С. Костел – крепост Градище / Кулата при махала “Валето”

Късноантична и средновековна крепост Градище/Кулата се намира върху десния бряг на Костелешката река, точно срещу махала Валето, на 1.79 km южно по права линия от центъра на от село Костел. Крепостта заема билото на височината. Откъм югозападната страна, склонът е отвесен, с височина около 100 m. От останалите страни склоновете на височината са стръмни. Крепостта има неправилна форма следваща конфигурацията на терена. На югоизточния и ъгъл, където билото на височината става широко 1-2 m, крепостта завършва с кула, която е с много дебели стени. Там е най- високото място на крепостта. Там е и най- добре укрепена. Предполагаме, че там е била и вътрешната крепост на местния владетел. Северозпадната и североизточната крепостни стени са дълги почти 200 m. Зидовете са дебели над 2 m. Изградени са от грубо одялани ломени камъни, споени с червен хоросан. В по- голямата си част са запазени на височина до половин метър. От северозапад и североизток си личат входовете на крепостта. По ъглите и е имало кули. Във вътрешността личат основите на сгради. Виждат се и части от тухли. Местността северно и непосредствено под крепостта в низината се нарича „Селището“. Тук се намират следи от малко изчезнало селище, което е било към крепостта. Намерени са няколко сребърни римски монети и една от времето на Юстиян I Велики (527-565 г.). По склоновете на височината „Симаново“ на левия бряг на реката са намерени медни корубести монети от Йоан II Комнин (1118-1143 г.) и Мануил I Комнин (1143-1180 г.). Крепостта според наши наблюдения е укрепено селище- градище.

За местността Валето има една легенда: Преди много много години, още по римско време село Костел се е наричало “Кастело”, а над местността Валето имало огромен дворец, под двореца на огромна височина течала река Бързица. Един ден придворните в двореца пържели риба на огън. Дощъл владетелят и казал: “- Скъпи придворни, византийците са тръгнали насам, ако рибата, която пържите скочи от тигана, падне в реката и започне да плува само тогава те ще ни разбият.” Нещ ли рибата изкочила от тигана и полетяла към реката, за нещастие започнала и да плува. И така двореца и крепостите били разбити и завладени. До ден днешен там има остатъци от този дворец, надписи по плочки, които повечето обрастват и вече немогат да се разчитат, огромна скала, която местните жители наричат Кулата, за която също се носят легенди, но ще ги научите, ако посетите това чудотворно селце и поприказвате с гостоприемните му жители.