Описание и история
Антична и късноантична крепост Хисар кале се намира в едноименната местност, на 5.38 km северно по права линия от центъра на село Карапелит. Изградена е на тесен полуостров, издължен в посока север- юг, ограничен от запад, север и изток от Суха река, която по онова време вероятно не е била толкова суха.
Хисар кале разполага с три крепостни стени- едната прегражда полуострова от юг, втората е стената на самото укрепление, която огражда терена под формата на правоъгълник, а третата стена прегражда полуострова от север, откъм Суха река. Има голяма вероятност първата и третата стени да не са отделни елементи, а да са свързани с основния обект посредством крепостни стени от изток и запад.
Пред първата крепостна стена на Хисар кале, на разстояние 140 m южно от нея, има издълбан ров, вероятно с вал. Той прегражда полуострова от бряг до бряг и е дълъг около 310 m, в посока северозапад- югоизток. Първата крепостна стена е изградена на 40 m южно от основната. Тя е дъгообразна и разположена с изпъкналата страна на юг. Поради гъстата растителност не може да се прецени дали прегражда височината от бряг до бряг или само равната ѝ билна част.
Втората, основна крепостна стена на Хисар кале загражда пространство във вид на четириъгълник, с размери 200х90 m. От юг и север крепостните стени са дъгообразни, разположени с изпъкналата страна съответно на юг и север. На 84 m северно от основния обект се намира третата, крепостна стена. Тя вероятно прегражда полуострова от бряг до бряг. И тя е дъгообразна, разположена с изпъкналата част на север.
Твърдина Хисар кале е дълга около 460 m. Тази крепост не е известна на науката, защото К. Шкорпил навремето я разполага в землището на село Житница и в днешно време е издирвана в землището на това село. След усилено търсене, успяхме да я локализираме в землището на село Карапелит, което граничи със землището на село Житница.
Местоположение
Надморска височина: 160 m GPS координати: 43°41’45” С.Ш. и 27°35’00” И.Д.
Литература
Шкорпил, К. Материальi для Болгарских древностей. Абоба – Плиска. – В: ИРАИК, 10, София, 1905.
Автор: М. Гърдев