Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Градът се намира в местността “Среден град”, на 1.8 km южно по права линия от центъра на село Гостиня. Построена е едноименния масив, който се дели на “Горен”, “Среден“ и “Малък град”. “Горен град” е по- висок и се намира източно от твърдината. “Малък град” е по- нисък и се намира северно от укреплението. И трите височини са били обитаеми, а вероятно и защитени, и са образували голям град.
Затова по природни дадености разглеждаме трите височини като едно цяло. Масив Градът е с високи и стръмни склонове от всички страни, които на места са и отвесни. Най- достъпен е от изток, където чрез седловина масивът се свързва със съседната височина, т.е. склонът там е най- къс. От юг и запад е ограничен от река Гостинка. От север- от река Кору дере, която е десен приток на Гостинка.
Трите върха са подредени под формата на обърната с главата надолу буква Г. Градът се намира в югозападния ъгъл на Г-то. Представлява триъгълно, равнобедрено плато обърнато с основата на юг. Двете страни- западна и североизточна са вдлъбнати на вътре.
Градът е с неправилна правоъгълна форма. Крепостните стени са дълги: около 180 m североизточната, около 30 m източната, около 280 m южната и около 210 m северозападната. Защитеното пространство е около 20.6 декара. Забелязват се два входа. Един при северния ъгъл на твърдината и втори, на малката източна стена. По значителна фортификация има при източната порта, която е и главния вход. На терена при него се забелязват следи от три постройки непосредствено до стената както и квадратна кула изнесена извън линията на стената при североизточния ъгъл.
Най- дебели от четирите стени са източната и североизточната стена, които са с широчина 3.5 m. Останалите две са по- тънки, защото склонът под тях е почти непристъпен. На терена на укреплението се открива строителна и битова керамика както и бял хоросан. Във вътрешността на Градът има следи от иманярски изкопи и останки от големи постройки.
Говори се, че под обекта са се намирали мрежа от галерии и пещери, с излаз на открито от 5 до 15 km, позволяващи снабдяване на обекта с вода и провизии по време на обсади, както и нанасяне на удари по противника с мобилни подвижни отряди. Досега крепостта не е изследвана от историци и археолози. Легендата разказва, че Градът бил непревземаем. В местното училище до закриването му са се пазели метални върхове на копия и стрели, които са намирани от местните хора в подножието на твърдината.
Старите хора разказват, че укреплението датира от тракийско време, разрушено е през римско и е била една от последните крепости паднали под османско владичество. Съоръжението е могло да издържи на обсада продължително време, поради стратегическото си положение, стръмни склонове, непристъпните си стени, наличието на собствен водоизточник (чрез подземни тунели се е стигало до него) и безпроблемното снабдяване с храна чрез подземни тунели. Градът е превземан (съгласно легендата) само два пъти, само в резултат на вътрешни предателства.
Непристъпната позиция на укреплението, стратегическото му разположение на доминираща над околността височина, важните пътища минаващи до нея и около нея, както и минералния извор в околността, дават основание да се предположи, че мястото е обитавано през всички периоди без османският.
Западно под Градът, в посока север- юг, плътно под обекта минава “Нероновият римски път”, който идва от север от “Анасамус” и отива на юг към прохода “Жълтец” в Стара планина, а след това към “Стремски проход” в Средна гора. Северно от твърдината в посока изток- запад минава трасето на пътя “Одесос”- “Монтанезиум”.
Южно от Градът в същата посока се локализира трасето на пътя, който свързва крепостите от Първа защитна линия на Източната римска империя, което се проследява от „Ришки проход“, през „Царевец“ и „Девинград“ в Търново, „Хоталич“ при Севлиево, Ловеч, Карлуково и за сега до Враца.
Местоположение
Надморска височина: 448 m GPS координати: 43°08’07” С.Ш. и 24°50’38” И.Д.
Литература
Петров, В. Средновековни крепости в Ловешка област. – В: Известия на исторически музей Ловеч, том 10. София, 2013.
Автори: М. Гърдев и И. Минков
План
Видео
