Описание и история

Тракийска, антична и късноантична крепост Хасара се намира на 0.9 km североизточно по права линия от центъра на село Бял извор. Изградена е на връх със стръмни склонове от запад, юг и изток, който се намира в най- южната част на къс рид. Най- достъпна е от север по билото на рида. Самият рид е разположен в посока североизток- юг. От запад и югозапад твърдината е ограничена от река Ерек дере, а от югоизток и изток- от ляв неин приток.

В днешно време Хасара е напълно обезличена. Във вътрешността ѝ в момента има изграден каптаж. От сателитни снимки се виждат очертанията на отбранителната линия. Тя е със седмоъгълна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Максималните размери са 155 m в посока северозапад- югоизток и 140 m в посока югозапад- североизток. Защитената площ е около 18.8 дка.

Укреплението е изградено на важно кръстовище. Северно на 380 m от него минава Централния, диагонален, римски път в посока запад- югоизток. Обектът се намира на 9 km източно по права линия от римска пътна станция и крепост „Пизос“, и на 20.9 km северозападно от римска пътна станция и крепост „Арзос“, като между Хасара и „Арзос“ има още една крепост по трасето на пътя при с. Васил Левски.

Тук от север на юг, на 430 m източно от Хасара минава древния път от „Августа Траяна“ към неизвестната засега крепост при гр. Крумовград, а от там през прохода „Маказа“ и за римския град „Максианополис“ в Беломорска Тракия. Твърдината е изградена за охрана на това важно кръстовище. Тук при укреплението вероятно е имало римска, пътна станция тип „мансио“.

На терена Павел Делирадев открива огромно количество останки от строителна керамика (тухли и хоросан). На мястото Вацлав Добруски преди около 120 години е видял следи от крепостни зидове, дебели 3 m. Край Диагоналния път са намерени две пътни колони на името на Филип баща. Съдейки по намерената керамика, Хасара може да се определи като тракийска, антична и късноантична крепост.

Местоположение

Надморска височина: 164 m GPS координати: 42°09’53” С.Ш. и 25°38’43” И.Д.

Литература

Делирадев, П. Принос към историческата география на Тракия, II. София, 1953.
Автор: М. Гърдев

Видео