С. Енина – крепост Чилечито

p5305695

Общ изглед към крепост Чилечито


78 / 100

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Чилечито се намира на едноименния връх, на 0.72 km североизточно по права линия от центъра на село Енина. Укреплението е построено в края на югозападния склон на хълма между естествените защити от Енинска река от северозапад, естествен стръмен сипей -„Дзънов дол“ от юг и локален връх „Цепенова могила“, чийто югозападни склонове се извисяват над твърдината.

Чилечито заема билото на хълма, като има неправилна форма, продиктувана от конфигурацията на терена. Разположен е по дължина в посока изток- запад. Максималните размери са 77х26 m с площ от 1.27 дка. Крепостните стени са изградени в стил „opus emplectum“, от добре оформени и обработени по лица ломени камъни, споени със здрав бял хоросан. Между лицата има блокаж от по- дребен трошен камък обилно споен с хоросан. Крепостните стени са достигали дебелина от 2.5 m, като в останките им се забелязват следи от разположени надлъжно и напречно греди- сантрачна система.

Днес от стените на Чилечито са запазени малки надземни останки, основно в източната част, където се различават и основите от множество постройки. По всяка вероятност тук се е разполагала цитаделата на укреплението, като при бъдещи археологически разкопки ще стане ясно дали там се намира представителна сграда или жилищно- отбранителна кула. В по- голямата си част крепостните стени се проследяват под насип с височина от 1.5 m.

По тях се различават останките на две кули. Едната се намира в източният край на твърдината. Тя се издига пред най- достъпната част на обекта и има неправилна трапецовидна форма. Точно пред нея се забелязва насип, който може да се определи като втора крепостна стена, долепена непосредствено до външната стена на кулата. Пред тази втора крепостна стена е прокопан дълбок и широк ров. Останките на втората кула са силно обезличени и се намират в най- западната част на крепостта, като на практика представляват западната му стена. Тази кула е защитавала второто по достъпност място.

А. Попов през 1982 г. описва открити останки от втора крепостна стена, разположена южно под укреплението. В днешно време теренът е силно обрасъл и следите от тази стена не се виждат никъде. Следва обаче да се има предвид, че според А. Попов укреплението е с площ над 5 дка и е с ориентация югозапад- североизток, но при посещение на терен това категорично не се потвърждава.

Чилечито е била снабдявана с вода от старопланинския извор Урумбеевица посредством вкопан водопровод. В пределите на обекта се намират множество фрагменти от късноантична (V-VI в.) и средновековна (XI-XIV в.) керамика. Намерени са и монети от времето на Теодосий II (408-450 г.).

Крепостта и върхът са известни с името “Чилечито”, но откъде идва то, не може да се установи. Основното предназначение на укреплението е било да служи като убежище. В нея е намирало закрила населението на близкото антично и средновековно селище „Потука“. За неговото съществуване през средновековието има писмени данни от Йоан Кантакузин, който го споменава заедно с укреплението, във връзка с военните действия между възкачилият се на българският престол Михаил III Шишман- Асен и император Андроник III през 1323 г.

Твърдината е изградена на пътя Енина- Трявна- Търново.

Местоположение

Надморска височина: 563 m GPS координати: 42°40’21” С.Ш. и 25°24’52” И.Д.

Литература

Бараков, В. Пътища, проходни места, пътни и укрепителни съоръжения в Централният Балкан през античността и средновековието. – В: Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методи“ и българската археология, том 1. Велико Търново, 2010.
Попов, А. Крепости и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област. София, 1982.
Храбова, М. Укрепеният български средновековен град XIII-XIV век. София, 1979.
Чулпанов, Б. Каменните щитове. София, 1989.
Автори: М. Гърдев и К. Василев

Снимки

Снимки – крепост Чилечито – К. Василев
Снимки – крепост Чилечито – Е. Минчев

Видео

Планове

Автор: К. Василев

chilechito

Плана на крепост Чилечито по А. Попов – формата е правилна но разположението по посоките на света е неточно, както и големината на обекта.

Comments are disabled.