Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Августе /Августа /Augustae се намира в местността “Калето”, на 2.58 km северно по права линия от центъра на село Хърлец. Построена е на стратегически хълм, който се издига на 15 m над нивото на река Огоста. Височината е ограничена от юг, изток от река Огоста и река Скът. Склоновете на възвишението са стръмни и отвесни от юг и от части от изток. Твърдината е най- достъпна от запад и север.
Първоначално на територията на Августа е имало укрепено селище, съществувало в края на бронзовата епоха, както и през желязната епоха. През I век започва строежа на Крайдунавския римски път. За охрана на два мостта над реките Огоста и Скът от тази пътна инфраструктура, на двата бряга на реката римляните построяват два военни лагера. Лагерите са били землени защитни съоръжения, с два рова и два вала в отбранителната система и дървена палисада върху вътрешния вал.
Отбранителните съоръжения на римския военен лагер на западния бряг на реката върху описания хълм са наречени от археолозите Августа I. Този лагер е построен в най- южната точка на хълма, непосредствено над реката и блатото. От изток и юг е бил защитен от отвесни и трудно достъпни склонове, а от запад и север от ров и вал с дървена палисада и кули. В последствие, археолозите предполагат, че най- късно във втората половина на I век, дървената палисада е заменена със здрава крепостна стена градена от местен ломен камък споен с бял хоросан.
Размерите на Августа I са 188х103 m с обща площ от 14 дка. Характерното за това укрепление е, че то било с чисто военни функции построено на естествено недостъпен терен със стръмни склонове дори от запад където възвишението се издига над околността в значително по- голяма степен, от пространството в което се разширява града в последствие.
До около 50-та година в Августа I е бил настанен I Клавдиевски легион, а след нея тук се намира римска военна част, наречена ала Августа/ala Augusta, на която вероятно е кръстен кастелът. Името е образувано от прилагателното “августус”. Тази латинска дума се е давала на височайши лица от владетелски род и е означавала величествен, свещен.
Специалистите не могат да определят с точност, кога е издигнато и заселено новото градско разширение на обекта, наречена от тях Августа II. Най- вероятно това се случва след 117 г., когато император Траян ликвидира окончателно постоянната заплаха и набези от разположените на север от река Дунав, държава на тракийското племе даки. Осигуряването на спокойствие, в този период, по северната граница на империята допринася за бързото увеличение на населението и още през II век военното съоръжение преминава в градски център.
Разширяването на Августа II става, като е усвоен и застроен удобен и равен терен който се намира северно пред старата крепост. До края на II век или най- късно в началото на III век крепостни стени около това градско разширение не са изграждани, но с началото на готските нашествия и първите опустошения на римските провинции на юг от Дунав е издигната здрава крепостна стена с множество U-образни кули.
Крепостните стени на градската част от твърдината започват от югозапад, от един ъгъл на старото укрепление и следвайки терена затварят пространство с неправилна петоъгълна форма с размери 375х272 m и площ от над 77 дка. За подсилване на защитата, пред крепостните стени от запад и север е изкопан ров, останки от който и до ден днешен се забелязват в най- югозападната част на обекта.
Предполага се, че реката е “изяла” южната част на Августа II, но в подножието на хълма не се намират доказателства за това. Според нас, най- вероятно отвесния склон от юг е бил достатъчна защитата и от тази страна обектът е бил допълнително защитен само от стените на сградите, които са били бе прозорци и са били гъсто застроени в този участък, като не се забелязва да има пролуки между тях.
След изграждането на стената на Августа II вероятно една не малка част от античния град е останала навън от заграденото пространство, като неукрепени квартали. Отделно от това в околността са били пръснати вили рустики, които увеличават значително общата площ на града. Разкритите, от археолозите, порти на крепостното съоръжение са две от запад и север, които са фланкирани непосредствено от по две U-образни кули.
От изток е локализирана още една порта в дъното на дъговиден участък от стената, но тя за сега не е разкопавана. Въпреки това на терена добре се вижда, че тази порта е доста по- различна в сравнение с другите две. Тя също е защитавана от две кули с неустановена за момента форма, но те са разположени сравнително далече от портата на по- висок терен, надвиснали над пътя водещ до нея.
Разкритите днес кули на града са 17 на брой. Две от тях са ъглови, като северозападната е кръгла, а североизточната правоъгълна. Единадесет броя, от останалите кули са U-образни и те основно са съсредоточени по куртините на крепостта. Други 4 броя са с правоъгълна форма, като три от тях, в най- южната част на западната стена, са наследени от по- старата твърдина Августа I, а третата е преизградена и видоизменена в по- късни времена бивша U-образна, намираща се в североизточния край на източната стена.
По югоизточния участък на куртините, археолозите не са работили. Там при теренни обхождания се наблюдават основите на минимум още 3 броя кули включително неразкапаните такива, охраняващи източната порта. Градежът на кулите на Августа II е еднакъв с този на стената ѝ, като дебелината им е около 2 m. Това предполага едновременно планиране и изграждане на укрепителната система.
Северната порта е имала външна, отвесно спускаща се врата (катаракта) и вътрешна- двукрила, на въртящи се оси. През късната античност, от чисто отбранителни съображения, се е наложило зазиждането на северната порта, като е оставена само една малка вратичка, широка 1.2 m.
Западният портал на Августа II е бил аналогичен на северния, с катаракта и двукрила порта. През него е минавал главния път от “Сингидунум” (Белград) на изток към близката крепост “Вариана”. Кулите фланкиращи тази порта са същите като при северната с тази разлика, че се вдават малко по- навътре от крепостната стена. Разкрити са значителни части от едно- и двураменни стълби, свързани с крепостните стени. Освен пряката си функция, чрез тях се е увеличавала дебелината на крепостната стена на най- уязвимите места.
В пределите на града са правени ограничени разкопки и сондажи, основно в близост до северната куртина на Августа II, поради което не е разкопавана старата крепостна стена на античния кастел, която по същество се намира в средата на селището. Днес тя се проследява под не висок насип, който не дава ясна представа за структурата и наличието на кули по нея, но със сигурност може да се предполага наличието на такива. По времето на К. Шкорпил също не са се различавали подобни съоръжения, поради което в скицата си на обекта той е дал само трасето на тази стена.
Августа е бил водоснабден с подземна водопроводна мрежа от глинени тръби. Не е сякъл монети. През периода 1973-1984 г. на територията на укреплението са провеждани планирани археологически проучвания, които дават значими научни резултати. Открити са няколко погребения, извършвани чрез трупоизгаряне в урна от бронзовата епоха. Първото поселение е от времето на траките. То е просъществувало до установяването на римското владичество в днешна северна България. През II-VI век се развива укрепителната система на града.
Като гранична провинция Мизия (по- късно Крайбрежна Дакия) е изпитала първите удари на нахлуващите от север враждебни племена, които успявали да преминат река Дунав. Дългогодишните археологически проучвания на римския и ранновизантийски град Августа са дали възможност да се проследят укрепителните съоръжения в един дълъг период от време (от III до VI в.).
Крепостната стена на обекта е вкопана до 2.3 m в земята, като е широка 2.5 m. Стените и са изградени от грубо обработени камъни, споени с бял хоросан. Градежът е изпълнен в добрите традиции на римското строителство, методично и с голяма точност, и дори издава един стремеж към строга красота и симетрия, удивителна архитектурна точност, която размирните времена и външна заплаха не са могли да смутят.
Августа е последователно разрушаван и възстановяван и при първото, и при второто готски нашествия през III-IV век. При управлението на римския император Юстиниан I (527-565 г.) градът е бил възстановен след нашествието на хуните. След това е разрушен от аварите през 582 г., след което не е въстановяван от Източната римска империя.
Според Ж. Въжарова, при изследване укреплението е било осеяно изобилно със средновековна керамика от IX-X век и късноантична от V-VI в., като двата културни пласта- късноантичен от V-VI век и над него средновековен от IX-XI в., са имали дебелина от около 1.5 до 2.5 m. Тоест средновековното селище, което възниква в пределите на античния град е просъществувало толкова дълго колкото и градът преди него.
От средновековният период, обаче няма данни крепостните стени да са били възстановявани. При по- нататъшни разкопки може да се установи, че през средновековието е било укрепено отново пространството на Августа I, но това е малко вероятно предвид периода в който се развива това селище. През късната античност градът е бил седалище на християнски епископ, който в 431 г. е участвал в Първият Вселенски събор на християнските църкви в Никея.
За първи път името на Августа се среща в двата римски пътеводителя- на император Антонин и в Певтингеровата карта, като селище на Крайдунавския римски път. Повече сведения за града дава Прокопий от “Цезарея” в неговия труд “За строежите”. За последен път името на града се среща в “Световна история” на Теофилакт Симоката като селище, пострадало от аварските нашествия.
В древните хроники името на града се среща с няколко окончания: Августес, Августас, Августис. Музеят във Враца успява да извоюва статут на твърдината на Национален археологически резерват. Резерватът е обявен за национален паметник на културата в Държавен вестник, бр. 90 от 1965 г.
Местоположение
Надморска височина: 45 m GPS координати: 43°44’00” С.Ш. и 23°50’26” И.Д.
Литература
Аврамова, Д., С. Машов. Археологически проучвания на Национален археологически резерват “Августа”, с. Хърлец, община Козлодуй през 2005 г. -В: Известия на Национален исторически музей, том 17. Велико Търново, 2006.
Въжарова, Ж. Средновековни обекти по долините на реките Цибрица и Огоста. -В: Известия на Археологическия институт, том 28. София, 1965.
Димитрова, Д. Археологически паметници във Врачански окръг. София, 1985.
Николов, Б. От Искър до Огоста. София, 1996.
Автор: М. Гърдев, К. Василев
Снимки
Снимки на Августа – Е. Минчев
Снимки на Августа – К. Василев
План
Автор: К. Василев
Видео
Автор: Е. Минчев
