Описание и история

Късноантична крепост Фисека се намира на едноименния връх, на 2.66 km северозападно по права линия от центъра на село Черенча. Изградена е на стратегическа височина, която доминира над околността, с широка видимост във всички посоки на голямо разстояние. Под нея река Пакоша обикаля хълма от североизток, север, запад и юг. Ляв неин приток тече източно от възвишението и я затваря от югоизток.

Склоновете на Фисека като цяло са високи и стръмни от всички страни. От изток чрез седловина възвишението се свързва с останалата част от Шуменското плато. На някой места склоновете му са отвесни. Теренът на който се намира твърдината представлява тераса с триъгълна форма, насочена с остър връх на запад. От север, запад и юг склоновете ѝ са отвесни. Достъпна е от изток по билото на височината.

Защитната линия на Фисека следва конфигурацията на терена. От изток в скалата и пръстта е издълбан ров. Западно до него е изградена каменна крепостна стена, която е дъгообразна и се простира в посока север- юг, от отвесен скален склон до отвесен скален склон. Дължината ѝ е около 166 m. Тя затваря пространство с триъгълна форма с приблизителни максимални размери 166 m в посока север- юг и около 258 m в посока изток- запад. Защитената площ е около 30.3 дка.

Във вътрешността на Фисека от изток на запад има още няколко защитни линии. По терена има разпръснати много камъни и керамика. Забелязват се много иманярски изкопи по цялата височина. К. Шкорпил прави описание на хълма. Според него името на височината произхожда от турската дума “хюсек”/”висок”.

Билото на възвишението е плоско с няколко отделни върха, частично или изцяло обградени с отвесни скали. Най- високия от тях е от северозапад и се нарича “Коджа канара”/”Голяма канара”. Най- южният от върховете се казва “Клисе ери” с останки от малка църква. От изток е платото “Суджак делек”. В днешно време на него има ретранслаторна кула.

По цялото било на Фисека са се виждали останките от старо градище, защитено от природните дадености на хълма. Неговото име по онова време е било “Касаба”/”Град” или още “Чаплак тепе”/”Гол хълм”. По времето на К. Шкорпил на височината са намерени византийски сребърни и медни монети. Вероятно тук е имало голям късноантичен град. За да може да се установят границите на останките му, трябва да се направи обход през зимата, когато няма трева и листа.

Северно от височината, на първа тераса над река Пакоша, се намира тракийска, римска, византийска и българска крепост “Хисар”. Западно, югозападно и южно от възвишението около реката има три римски селища. Вероятно жителите им през късната античност са се изкачили на хълма и са създали градището.

Около Фисека в посока север- юг и изток- запад минават много пътища. От север идват пътища от “Нигрианис”/”Кандидиана” и “Дуросторум” и отиват на юг към “Гергилов град”/”Цига”, проходите в Стара планина и “Кабиле”. От изток идват пътищата от “Кранеа”, “Одесос” и “Марцианополис”, които на запад отиват към “Гиридава”, “Монтанезиум” и “Никополис ад Иструм”.

На върха смело може да се предположи, че е имало наблюдателни постове още от времето на траките до късното средновековие.

Местоположение

Надморска височина: 494 m GPS координати: 43°19’32” С.Ш. и 26°45’17” И.Д.

Литература

Дремсизова- Нелчинова, Цв., В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. София, 1975.
Шкорпил, К. Материальi для Болгарских древностей. Абоба – Плиска. – В: ИРАИК, 10. София, 1905.
Автор: М. Гърдев

Планове