Описание и история
Тракийска и средновековна крепост Калето се намира на едноименния връх, на 2.73 km източно по права линия от центъра на село Камилски дол. Изградена е на възвишение, издължено е в посока северозапад- югоизток, с изключително стръмни склонове на югозапад, югоизток и североизток. Най- достъпно е от северозапад, където чрез тясна седловина хълмът се свързва с останалата част от масива.
От двете страни възвишението е оградено от дълбоките дерета на потоци, които югоизточно под върха се вливат един в друг. По големината на коритата на тези потоци е видно, че в миналото те са били много пълноводни, което на практика не позволява достъп до възвишението от тези страни.
Калето заема заравненото било на хълма и се състои от две укрепителни линии, обособяващи цитадела и външен град. Външния град има неправилна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Той е с максимални размери 131х59 m и площ от 5.6 дка. Крепостните стени са градени от местен, ломен камък споен с глина. Днес те се проследяват във вид на насипи, като на места градежите са запазени на около 1 m височина.
Стените са дебели между 1.3 и 2 m в зависимост от това дали се издигат от към достъпната северозападна страна или се намират на някоя от останалите страни. Следвайки конфигурацията на терена крепостните стени правят множество чупки и резки промени на трасето. Тези чупки, подобно на стените на „Царевец“, служат като бастиони. На югозападната стена днес ясно се различават основите на контрафорси, които са я поддържали на стръмният наклон. Вероятно и на останалите страни с изключение на северозапад, при разкопки също ще се намерят останки от контрафорси.
Северозападната стена на Калето защитава тесният провлак, който отделя възвишението от околният терен. Тя е с дължина едва 32 m и голяма дебелина. На нея се забелязват основите на единствените крепостни кули по външната, крепостна стена. Кулите са две- с квадратна или правоъгълна форма и приблизителни размери 5х6 m. Между тези две кули се разполага и главният вход. Пред тях е издълбан дълбок ров, който пресича седловината на хълма. Пред ровът е издигнат вал, на който е била изградена дървена палисада.
Цитаделата на Калето е издигната на най- високата точка на хълма в средата на защитеното пространство, на скалиста площадка с отвесни до 3-4 m североизточни склонове. Тя също има неправилна форма съобразена с терена, с максимални размери 66х21 m и площ от 0.94 дка. Крепостните стени са идентични с външните, както по вид така и по размери. В северният край на обекта не е изграждана крепостна стена. В този участък скалната тераса се извисява над терена на височина от 7-10 m, които са били напълно достатъчни за защита.
На куртината на цитаделата се различават останките от три кули. Две от тях са разположени на северозападната стена и имат квадратна форма с дължина на страната около 5 m. Кулите са се извисявали на по- висока кота и зад вратата на външната крепост, като са осигурявали допълнителна защита. От тях е можело да се води огън по нападателите пред външната, крепостна стена. Третата кула е била издигната в най- югоизточният край на цитаделата, като тя вероятно е осигурявала защита на малка порта в този участък. Дали около кулата или в нея има порта обаче е предмет на бъдещи археологически проучвания.
Целият терен на Калето е бил гъсто застроен със сгради, градени изцяло от камък със спойка от кал. В близост до портата на цитаделата над отвесните скали се намират останките на малка еднокорабна църква. Навсякъде в укреплението се виждат множество фрагменти от фина, гледжосана и груба битова керамика. Начина на градеж, както и керамиката на повърхността предполага, че твърдината има основно средновековен характер. Дали е съществувала в други исторически епохи може да се установи едва след провеждането на археологически проучвания.
Видимостта от Калето от всички посоки е ограничена от по- високи планински ридове, аналогично на крепостта “Родостица”. За наблюдение на околността и пътищата крепостта вероятно е разчитала на сигнално-охранителни кули разположени на подходящи за наблюдение места. Едниствено на югоизток укреплението е имало пряка видимост над поречието на река Арда. Много е вероятно на това място на реката да е имало удобно за преминаване място, което твърдината да е контролирала.
Пътят който тук вероятно е пресичал реката е свързвал крепостта “Неузетикон” при село Мезек с крепостта “Лютица”. По време на Османската империя на 2.78 km западно от Калето е имало мост, през който е минавал път, свързващ град Ивайловград със село Малко Градище. Село Камилски дол е кръстено на потока, при който са спирали камилите на керваните да починат и да пият вода, след като прекосят река Арда.
Местоположение
Надморска височина: 204 m GPS координати: 41°35’41” С.Ш. и 26°05’24” И.Д.
Литература
Автори: К. Василев и М. Гърдев
Снимки
https://photos.app.goo.gl/Mv6dFr2ogsowMbYj9
https://haiduk-tourist.blogspot.com/2019/01/blog-post_43.html?spref=fb&fbclid=IwAR08km23EANPHpky2nG3mg379TqzByJyHHDOVxHeFvFDFegtSevEbhbWyu0
