина 190 m. Стените и се проследяват под формата на валове, които достигат до височина 3-3.5 m. Портата е била от юг и в днешно време през нея е прекаран горски път.

Пътепис

Величко Кратунчев: “През един слънчев есенен ден трима мъже пътувахме от Лесичово към крепостта Змеица, за която бяхме слушали от ловци и иманяри, които кръстосват “Голямата кория” и “Могилата”. Прекосихме моста на река Тополница и се отправихме на юг към Виноградец. Изкачихме пределната точка над Слатина и стъпихме на стръмния път, който водеше към билото на “Могилата”. Преди да стигнем връхната точка на “Могилата” завихме на север над Голдуповата чешма и продължихме по хребета, който завиваше на изток под боровата гора. По късно разбрах, че покрай река Тополница до крепостта покрай Кървавото дере има пряка пътека. През боровата гора се спуснахме по тревясал път, който водеше право в крепостта. В началото пресякохме голям синор, заравнен при засаждане на борчетата. След около 100 m стигнахме голяма бабуна, от която започва втори синор, опънат между бреговете на две дерета. Изминахме още 100 m и пред нас се показаха дъбови дървета и храсти. Змеица беше пред нас. Ето вижда се къде е била портата на крепостта, малко е деформирана, защото е на повече от 1.5 m по- ниска от заграждащата я стена. Тя беше обърната на юг към хълмистото било. Оттук до нея достъпа е най- удобен. Другите три страни както се убедихме по- късно бяха непристъпни. Попитахме шофьора, знае ли защо крепостта се казва Змеица, а той се почеса зад ухото, усмихна се и рече: „Пазете се, че тук бъка от отровни пепелянки. Подозирам, че тези пъстри влечуги са дали името на крепостта. Дугата версия е свързана с легендата за рицарите кръстоносци, които били облечени в люспести метални доспехи, а конете им покрити с железни наметала. Такова чудо местните жители не били виждали и го оприличили на змейовете, описани в народните приказки. Такова животно нашенци не били виждали тъдява и за това предпочели да го наблюдават отдалече зад дуварите.“ Името “Змейовец” е дадено и на един хълм, който се издига южно от село Калугерово, можеби по същата причина. С любопитни очи разгледахме територията между стените да търсим следи от сгради. Никъде не срещнахме купчина камъни или зидове. Пречеха ни стволовете на високите борови дървета, засадени преди десетки години на мястото на дъбова гора, а храстите от къпини, шипки и други нискостеблени, населили се между тях съвсем ни преграждаха пътя. Площа между стените ми се видя доста голяма и окомерно я определих на около 12 дка. Забелязахме, че зидовете следват високите брегове на двете дерета. От север над реката се издигаше почти отвесна стена наречена „Прибоя“, на изток към манастира „Св.Никола“ я пази дълбоко дере, на запад опира до пролома на Кървавото дере. Само на юг липсва естествена преграда, но за сметка на това строителите издигнали насипи висок от 5 до 10 m. Над тях са стърчели каменни стени, превърнати от нашествениците в купчина камъни. Зидовете са правени с местни ломени камъни без хоросан, което подсказва за древната им възраст. На две места намерих запазени части от стените, които бяха дебели 2 m. А колко са били високи можем само да гадаем. След като се запознах със „Змеица“ после я посещавах многократно, търсейки знаци, които да ми подскажат нещо за нейната история. Измервах дължините на зидовете в крачки и превръщах в метри. Тя представлява неправилен правоъгълник с лек наклон от юг към север със следните размери: на север към реката естествената стена достига до 180 m, а на юг където е била входната врата, се простира на 150 m и е защитена с 5 метров земен насип. Източната и западната стени са дълги около 200 m. Точното разположение на Змеица е на границата между две села. От Лесичево отстои на около 3 km в югоизточна посока (по път) и 2 km на запад от калугеровския манастир „Св. Никола“. Изворна вода зад стените на крепостта не открихме, за това се помъчихме да разберем от къде са се снабдявали защитниците с жизненоважната течност. При едно от посещенията обиколих съседните дерета. В източното близо до крепостта, намерих кладенчета. До тях се стига по пътека закрита от високи клонести дървета. Не е изключено водата на Голдуповата чешма, която е разположена по- високо от крепостта да е била свалена гравитачно до нея по хоризонталата на могилата. Има трета хипотеза, съгласно, която водата от Лисовата чешма да е прехвърлена през хребета, където са намерени керамични тръби. Като погледнем от далеч към мястото където е разположена Змеица се убеждаваме, че то е много подходящо за целта. Намира се във високата гориста част на планината, закрито от билото и същевременно близко до него. Това предполага лесно и бързо извеждане на войските към “Траяновия друм”, от където прониквали завоевателите. Защитата на крепостната стена е била осигурена с няколко предпазни вала на юг до билото на хребета. на 100 m от стената личат следите на първия защитен вал. Тук Г. Чорбаджийски намерил ръждясала стрела. На още 100 m по на юг личат следите на втория защитен вал, а отгоре на билото се забелязват купчина камъни отстоящи една от друга на 100 m. Там най- вероятно са били стражевите укрепления на предните постове за наблюдение и първа защита. От тук много ясно се виждат височината „Тепето“ в Слатина и връх „Петруша“ на север от Славовица, между които някога е минавало отклонението на “Траяновия друм”. Между впорчем на височината “Петруша” историците са описали византийска крепост, следите на която не са изтрити и до днес.” На 20 юли 1421 г. хората от околните села се събрали в манастира „Св. Никола“, където се обслужвал молебен за старозаветния пророк Св. Илия. Османците решили, че момента е подходящ да се погаврят с вярата и живота на християните. Нахлули през източната манастирска порта и посекли много от невинните мъже, жени и деца, които се надявали, че са защитени в манастирската обител. Част от тях избягали през западната врата и се укрили в гората. Хората от Калугерово и другите села се укрепили на върха „Св. Илия“ и там се отбранявали срещу налитащите османци и черкези. За увековечаване паметта на загиналите българи, калугеровци съградили параклис и назовали „Св. Илия“. Спасилите се лисичовци се укрили зад стените крепостта Змеица. Там организирали отбраната и потърсили помощ от селото. На другия ден се завързала битка м/у настъпващите османци и отбраняващите се лесичовци. След боя стръмния бряг на дерето, от запад на крепостта, бил осеян с убити християни и мохамедани. Това дере и сега носи името „Кървавото дере“. Легендата разказва, че потоците от кръв на убитите се смесили с течаштата вода, която почервеняла, стичайки се към река „Тополница“.

Местоположение

Надморска височина: 380 m GPS координати: 42°20’28” С.Ш. и 24°07’29” И.Д.

Източници

Кратунчев, В. Спомени от миналото.
Кратунчев, В. Лесичово вчера и днес. 

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2015/11/blog-post_19.html

 

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Comments are disabled.