Описание и история
Антични и късноантични крепости и пътна станция Суб Радице/Sub Radice се намират в местността „Сараите“, на 0.96 km източно по права линия от центъра на село Христо Даново. Изградени са при неукрепения, римски, едноименен град, който възниква около станцията и е бил с площ от около 15 дка. Те са били стратегически разположени на кръстовище на антични пътища. Тук са се срещали комуникациите „Улпия Ескус“- „Филипополис“ в посока север- юг и от „Сердика“ за „Улпия Анхиало“ и „Месамбрия Понтика“ в посока изток- запад.
Пътната станция Суб Радице е обслужвала тези две важни комуникационни артерии. За охраната ѝ в средата на II век, при управлението на император Антонин Пий, между 138 и 161 г. е била изградена крепост. Тя представлява класически, римски бург ориентиран в посока югозапад- североизток, с квадратна форма с размери 28х28 m и площ от 0.784 дка. Стените му са с дебелина 1.1 m и са градени от добре подредени и обработени, ломени камъни споени с бял хоросан. За да се заздрави североизточната стена, от вътрешната страна са били изградени 4 броя контрафорси с височина 2 m и ширина 1 m. Контрафорсите са разположени симетрично, като вътрешните два, които имат 10 m разстояние по между си, са оформяли ширината на двора.
В бурга, който носи същото име Суб Радице, се е влизало през широка 5.4 m порта, разположена в средата на югозападната стена. Тази порта, в последствие е била стеснена до ширина 3.8 m. От входа се е влизало във вътрешният двор, който е бил ограничен от две редици с по шест двойки големи каменни постаменти с височина 0.8 m, върху които е имало дървени колони подпиращи покривната конструкция на сградите. От двора се е влизало в две сгради долепени съответно по цялата дължина на северозападната и югоизточната стени.
От намерения археологически материал може да се определи, че бургът Суб Радице е просъществувал до средата на III век, когато сериозно е пострадал при готските нашествия. След този катаклизъм според нумизматичните находки се предполага, че полуразрушеното укрепление временно е било отново използвано до началото на IV век, когато е изоставено окончателно. По това време охраната на станцията е поета от новоизграден в края на III век бург, разположен на 29 m северозападно от този на по- висока тераса.
Вторият бург е пряко свързан с Първа Аврелианова кохорта. Тази кохорта е формирана (или преименувана) по времето на император Луций Домиций Аврелиан и е била прикачена към IX Клавдиев легион или V Македонски легион. Тези легиони в различни периоди са били ангажирани с охраната на Долно- Дунавският лимес и с контрола по цялото протежение на най- главният път в този участък- а именно пътя от „Улпия Ескус“ до „Филипополис“.
Веднага след като е определен участъка от пътя, който трябва да бъде контролиран от кохортата е предприето мащабно строителство в Суб Радице по построяването на втория бург, за разквартируване на част от състава ѝ.
Този нов бург, който носи същото име Суб Радице, има правоъгълна форма с размери 31х27 m, ориентиран в посока югозапад-североизток с тясна страна в тази посока. Стените на този втори бург са значително, по- добре пригодени за отбрана и са с дебелина 1.5 m. Те са градени в стил „opus mixtum“ от добре обработени, ломени камъни, редуващи се с пояси от тухли споени със здрав бял хоросан.
Входът в крепостта е разположен в средата на югозападната стена и е с ширина 2.5 m. През него се е влизало в помещение с размери 14.5х5.5 m, а от това помещение се е излизало в двора. Този двор е с размери 14.5х10.8 m и е заемал централната част на укреплението. От северозапад, североизток и югоизток на двора, долепени до съответните крепостни стени, са изградени казармени помещения.
На основание намереният монетен материал при разкопките М. Маджаров предполага, че този бург в комплекса Суб Радице, е построен между 270 и 275 г., което съвпада и с формирането на Първа Аврелианова кохорта. Според Ив. Христов обаче, това предположение е погрешно, тъй като по това време първият бург все още се използва. Спред Христов бург №2 e построен в началото на IV век.
При направеният от нас оглед на крепостите и пътната станция и след запознаване с тезите и на двамата археолози приемаме, че бург №2, от комплекса Суб Радице, e построен между 270 и 275 г. и се е използвал синхронно с бург №1, през първите години. По всяка вероятност, порутеният след готските нашествия първи бург не е представлявал надеждна защита за кохортата и след 275 г. е използван само като складови помещения.
Според М. Маджаров бург №2 е просъществувал до средата на V век, когато е унищожен но пак според Ив. Христов това не се потвърждава от археологическите находки, намерени при разкопките на Суб Радице.
На 45 m югозападно от бург №2 се намира седалището на командващия гарнизона на Суб Радице. То представлява луксозна сграда заемаща площ от 1.4 дка, състояща се от 14 помещения и обширен вътрешен двор с колонада. Предполага се, че именно тази сграда е била преториумът на командващия Първа Аврелианова кохорта през IV век.
Самата кохорта е била разквартирувана на две места с цел по- добър контрол на пътя. Едната част се е намирала в Суб Радице/Sub Radice, а другата е била разквартирувана в следващата станция по пътя- „Монтемно“.
От селището около двете крепости и преторият изцяло са проучени баня и една раннохристиянска базилика. Пътната станция Суб Радице/Sub Radice е девета подред на пътя „Улпия Ескус“- „Филипополис“, като преди нея е „Montemno”/„Монтемно“, а след нея е „Viamata“/“Виамата“ при село Михилци. Станцията е отбелязана и на Певтингеровата карта (Tablula Pevtengeriana).
Местоположение
Първи бург от комплекса Суб Радице: Надморска височина: 600 m GPS координати: 42°43’34” С.Ш. и 24°36’43” И.Д.
Втори бург от комплекса Суб Радице: Надморска височина: 600 m GPS координати: 42°43’35” С.Ш. и 24°36’40” И.Д.
Източници
Маджаров, М. Римският път Ескус-Филипопол. Пътни станции и селища. Пловдив, 2004
Маджаров, М. Римски пътища в България. Велико Търново, 2009
Христов, Ив. Президии, бурги и фрури в провинция Мизия и Тракия II-VI в. София, 2016
Иванов, Ив. Районът на горното течение на река Стряма през римската епоха. Данни от нумизматичния материал във фондовете на исторически музей- Карлово. Карлово, 2019
К. Василев
М. Гърдев
Снимки
https://photos.app.goo.gl/s6uo4n3nMunRGPpp8
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/08/blog-post_92.html
Планове
К.Василев
