Описание и история
Тракийско, късноантично и средновековно, укрепено селище (град) има в местността „Асара“, на 2.77 km североизточно по права линия от центъра на селото. Изградено е върху естествен хълм със стръмни склонове от север, запад и юг. От изток склонът е скален и отвесен, както и на места от север. От изток възвишението е ограничено от Стара река, а от север и юг- от потоци- леви нейни притоци. Хълмът е най- достъпен от запад, където чрез седловина се свързва с останалата част от масива. Укреплението разполага с две стени- северна и южна. Южната е дъгообразна, а северната е приблизително права, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. От запад двете се свързват чрез кръгла кула, която е издигната на най- високото място на обекта. Тази кула е контролирала естествения достъп до възвишението от най- достъпната, западна част. Кулата е единственото от укрепителната система, на което камъните са споени с бял хоросан. От изток стените се сливат една с друга без кула, но нам склонът е отвесен. Твърдината е с неправилната форма на лък, с максимални размери 135х40-50 m и площ от 4.18 дка. Стените са градени от ломен камък споен с кал. Южната стена е разкрита, в някой участъци до 2 m височина, от иманярски изкопи. Дебелината ѝ е около 3 m. Северната стена се проследява под насип. Вътрешността е гъсто застроена. Иманяри са разкопали основите на много помещения където се вижда, че начина на градеж е идентичен на външните стени. Има сгради, при които камъкът е дялан и оформен- вероятно църквата. В миналото са намерени останки от керамика, които свидетелстват за различни периоди- тракийски, късноантичен (V-VII век) и от Второто българско царство. В днешно време на терена също се среща керамика- груба тракийска от питоси и гладка средновековна. Входа на укреплението е бил от юг срещу много стръмният южен склон. Пътят се е изкачвал чрез серпентини до него. От изток портата е охранявана от кула, чийто останки се проследяват и днес на терена. Съществува предание, според което в църквата са се извършвали венчавки, а от там булките са се „извеждали на вода“ до чешмата Хотул бунар (Вода от извора), която се намира на 300 m североизточно под крепостта. Твърдината е свързана с подземен тунел със Стара река, от където се е доставяла вода до обекта.
Местоположение
Надморска височина: 209 m GPS координати: 43°06’02” С.Ш. и 25°58’09” И.Д.
Литература
Атанасова, М. Топонимията на Горнооряховско. В. Търново, 1996.
Автори: М. Гърдев, Е. Минчев, К. Василев
Снимки
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/11/blog-post_11.html
Планове
К.Василев