Описание и история
Антична, късноантична и средновековна крепост Аударист/Девол се намира в местността “Градище”, на 2.3 km северозападно от село Дреново, покрай рекичката Раечка и магистралата от град Градско за град Прилеп. Този път в миналото представлявал основната връзка между Повардарието и Пелагония. Града е разположена на варовиков хълм със стръмни северна и южна страна, дълъг 400 m и висок 130 m над реката. Хълмът е най- достъпен от юг, чрез широка и ниска седловина, през което е минавал стария път. От това място се отделял местен път, който води по река Черна на юг, през село Витачево до рудоносните жили при село Кожух. В древността рударството е представлявало търговска основа, върху която израснало селището. Няколко километра северно от крепостта се намират кариери за мрамор, експлоатирани от древността. Южния склон на хълма „Градище“ е терасиран и на него е израснало селище, което заема 170 дка, това е несъмнено града Аударист (Еурист), един от пейонските центрове, потвърден с редица движими находки и стотици монети от IV в.пр.н.е. до римското време, когато почти замрял и съществувал само като селище от селски тип до края на античността. Стените са градени от камъни, без хоросан. Две раннохристиянски базилики са разположени южно от селището и са оставили много богата мраморна и строителна пластика от V и VI век. На западния край на стария акропол е била изградена средновековна крепост, като за нейния строеж е използван речен камък без хоросанова спойка. Стената обхваща триъгълна площ с размери 170х40-50 m. Източния край на крепостта е отделен с вътрешна стена, останала от стария акропол, като отделя малка цитадела с размери 50х20 m. Откъм северната страна крепостни стени не са издигани, като се е разчитало на вертикалните непристъпни скали. Крепостта е била единствено достъпна от юг. В северозападната част е издълбана щерна за вода, всечена дълбоко в скалата още от антично време. Останки от жилищни постройки са запазени в южната част на укреплението. По целия терен се намират многобройни движими находки: средновековно огнище и керамика за трапеза, тегули от т.нар комнински тип, парчетата от стъклени гривни, бронзови български бижута (X-XIII век), многобройни железни върхове за стрели, ножове и др. Една украсена българска бронзова тока за колан с лъв- грифон в релеф от IX-X век. Монетите са български и византийски, като от тях се отличават на Симеон Велики, Петър I,Йоан Цимиск Михаил IV, Константин IX (фолиси от края на X и XI век); на Йоан Ватаци Михаил VIII, Андроник II и Михаил IX (скифати от XIII и XIV век). Следи от средновековни постройки има и на билото източно от крепостта. Две от тях са по- малки църкви, едната от които е разкопана изцяло а другата частично. Керемидите от комнински тип, с които са били покрити определят останките от XII-XIII век. На източният склон на хълма е разположен средновековния некропол. Предградието се е разпростирало на средната тераса южно от крепостта. Една голяма базилика с богата каменна пластика от XII век стои и днес в село Дреново, на 2.3 km югоизточно от крепостта. Градчето Девол представлявал регионално селище на област Раец и укрепен охранителен пункт на важния път от Вардар до Пелагония. Името му е произлязла от гръцкото наименование „Дявол“ (враг, дявол). Идентично с друг, много по- известен „Девол“ при Корча, седалището на област Комитчевица през IX и X век. В един от писмените извори от X век, за града, Михаил Деволски съобщава, че „това място по-рано било наричано Дявол“, но в началото на ХІ в. крепостта вече е била известна като Стипион (от στυπειον – кълчища). В друг писмен източник, от същото време, Йоан Скилица съобщава, че Стипион бил резиденция на кавкана Теодор, който успял да избяга след превземането й от византийците през 1014 година, а през 1015 г. обещал на император Василий ІІ да убие цар Иван Владислав. Крепостта се споменава още един път през 1018 г., когато императорът минал през нея. Липсата на големи сгради и по- значими движими останки от късното средновековие в крепост Стипион/Девол показва, че значението и се загубило преди сръбските завоевания по тези места, а неговото място е поел град Тиквеш разположен на 10 km в южна посока. Тиквеш, като голямо село остава център на Тиквешки регион и по време на османското господство, което е потвърдено в османските документи от XV и XVI век.
Местоположение
Надморска височина: 340 m GPS координати: 41°26’06” С.Ш. и 21°52’03” И.Д.
Източници
Рабовянов, Д. Извънстолични каменни крепости на първото Българско царство (IX- Началото на XI век). София, 2011
Микулчик, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996
Планове
No comment