Описание и история
Неолитно, тракийско и средновековно, укрепено селище Дуранкулак се намира на „Големият остров“, в Дуранкулашкото езеро, на 2.68 km южно по права линия от центъра на село Дуранкулак. От 1975 г. насам на „Големия остров“ в западния край на Дуранкулашкото езеро са започнали археологически разкопки на селищна могила от каменно- медната епоха. На това място е открита най-старата, каменна архитектура в Континентална Европа.
Три години по- късно на западния бряг на Дуранкулашкото езеро е открито къснонеолитно селище от вкопани в жълтия льос землянки. Археологическите материали са позволили типологично да бъде установена, дълго време търсената от изследователите най- стара фаза на култура- “Хаманджия”. На юг от селището Дуранкулак– Блатница през 1979 г. са намерени и първите праисторически гробове.
Започнали са разкопките на най- големия праисторически некропол в света, функционирал непрекъснато от началото на късния неолит (5300-5250 г.пр.н.е.) до края на енеолита (4150-4100 г.пр.н.е.), а и други по- късни по време обекти. Оформилият се по такъв начин комплекс Дуранкулак сега има значението на своеобразен хронологичен и културен „еталон” за района на Добруджа, Западното Черноморие и Долния Дунав.
Изследванията показаха, че „Големият остров“ в Дуранкулашкото езеро и западния му бряг срещу него са обитавани (с незначителни прекъсвания) повече от 6000 години. Най- старата култура в неолитно селище Дуранкулак е от втората половина на VІ хилядолетие пр.н.е. Изследвани са три землянки, принадлежали на най-старите, практикуващи произвеждаща икономика, обитатели на Добруджа и Долния Дунав- с други думи най- древното трайно установило се население в тази част от Европейския континент.
Праисторическия некропол- функционирал непрекъснато повече от цяло хилядолетие. Откритите 1204 гроба от новокаменната и каменно- медната епоха го правят най- голямото праисторическо явление от този вид в света. Придобити са много нови знания за появата на медната металургия, търговските контакти на общностите, обитаващи Западното Черноморие и земите на днешните Украйна, Молдавия, Среден Дунав и други територии, както и погребалните практики и култовите представи на праисторическия човек.
В гробовете на Дуранкулак е открит богат инвентар- глинени съдове, идолна пластика, каменни, кремъчни, костени и медни сечива, накити от злато, мед, малахит, халцедон, спондилус, денталиум и др. Не на последно място е факта, че по- голямата част от откритите скелети на погребаните индивиди и остеологичните останки са много добре запазени поради ниската киселинност на материковия льос.
През ХІІІ-ХІІ в.пр.н.е., през късната бронзова епоха на острова възниква тракийско селище. Това е единствения изцяло изследван обект на Балканския полуостров от времето на Троянската война. Той се отнася към началото на формирането на Трако- гетската племенна общност в тази част на тогавашния обитаем свят. В края на IV-I в.пр.н.е. на острова е изградено светилище на тракийската Велика богиня- майка Кибела. То е изградено във вътрешността на карстова пещера на южния бряг на острова към началото на елинистическата епоха.
По време на разкопките в Дуранкулак е открита оброчна плоча на богинята и други находки от този период: два старогръцки чернофирнисови кантароса, амфорна тара и дръжки с печати от островите Родос и Тасос, Кос, Хераклея и други класически егейски центрове. На западния бряг на Дуранкулашкото езеро е открит античен некропол съществувал от ІІІ в.пр.н.е. до ІV век. Открити са съоръжения с различна типология, архитектура и културна принадлежност.
Между тях интерес представляват гробовете- катакомби, характерни за погребалните практики на северно разположената скито- сарматска племенна общност, както и погребения от римско време. През IX-XI век на острова се заселват българите. Открити са повече от 240 жилища, някои от които с кръгла форма и архитектура (останки от юрти). Някои от тях сега са укрепени, консервирани и експонирани на открито.
На западния бряг на езеро Дуранкулак е открит старобългарски некропол от втората половина на ІХ век до началото на ХІ век. Той принадлежи на обитателите на селището на „Големия остров“. Изследвани са 282 гроба, а на острова около християнска църква в централната част на селището и по южния му склон- други 27. Починалите са били полагани в правоъгълни камери от варовикови плочи. Има и редки езически реликти- гробни ями с неустойчива ориентация.
Селищната могила Дуранкулак в Дуранкулашкото езеро е обитавана непрекъснато през цялата каменно- медна епоха цялото V хил.пр.н.е., а и в по- късно време. Културният пласт на могилата илюстрира една от най- високо развитите култури в праисторическия свят, намерила своя апогей в еволюцията на културата Варна. Тази селищна могила е единствения изцяло проучен многослоен археологически обект от каменно- медната епоха в района на Западното Черноморие.
Тук е открита и най- старата каменна архитектура на Европейския континент. У древните човешки общества важна роля в отношенията между хората са играели родовите структури и са възниквали представи за починалите, в ролята на посредници между света на живите и този на свръхестественото.
По този начин некрополите се превръщат в сакрално място, където чрез посредничеството на починалите предци, се осъществява връзката с въображаемия „друг свят”, в който те продължават живота си и към който принадлежат космическите и планетарните повтарящи се явления- оттук почитането на Слънцето, Луната и другите стихии.
Символичните погребения (кенотафи) в некрополите от каменно- медната епоха, също са свързани с култа към предците. Така в погребалните практики от изследваните праисторически некрополи прозират елементите на установени вече култови (религиозни) представи, в които се очертават тенденции на изразена обществена диференциация и ерархия на свръхестествените сили, а и на ритуалите извършвани в тяхна чест. Предметите от злато, мед, кремък, камък, керамика и други материали- тяхното количество, технология на изработка и естетика предполагат наличие на съществуващи вече производствени центрове.
Откриването на металургията и металообработката са изисквали специални знания и умения. Това обуславя появата на първите занаятчии- ковачите, които вероятно са предавали знанията си по родова линия. Защото владеенето на особени „тайни” технологии за превръщане парчето руда в сечиво, украшение или някакъв друг предмет, предполага и висок обществен престиж, с който ще са се ползвали майсторите- ковачи, породен от умението им да използват природните стихии вода и огън, както и сложни за времето си технологии.
Впечатляващите находки от мед и злато в Дуранкулак потвърждават идеята за появили се в земите на Западното Черноморие добре организирани общности, стоящи високо над родовообщинната структура и стоящи се на прага на ранната държава и възникването на писменост към средата на V хил.пр.н.е. Появява се нова, непозната преди това, обществено- икономическа организация. Унификацията на материалната и духовната култура, търговските контакти и икономическия възход, обуславят културно- историческото влияние, което тя е оказвала далече на североизток, север и запад.
Енеолитизацията на Европа демонстрира постепенно проникване на тази най- стара в света металургия към северните, средните и западни части на континента. Много е писано за най- често използваните през тоя период суровини- камък, кремък, кост, рог, дърво, животински кожи, вълна, стъблата или влакната на някои растения. Не стои така въпроса с другите ресурси, появата и използването на които е изисквало „откриване” и различна по съдържание преднамерена човешка дейност за експлоатацията им- отначало случайно, а с течение на времето и усвояването им като необходими и полезни.
Очевидно печената вар, керамиката, някои минерали, рудите и металите са съществена част от онези природни ресурси, които човекът е откривал в рамките на продължителен период от време и които той е променял за нуждите си по отношение на форма, физични, химични, технологични, а и естетически свойства и качества. Важно техническо достижение е било контролираното използване на огъня- една задължителна предпоставка за осъществяване на успешни технологии в Дуранкулак.
Много неорганични материи (варовик, глина, руди и самородни метали) в огъня претърпяват необратими промени на цвят, твърдост, якост и други качества, постоянната проява на които е била забелязвана от хората и са правени опити за прилагането им в практиката. Едно е сигурно: рудодобивът и металургията са революционен импулс в развитието на човечеството през праисторическата епоха.
С това се слага началото на разделението на труда и появата на занаятите. В най- силно развитите части на тогавашния свят се наблюдава задълбочаваща се социално- икономическа диференциация, както и поява на жреческа и царска власт. В края на V хил.пр.н.е. на такъв етап са се намирали обитателите на района около Варненския лиман и Дуранкулак.
Резултатите от изследванията на най- старата металургия позволяват изводи и за появата на цивилизацията, изразено в консолидацията на големите културни блокове през късната каменно- медна епоха и първите признаци на създаването на писменост около 1500-2000 г. преди цивилизациите в Месопотамия и Египет.
Дуранкулак е с приблизително формата на круша, обърната с основата на югозапад. Приблизителните размери на обекта са 190 m в посока югозапад- североизток и 100 m в посока северозапад- югоизток. Досега от разкопките се вижда, че в достъпната, югозападна част е изграден крепостен зид, изграден от ломени камъни споени с глина или кал. Той е с дъгообразна форма с изпъкналата част навън.
Местоположение
Надморска височина: 12 m GPS координати: 43°40’09” С.Ш. и 28°31’56” И.Д.
Литература
Исмаил, А., Т. Димов. Археологическия комплекс “Дуранкулашко езеро”- природа, екология и открития. – В:
http://www.dobrichmuseum.bg/index.php/bg/research/archaeology-research/30-arheologicheskiyat-kompleks-durankulashko-ezero-priroda-ekologiya-i-otkritiya (Достъп: 20.02.2020).
Автор: М. Гърдев