Описание и история
Никопол/Нийболу е била една от главните османски крепости на река Дунав. След превземането ѝ през 1395 г., османците възстановяват твърдината. Успяват да превземат и укрепление Холъвник, което е намира на северният бряг на река Дунав на румънска територия. В комплект двете крепости блокират един от бродовете на река Дунав и имат контрол над околностите на двата бряга на реката.
През 1720 г. върху старата крепост е изградено ново крепостно съоръжение, построено по модерните Вобановите принципи. По военен план от 1718 г. се вижда, че новопостроената твърдина е имала допълнение за защита на пристанището. Средновековната крепост била преустроена, като било изградени три бастиона на изток, четири бастиона на юг, три на запад и три на север.
Отделни два самостоятелни бастиона имало под средновековната твърдина насочени на североизток и северозапад. Пристанище Никопол било защитено от укрепление с три бастиона. Височината на стените е била около 6-7 m. Те били изработени така, че да могат едновременно да водят и оръжейна, и пушечна отбрана. Крепостните стени са били построени с добре обработен камък, споен със сиво- бял хоросан.
През Руско- турските войни крепост Никопол е била разрушавана от руснаците. През 1871 г. Омер Фавзи паша довел немският военен инженер Юлиус от Кандия за да укрепи както трябва това важно за османците укрепление. Тогава твърдината придобива тройна отбранителна линия плюс два външни защитни пояса.
Средновековната крепост е изградена отново. Втората крепостна стена се видоизменя. Тя затваря пространство от около 1 km в посока изток- запад и около 470 m в посока север- юг. Защитената площ е около 401.3 дка. На север към Дунав не се знае дали е имало крепостна стена, там дължината е около 930 m.
Източната крепостна стена е дълга около 247 m с бастиони. Южната крепостна стена е дълга около 1117 m, като е начупена с бастиони. Западната крепостна стена е дълга около 410 m и е начупена с бастиони, като има външен ъгъл в средата. Формата ѝ е неправилна.
Третата отбранителна линия на крепост Никопол е граничила с първи защитен пояс от землени укрепления, а на места и умело редутите са включени в нея. В посока изток- запад третата защитна линия е дълга около 3.36 km, а в посока север- юг достига около 1 km. Основната линия се състои от ров и вал от вътрешната страна. Отделно има издълбани множество междинни ровове с валове за пехотата, както и бастиони за оръдията. Част от нея е запазена западно от източното гробище на града на разстояние от 220 m. Отсечката се намира на координати: 43°42’05” С.Ш. и 24°54’24” И.Д.
Пред нея е намирал вътрешният пояс от табии (землени укрепления), които са били 7 на брой. Те заграждат пространство от 4.37х2.17 km. Всяко едно е било защитено от дълбок ров и землен вал зад него. Землените укрепления ще ги изброим под номера от изток на запад:
ТАБИЯ №1 се е намирала на 2.49 km източно по права линия от центъра на град Никопол, в едноименната местност. Имала е почти същата форма, като на табия №2, която е почти изцяло запазена и много добре се вижда от въздуха. Фронтът е насочен на север. От север редутът е с три бастиона. Максималните размери на укреплението са 175х120 m. Формата е ветрилообразна- шестлъчева. В днешно време е изцяло унищожена от селскостопанска дейност.
ТАБИЯ №2 се намира на 1.28 km югоизточно по права линия от центъра на града, в местност “Кота 182.8”. Това е най- добре запазилият се външен редут на Никополската крепост. Насочена е с фронт на югоизток. Охранявала е югоизточния фланг на крепостта и същевременно с оръдията си е можел да обстрелва реката и отсрещния бряг, тъй като е на височина 185 m на 1 km южно от реката, а отсрещния бряг е на височина 27-30 m. Има 3 бастиона насочени на югоизток. Размерите са 125х83 m. Формата е ветрилообразна- шестлъчева.
ТАБИЯ №3 се е намирала на 1.23 km югоизточно по права линия от центъра на град Никопол в местност “Мярджанлък”. Насочена е с фронт на югоизток. Охранявала е югоизточния фланг на твърдината. Имала е 3 бастиона насочени на югоизток. Размерите са 217х136 m. Формата е ветрилообразна- шестлъчева. От запад граничи с трета защитна линия на крепостта. В днешно време е частично унищожена.
ТАБИЯ №4 се е намирала на 2.29 km южно по права линия от центъра на града, в местност “Дик баир”. Насочена е с фронт на югоизток. Охранявала е южния фланг на укреплението. Имала е 3 бастиона насочени на югоизток. Точните размери са неизвестни. Формата е ветрилообразна- шестлъчева. В днешно време е частично унищожена.
ТАБИЯ №5 се е намирала на 2.76 km южно по права линия от центъра на град Никопол в местност “Дюзлука”. Насочена е с фронт на югозапад. Охранявала е югозападния фланг на крепостта. Имала е 3 бастиона насочени на югозапад. Формата е ветрилообразна- шестлъчева. В днешно време е изцяло унищожена. Максималните ѝ размери са били около 100х85 m. До нея от запад е минавал главният път към Никопол.
ТАБИЯ №6 се е намирала на 1.86 km югозападно по права линия от центъра на града в местност “Кота 187.6”. Тя е с правоъгълна форма, почти правилно ориентирана спрямо посоките на света. В днешно време е изцяло унищожена. Максималните ѝ размери са били 200 m в посока север- юг и 125 m в посока изток- запад.
В четирите ъгъла е имала по един бастион, а по средата защитната линия е била начупена. Охранявала е западния фланг на твърдината. До нея от югоизток е минавал главният път към Никопол, който в тая отсечка обединява пътищата идващи от юг и от запад.
ТАБИЯ №7 се е намирала на 1.08 km югозападно по права линия от центъра на град Никопол, като в днешно време попада в рамките на града. Тя е с правоъгълна форма, правилно ориентирана спрямо посоките на света. В днешно време е почти изцяло унищожена. Максималните ѝ размери са били 60 m в посока север- юг и 100 m в посока изток- запад.
В четирите ъгъла е имала по един бастион, а по средата защитната линия е била начупена. Охранявала е югозападния фланг на укреплението. Намира се непосредствено пред втора защитна линия на крепостта и в защитеното от трета защитна линия пространство. Вероятно е заварена от предните укрепявания на града.
Последната защита на крепост Никопол е била външният пояс от редути, люнети, траншеи и окопи, които вероятно са били довършени само частично по време на Руско- турската освободителна война от 1877-1878 г. Този пояс обхваща пространство с дължина около 12 km и широчина около 5 km.
Затвореното пространство е ограничено от реките Драгашка бара на изток, Осъм на запад и Дунав на север. Южната защитна линия е достигала до северните днешни окрайнини на село Въбел. Защитните съоръжения ще ги номерираме по посока на часовниковата стрелка, започвайки от север. За част от тях не се знае дали са били редути или люнети, затова ги категоризираме с определението “землено укрепление”.
ЮГОИЗТОЧНАТА ЗАЩИТНА ЛИНИЯ на външния пояс на османска крепост Никопол започва от река Дунав на север и завършва при днешния стопански двор на село Въбел. Линията е от единична до пет редова извън землените укрепления, включени в нея.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №8 се е намирало на 3.24 km източно по права линия от центъра на града, на връх “Кота 126.0”. Не се знае каква форма е имало. Вероятно в днешно време е изцяло унищожено. Фронтът е бил насочен на североизток към устието на канала, който отделя остров Градина от сушата.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №9 се е намирало на 6.53 km източно по права линия от центъра на град Никопол, на връх “Кота 22.4”. Не се знае каква форма е имало. В днешно време е изцяло унищожено при построяването на дига на река Дунав. Фронтът е бил насочен на север.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №10 се е намирало на 5.07 km източно по права линия от центъра на града, на връх “Кота 22.0”. Не се знае каква форма е имало. В днешно време е изцяло унищожено от селскостопанска дейност. Фронтът е бил насочен на изток.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №11 се е намирало на 5.03 km източно по права линия от центъра на град Никопол, на връх “Кота 22.0”. Не се знае каква форма е имало. В днешно време е запазена част от източната защитна линия. Фронтът е бил насочен на изток.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №12 се е намирало на 6.11 km югоизточно по права линия от центъра на града, в местност “Могилите”. Не се знае каква форма е имало. Не се знае дали има нещо запазено от него. Фронтът му е бил насочен на североизток.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №13 се е намирало на 5.47 km югоизточно по права линия от центъра на град Никопол, на склон с наклон от запад на изток. Вероятно е част от по- ранна защитна линия на османската крепост. Има малка част запазена от него. Фронтът му е бил насочен на изток- североизток.
Има неправилна триъгълна форма, продиктувана от конфигурацията на терена. Защитната линия се състои от вал и ров пред него. Във вътрешността е разделено на сектори. Максималните размери са приблизително около 385 m от юг, около 235 m от изток и около 410 m от север. От изток и юг склоновете са много стръмни.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №14 се намира на 5.68 km югоизточно по права линия от центъра на град Никопол, на склон с наклон от запад на изток. Вероятно е част от по- ранна защитна линия на османската крепост. Запазено е напълно. Фронтът му е бил насочен на изток. Има неправилна полукръгла форма, продиктувана от конфигурацията на терена. Защитната линия се състои от вал и ров пред него. Максималните размери са приблизително около 160х410 m. От север, изток и юг склоновете са много стръмни.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №15 се намира на 5.51 km югоизточно по права линия от центъра на града, на склон с наклон от запад на изток. Запазено е частично. Има неправилна правоъгълна форма, продиктувана от конфигурацията на терена. Фронтът е бил насочен на изток. Защитната линия се състои от вал и ров пред него. Максималните размери са били приблизително около 170х87 m. От север, изток и юг склоновете са много стръмни.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №16 се намира на 5.56 km югоизточно по права линия от центъра на град Никопол, на склон с наклон от запад на изток. Не се знае колко от укреплението е запазено в днешно време, защото теренът е залесен. Фронтът е бил насочен на изток. Не се знае каква е била формата му. Защитната линия се състои от вал и ров пред него. Не се знае какви са били размерите. От север, изток и юг склоновете са много стръмни.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №17 се намира на 5.57 km югоизточно по права линия от центъра на града, на склон с наклон от запад на изток. В днешно време от укреплението е запазена само южната отбранителна линия. Формата му е била правоъгълна, обърната с дългата си страна в посока изток- запад. Защитната линия се състои от вал и ров пред него. Размерите са били около 240х140 m. От север, изток и юг склоновете са много стръмни.
ЮГОЗАПАДНАТА ЗАЩИТНА ЛИНИЯ на външния пояс на османска крепост Никопол започва от местността “Рушко поле” от североизток до пътя от село Въбел за града преди разклона за село Драгаш войвода. Завършва при връх “Челана” северозападно от село Въбел. Състояла се е от пет землени укрепления (от №18 до №22) и за разлика от югоизточната, защитната линия е единична по цялата дължина.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №18 се е намирало на 3.35 km югоизточно по права линия от центъра на град Никопол, в местността “Рушко поле”. В днешно време укреплението е изцяло унищожено от селскостопанска дейност. Защитната линия се състои от вал и ров пред него. Имало е 3 бастиона насочени на югоизток. Размерите са били около 125х83 m. Формата е била ветрилообразна- шестлъчева.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №19 се е намирало на 3.53 km южно по права линия от центъра на града, в местността “Рушко поле”. В днешно време укреплението е изцяло унищожено от селскостопанска дейност. Защитната линия се състои от вал и ров пред него. Не се знае какви са били размерите и формата на обекта.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №20 се е намирало на 3.53 km южно по права линия от центъра на град Никопол, на връх “Кота 218.7”, където в момента има паметник на загиналите при превземането на редута. В днешно време укреплението е изцяло унищожено от селскостопанска дейност. Защитната линия се е състояла от вал и ров пред него. Не се знае какви са били размерите и формата на обекта. Фронтът му е бил насочен на изток- югоизток.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №21 се е намирало на 3.75 km югозападно по права линия от центъра на града, на връх “Кота 198.1”. В днешно време укреплението е изцяло унищожено от селскостопанска дейност. Защитната линия се е състояла от вал и ров пред него. Не се знае какви са били размерите и формата на обекта. Фронтът му е бил насочен на юг.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №22 се е намирало на 3.93 km югозападно по права линия от центъра на град Никопол, на връх “Кота 199.7”. В днешно време укреплението е изцяло унищожено от селскостопанска дейност. Защитната линия се е състояла от вал и ров пред него. Не се знае какви са били размерите и формата на обекта. Фронтът му е бил насочен на юг.
СЕВЕРОЗАПАДНАТА ЗАЩИТНА ЛИНИЯ на външния пояс на османска крепост, се състои само от девет землени укрепления (от №23 до №31). Пет от тях са разположени в северозападния край на Никополското плато, а четири от тях- от западната страна на река Осъм.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №23 се намира на 2.2 km югозападно по права линия от центъра на град Никопол, на връх “Кота 125.1”. В днешно време укреплението е вероятно частично запазено. Защитната линия се е състояла от вал и ров пред него. Не се знае какви са били размерите и формата на обекта. Фронтът му е бил насочен на север.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №24 се намира на 2.51 km югозападно по права линия от центъра на града, на връх “Кота 160.0”. В днешно време укреплението е частично или изцяло запазено. Защитната линия се е състояла от вал и ров пред него. Не се знае какви са били размерите и формата на обекта. Фронтът му е бил насочен на север.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №25 се намира на 2.78 km югозападно по права линия от центъра на град Никопол, на връх “Кота 160.0”. В днешно време укреплението е изцяло запазено. Представлява артилерийски люнет, с дължина 1.02 km, насочен с фронт на север. Защитната линия се е състояла от вал и ров пред него. Южно от него територията е разделена от окопи на 6 различни по големина участъка.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №26 се намира предполагаемо на 3.32 km югозападно по права линия от центъра на града, на връх “Кота 70.0”. В днешно време не се знае в какво състояние се намира обекта, тъй като теренът е залесен. Защитната линия се е състояла от вал и ров пред него. Не се знае какви са били размерите и формата на обекта. Фронтът му е бил насочен на север.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №27 се е намирало на 3.52 km югозападно по права линия от центъра на град Никопол, на ниска тераса на брега на река Осъм. Обекта е охранявал моста на реката, който се е намирал непосредствено до него. В днешно време е изцяло унищожен. Защитната линия се е състояла от вал и ров пред него. Не се знае какви са били размерите и формата на съоръжението. Вероятно е било предназначено за кръгова отбрана.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №28 се е намирало на 4.28 km западно по права линия от центъра на града, на ниска тераса на брега на река Дунав, западно от влива на река Осъм. Обекта е охранявал моста на реката, но от западната му страна. Бил е насочен с фронт на изток. В днешно време е изцяло унищожен. Защитната линия се е състояла от вал и ров пред него. Не се знае какви са били размерите и формата на съоръжението.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №29 се е намирало на 4.69 km западно по права линия от центъра на град Никопол, на територията на село Черковица. Обектът е охранявал брода на река Дунав, при устието на река Олд. Бил е насочен с фронт на север. В днешно време е изцяло унищожен. Защитната линия се е състояла от вал и ров пред него. Не се знае какви са били размерите и формата на съоръжението.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №30 се е намирало на 4.84 km западно по права линия от центъра на град Никопол, на територията на село Черковица. Обектът е охранявал брода на река Дунав, при устието на река Олд. Бил е насочен с фронт на север. В днешно време е изцяло унищожен. Защитната линия се е състояла от вал и ров пред него. Не се знае какви са били размерите и формата на съоръжението.
ЗЕМЛЕНО УКРЕПЛЕНИЕ №31 се намира на 5.19 km западно по права линия от центъра на град Никопол, на високия бряг на река Дунав. Обектът е охранявал брода на река Дунав, при устието на река Олд. Бил е насочен с фронт на север. В днешно време е изцяло или частично запазен в залесеният терен. Защитната линия се е състояла от вал и ров пред него. Не се знае какви са били размерите и формата на съоръжението.
Местоположение
Османска крепост: Надморска височина: 158 m GPS координати: 43°42’01” С.Ш. и 24°52’57” И.Д.
Табия №1: Надморска височина: 176 m GPS координати: 43°42’29” С.Ш. и 24°55’34” И.Д.
Табия №2: Надморска височина: 185 m GPS координати: 43°41’57” С.Ш. и 24°54’29” И.Д.
Табия №3: Надморска височина: 175 m GPS координати: 43°41’45” С.Ш. и 24°54’06” И.Д.
Табия №4: Надморска височина: 185 m GPS координати: 43°41’07” С.Ш. и 24°53’32” И.Д.
Табия №5: Надморска височина: 193 m GPS координати: 43°41’15” С.Ш. и 24°52’20” И.Д.
Табия №6: Надморска височина: 187 m GPS координати: 43°41’53” С.Ш. и 24°52’29” И.Д.
Табия №7: Надморска височина: 173 m GPS координати: 43°41’59” С.Ш. и 24°53’05” И.Д.
Землено укрепление №8: Надморска височина: 126 m GPS координати: 43°42’34” С.Ш. и 24°56’08” И.Д.
Землено укрепление №9: Надморска височина: 22 m GPS координати: 43°42’45” С.Ш. и 24°58’38” И.Д.
Землено укрепление №10: Надморска височина: 22 m GPS координати: 43°42’00” С.Ш. и 24°57’27” И.Д.
Землено укрепление №11: Надморска височина: 22 m GPS координати: 43°41’55” С.Ш. и 24°57’25” И.Д.
Землено укрепление №12: Надморска височина: 85 m GPS координати: 43°41’30” С.Ш. и 24°58’07” И.Д.
Землено укрепление №13: Надморска височина: 102 m GPS координати: 43°41’37” С.Ш. и 24°57’40” И.Д.
Землено укрепление №14: Надморска височина: 111 m GPS координати: 43°41’00” С.Ш. и 24°57’30” И.Д.
Землено укрепление №15: Надморска височина: 133 m GPS координати: 43°40’51” С.Ш. и 24°57’15” И.Д.
Землено укрепление №16: Надморска височина: 140 m GPS координати: 43°40’43” С.Ш. и 24°57’10” И.Д.
Землено укрепление №17: Надморска височина: 160 m GPS координати: 43°40’36” С.Ш. и 24°57’06” И.Д.
Землено укрепление №18: Надморска височина: 188 m GPS координати: 43°40’42” С.Ш. и 24°54’45” И.Д.
Землено укрепление №19: Надморска височина: 191 m GPS координати: 43°40’34” С.Ш. и 24°54’37” И.Д.
Землено укрепление №20: Надморска височина: 218 m GPS координати: 43°39’46” С.Ш. и 24°53’04” И.Д.
Землено укрепление №21: Надморска височина: 198 m GPS координати: 43°40’34” С.Ш. и 24°52’25” И.Д.
Землено укрепление №22: Надморска височина: 199 m GPS координати: 43°40’35” С.Ш. и 24°52’06” И.Д.
Землено укрепление №23: Надморска височина: 125 m GPS координати: 43°42’00” С.Ш. и 24°52’09” И.Д.
Землено укрепление №24: Надморска височина: 160 m GPS координати: 43°41’59” С.Ш. и 24°51’55” И.Д.
Землено укрепление №25: Надморска височина: 160 m GPS координати: 43°41’47” С.Ш. и 24°51’46” И.Д.
Землено укрепление №26: Надморска височина: 70 m GPS координати: 43°41’48” С.Ш. и 24°51’21” И.Д.
Землено укрепление №27: Надморска височина: 20 m GPS координати: 43°41’49” С.Ш. и 24°51’11” И.Д.
Землено укрепление №28: Надморска височина: 23 m GPS координати: 43°42’14” С.Ш. и 24°50’32” И.Д.
Землено укрепление №29: Надморска височина: 40 m GPS координати: 43°42’20” С.Ш. и 24°50’13” И.Д.
Землено укрепление №30: Надморска височина: 56 m GPS координати: 43°42’24” С.Ш. и 24°50’07” И.Д.
Землено укрепление №31: Надморска височина: 70 m GPS координати: 43°42’32” С.Ш. и 24°49’51” И.Д.
Литература
Балабанов, П., С. Бояджиев, Н. Тулешков. Крепостното строителство по българските земи. София, 2000.
Автор: М. Гърдев
Планове
