Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Калето се намира на едноименния, стратегически връх, на 1.61 km югозападно по права линия от центъра на село Черкаски. Изградена е в североизточния край на рид, който се спуска от юг на север. Той е ограничен е от запад и север- от река Шугавица, а от югоизток- от суходолие. Височината е с отвесен северен склон и стръмни склонове от североизток, югоизток и северозапад. Най- достъпна е от югозапад, където чрез седловина се свързва с останалата част от масива. От нея има отлична видимост във всички посоки.
Калето е с неправилна, издължена в посока изток- запад форма, като крепостните стени следват конфигурацията на терена. Твърдината е с приблизителни размери 127х60 m. Защитената площ е около 5.2 дка. От юг, запад и изток защитната линия е двойна. Разстоянието между двете крепостни стени е около 16-22 m. Западно до укреплението с едно трасе минават два пътя. В основна посока югоизток- северозапад минава пътят обслужващ Втора линия крепости на Източната римска империя за защита от север.
Той свързва твърдините “Непирче” при с. Замфирово, “Латинското кале” при с. Драганица, Калето и “Константиново кале” при с. Долно Озирово, които пазят долините на реките Ботуня, Шугавица, Бела и Черна, както и добива на руда в тия долини. Тия укрепления имат визуална връзка едно с друго. В посока север- юг от тук минава отклонение от главния път идващ от “Улпия Ескус” и “Августа” към “Монтанезиум”, което отклонение на юг се проследява до гара Лакатник при река Искър.
В пещерата, намираща се западно от Калето е открита тракийска керамика. Северно под крепостта е имало антично селище. Това дава основание да се предполага, че още траките тук са имали твърдина. След тях в края на римския период тук е изградено укрепление, съществувало и в късната античност. Разположението на двете крепостни стени говори, че и през средните векове то е продължило да съществува.
Местоположение
Надморска височина: 372 m GPS координати: 43°14’34” С.Ш. и 23°16’17” И.Д.
Литература
Автор: М. Гърдев
План
