Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Кулата се намира на едноименния връх, на 1.79 km южно по права линия от центъра на от село Костел. Изградена е на връх с отвесни скални склонове от запад и юг, много стръмни от югоизток, северозапад и север. Най- достъпна е от североизток, където чрез седловина върхът се свързва с останалата част от масива. От юг и запад върхът е ограничен от река Костелска. Скалните, отвесни склонове са с височина около 71 m от нивото на реката.
Твърдина Кулата има неправилна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. На югоизточния и ъгъл, където билото на височината става широко 1-2 m, крепостта завършва с кула, която е с много дебели стени. Там е най- високото място на крепостта. Там е и най- добре укрепена.
Предполагаме, че там е бил и донжонът на местния владетел. Зидовете на крепостните стени са дебели над 2 m. Изградени са от грубо одялани ломени камъни, споени с червен хоросан. В по- голямата си част са запазени на височина до половин метър. От северозапад и североизток си личат входовете на крепостта. По ъглите и е имало кули. Максималните размери на обекта са 90х76 m. Защитената площ е около 4.8 дка.
Във вътрешността на Кулата личат основите на сгради. Виждат се и части от тухли. Местността северно и непосредствено под крепостта в низината се нарича „Селището“. Тук се намират следи от малко изчезнало селище, което е било към крепостта. Намерени са няколко сребърни римски монети и една от времето на Юстиян I Велики (527-565 г.). По склоновете на височината „Симаново“ на левия бряг на реката са намерени медни корубести монети от Йоан II Комнин (1118-1143 г.) и Мануил I Комнин (1143-1180 г.).
До крепост Кулата в основна посока изток- запад минава пътят, обслужващ Трета линия крепости на Източната римска империя, изградени за защита от север. Под укреплението пътят идващ от югозапад пресича реката изкачва се на билото на височината и по рида “Гериша” продължава на югоизток. Главната задача на гарнизона на твърдината е била да охранява моста над реката и при нужда да го разруши. На рида “Гериша”, на 2.88 km източно от Кулата, в посока север- юг се изкачва още един античен път, идващ от кастелите при река Дунав с център „Сексагинта Приста“ и отиващ към проход „Бялата крава“ на юг.
Има предположение, че махала Валето е кръстена на крепост Кулата, която се е казвала “Вале”, а че село Костел произлиза от името “кастел”.
Легенди
За местността Валето има една легенда: Преди много много години, още по римско време село Костел се е наричало “Кастело”, а над местността Валето имало огромен дворец, под двореца на огромна височина течала река Бързица. Един ден придворните в двореца пържели риба на огън. Дошъл владетелят и казал: “Скъпи придворни, византийците са тръгнали насам, ако рибата, която пържите скочи от тигана, падне в реката и започне да плува само тогава те ще ни разбият.”
Нещеш ли рибата изкочила от тигана и полетяла към реката, за нещастие започнала и да плува. И така двореца и крепостите били разбити и завладени. До ден днешен там има остатъци от този дворец, надписи по плочки, които повечето обрастват и вече не могат да се разчитат, огромна скала, която местните жители наричат Кулата, за която също се носят легенди, но ще ги научите, ако посетите това чудотворно селце и поприказвате с гостоприемните му жители.
Местоположение
Надморска височина: 495 m GPS координати: 42°52’20” С.Ш. и 25°59’26” И.Д.
Литература
Цончев, Д. Старините по северните склонове на Еленския и Сливенския Балкан. – В: Годишник на Пловдивския народен археологически музей. Пловдив, 1948.
Автор: М. Гърдев
Снимки
План
