Тракийска, късноантична и средновековна крепост Еврейско кале се намира на 3.22 km източно по права линия от центъра на село Долни Пасарел. Крепостта е издигната на скалист полуостров, заобиколен от всички страни от река Искър, с изключение на южната страна. Намира се недалеч от стената на язовир „Искър“. Възвишението е на левия бряг и е естествено защитено както от реката, така и от стъмни до отвесни склонове от изток, север и запад. Хълма е най- достъпен от юг, където тясна и със стръмни склонове седловина го отделя от основния масив на планината. През седловината минава стария път от София за Самоков, който копира античния път от Сердика за крепостите в Самоковското поле и от там за Филипополис и Германия. Крепостта е обхващала върха на възвишението и недостъпно плато, на по- ниска кота, северно от върха. От към седловината крепостта е била защитена от 3 пояса крепостни стени разположени на разстояние от 3 до 10 m една от друга. Стените в по- голямата си част са запазени под насип от пръст, като на някой места иманярски изкопи са разкрили част от градежа им. В източната част на седловината, най- външната крепостна стена се проследява като разсип от камъни. Върха на възвишението е доста неравен и под слоя пръст се усещат неравностите от запазени основи- най- вероятно от сгради. Цялата площ на върха на възвишението е прояден от плитки иманярски изкопи. На север от върха крепостта е била защитена от една крепостна стена с приблизителна дебелина около 1.8- 2.2 m. На нея се вижда северната порта на крепостта, от която се проследява стар път водещ от стената към платото на север. Портата е била защитена от две крепостни стени, които се спускат от двете му страни на пътя към платото. В подножието на върха от север укрепителната система е завършвала с ров и вал, на който най- вероятно е имало дървена палисада, тъй като рова е от вътрешната страна. От запад и изток отвесни склонове затварят укрепителната система на крепостта. На североизток точно преди отвесните скали се забелязват останки от голямо четириъгълно помещение с неправилна форма, което може да се окаже, че е останки от североизточната кула, тъй като е свързано с куртината на северната крепостна стена. Платото на север от върха е изравнено и е с формата на елипса от изток, север и запад е защитено от стръмни склонове и река „Искър“ а от юг от стените на крепостта. От видяното на терена не може еднозначно да се каже, без археологически проучвания, че платото е било укрепено с нещо повече от дървена палисада, но със сигурност е било заселено тъй като на терена при ходене се усещат симетрично разположени неравности- най- вероятно останки от сгради. Виждат се множество иманярски изкопи. Крепостта е била стратегически разположена за контрол на античния път и се явява (за сега) втория силно укрепен, средновековен, населен пункт по пътя от Сердика към Самоков след „Кокалянски Урвич“.