Описание и история

Праисторическа, тракийска, късноантична, средновековна и османска крепост Калето се намира на едноименния хълм, на 0.41 km източно по права линия от центъра на село Дебнево. Изградена е върху куполообразно възвишение със стръмни склонове от всички страни. От юг, изток и североизток то е ограничено от река Видима.

В централната част на Калето са разкрити жилищни постройки. Археологическите изследвания сочат, че последният градеж се отнася към периода XII-XIV век. Установено е предназначението на голяма част от помещенията- производствени, обществени и жилищни сгради, караулни помещения, казарми. Открити са многобройни и разнообразни предмети от всекидневието и военния бит-накити, монети и най-вече керамика, предимно кухненска. Голям е броят на находките, вързани със селскостопанската дейност и металообработването- сърпове, косери, копрали, лопати, мотики и др. Намерените занаятчийски инструменти свидетелстват за наличието на занаяти, свързани с обработката на кожи, предене, тъкане, шев. В укреплението е имало и оръжейна работилница. Намерени са железни върхове на стрели и копия, бойни топки, боздугани и ножове.

Твърдина Калето е пазила пътят, който идва от “Анасамус” от север и отива към “Тъженския проход” на юг. Тук по мост той пресича река Видима.

Крепостната система е изградена от една дебела от 2m до 2.2 m крепостна стена, която обикаля Калето от всички страни. От север, северозапад и североизток терена пред обекта е по-лесно достъпен, поради което за подсилване на защитата, от тези страни, е издигната втора крепостна стена-птоейхизма. От останалите страни терена пред куртините е много стръмен и издигане на втора стена не е било необходимо. От северозапад и запад, обектът е най-лесно достъпен, поради което се е наложило в тези участъци протейизмата да бъде изградена в дебелина над 3 m, която дебелина е по-голяма от на основната стена в този сектор. Именно в тази, най-западна част на Калето, е издигната огромна по размери крепостна кула, която е долепена до основната стена. Кулата е правоъгълна с размери около 11х13 m и в нейната най-външна част се подпира протейхизмата. Тази крепостна кула е защитавала най-уязвимия участък на крепостта, като пространството пред фронта ѝ е почти равно. Тази кула е построена в по-късен период, вероятно след разрушаване на куртината или друга кула в този участък, при конфликт или при преизграждане.

Теренът на обекта е скалист, като основите на крепостните стени са положени направо върху скалите или най-много на дълбочина 2 m в по-полегатите места. Стените са градени с лице от ломени камъни и пълнеж от чакъл, обилно примесен с бял хоросан. От север втората крепостна стена отстои на 6 до 10 m от първата. Защитената площ е с размери 169х127 m и площ от 14,55 дка.

Куртината на Калето е снабдена на север с порта за пешеходци, която е разположена в протейхизмата. От там пътя минава от изток на основната крепостна стена и влиза в крепостта през проход, разположен между протейхизмата и основната стени. От изток има втора, по-голяма порта, разположена в основната крепостна стена, там където тя става единична. Тази порта е поместена в голяма кула, като входа е оформен в северната, перпендикулярна на куртината, стена  и е защитаван от основната куртина. Този вход е главния в укреплението и е с ширина 4.6 m, като е бил предназначен за преминаване и на превозни средства. Основната крепостна стена, освен с описаните две кули, е снабдена с още две. Едната, масивна, четириъгълна, разположена на север в една чупка на куртината и втора разположена на северозапад. Северозападната кула в определен момент обаче е превърната в две караулни помещения. От юг, югозапад и югоизток крепостната стена минава над много стръмен склон и за момента там не са откривани крепостни кули, но там е разкопаван много малък участък от югозапад. Според наши наблюдения на тези куртини има още най-малко две кули,  но това твърдение предстои да бъде проверено в разкопките, които ще се провеждат в бъдеще.

Калето е обект на редовни археологически проучвания от 1974 до 1987 г. От 2019 г. насетне обектът се проучва от археологически екип с ръководител гл. ас. д-р Стилиян Иванов (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново) и научни консултанти проф. д-р. Константин Тотев (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново) и доц. д-р Сергей Торбатов (НАИМ-БАН).

Сред най- ранните разкрития на специалистите през 2020 г., внимание заслужава халколитна каменна брадва (V хил.пр.н.е.) и едно измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха (IV-III пр.н.е.). Пластът с материали от късножелязната епоха е достигнат във всички части на обекта. Непосредствено върху този пласт лежат основите на късноантичните постройки. От тях частично са разчистени останките на поне две помещения от сгради. Зидовете са с дебелина 0.7-0.8 m и са строени от едри и средно големи ломени плочести камъни на спойка от сиво- жълтеникава глина. В този пласт е открито голямо количество обикновена сиво- черна керамика, работена на бързо грънчарско колело и няколко медни монети, датирани към IV-V в.

Следващият период на обитаване на Калето е от епохата на Първото българско царство. Късноантичните градежи са нарушени от построяването на едно полувкопано старобългарско жилище. Стените му не са от камък, а от кал (кирпич), с почти квадратен план. От това жилище в западния ъгъл е запазена каменната печка. Подът е бил измазан с глина. Тук са намерени три изцяло запазени кръгли хромела, две коланни апликации със сърцевидна форма и една медна обица, малко количество керамика работена на ръка и бавно грънчарско колело, отнасящи се към времето от края на IX до първа половина на Х в.

Следващия по обитаване на Калето е периода на късното средновековие. От тоя период са открити фрагмента от полувкопани жилища с еднолицев каменен градеж. Откритите материали се отнасят за периода на Второто българско царство. От там е част от дъното на една купа със сграфито украса, голямо количество обикновена керамика изработвана на бързо въртящо се грънчарско колело и монети от XIV в.

В най- горният пласт са намерени и две находки от османският период: керамична лула и една сребърна монета. Общо на Калето има няколко укрепления едно върху друго и жилища от близо десет археологически хоризонта, насложени един върху друг. Има вероятност тук крепост да е имало и през XVIII век заради кърджалийските вълнения по това време.

Местоположение

Надморска височина: 350 m GPS координати: 42°57’37” С.Ш. и 24°50’58” И.Д.

Литература

Христов, И. Антични и средновековни крепости в Централна Стара планина. В. Търново, 2007.
Информация за крепост Калето (Достъп: 28.11.2012).
Информация за крепост Калето (Достъп: 09.09.2024).
Автор: М. Гърдев, К. Василев

План

Автор: К. Василев

Автор: С. Ненчев

Снимки

https://haiduk-tourist.blogspot.com/2017/04/blog-post_50.html

Видео