Описание и история
Укрепено, праисторическо селище и късноантична крепост Лопатинско кале се намират на височина “Заногата”, на 1.5 km югозападно по права линия от центъра на село Буковец. Изградени са на езикообразно възвишение, издължено в посока северозапад- югоизток. Склоновете от югозапад, северозапад и североизток са стръмни. От тия страни височината е ограничена от два потока, които се вливат един в друг, северозападно под нея. Твърдината е най- достъпна от югоизток.
Теренът на Лопатинско кале е гъсто обрасъл с широколистни и иглолистни дървета и храсти. Една част от укреплението е засегната при залесяването му с иглолистни дървета през 80-те години на XX в. Друга част от съоръжението е осеяна от големи иманярски изкопи, както и с иманярска обработка на обекта с тежка строителна техника. На места иманярите са оголили части от каменните градежи на обекта.
В Лопатинско кале в изкопите се виждат зидове, изградени с ломени камъни, споени с розов хоросан. Един от иманярските изкопи е достигнал в дълбочина до пласт от късната каменно- медна епоха (края на V хил.пр.н.е.). В насипите се откриват керамични фрагменти от късната античност и късния халколит.
Максималните размери на Лопатинско кале са около 103х66 m. Формата на крепостта е неправилна крушообразна. Защитената площ е около 12.2 дка. Защитната линия от югоизток е била минимум двойна.
През късната античност твърдина Лопатинско кале е служила за охрана на главния римски път “Никополис ад Иструм”- “Помпеанополис”- “Монтанезиум”, следващ посока изток- запад, трасето на който е минавало на около 600 m южно от укреплението. Тук той е слизал от рида “Дръмката” и е презичал рида “Усоето”.
Местоположение
Надморска височина: 301 m GPS координати: 43°20’56” С.Ш. и 23°48’53” И.Д.
Литература
Ганецовски, Г. Издирвания на археологически обекти в землищата на селата Буковец, Тлачене и Върбица, община Бяла Слатина, Голямо Пещене, община Враца и Нивянин, община Борован. -В: Археологически открития и разкопки през 2012 г. София, 2013.
Николов, Б. От Искър до Огоста. София, 1996.
Автор: М. Гърдев
План
