Описание и история
Тракийска и средновековна крепост има в местността “Балджа”, на връх “Асара”, на 5.2 km югоизточно по права линия от центъра на село Бряговец. Издигната е на самостоятелно, скалисто възвишение със стръмни и непристъпни склонове от всички страни. Северно от възвишението преминава дълбокото корито на река Курт дере. По- голямата част от върха на възвишението е обиколен от скален венец. Естествения достъп до него е от юг през широка седловина с много стръмни и на места отвесни северни склонове. Поради тази причина достъпът до върха е ставал от североизток по ръба на хребета. От тази страна склона е много стръмен, но все пак достъпен. Крепостта заема върха на възвишението, като умело използва естественото му укрепяване. Тя има неправилна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Максималните ѝ размери са 143×117 m, с обща площ от 11.5 дка. На терена ясно се различават два строителни периода- тракийски и средновековен. Тракийската крепост е заемала цялата площ, като на върха ясно се различават няколко крепостни пояса. Тракийските стени са строени от ломени камъни без спойка и днес се проследяват във вид на насипи и валове. Крепостни стени са издигнати от всички страни с изключение на югоизточната, където скалните откоси са с непристъпна височина от над 50 m. Тракийската крепост е напусната вероятно някъде през I-II век след трайното установяване на римската власт в региона. Много е вероятно тя да е била превзета и разграбена. През средновековието, стратегическото местоположение и естествената укрепеност на старата крепост са оценени и върху руините на тракийското укрепление е издигнато ново. Средновековната крепост заема върха на хълма, като се простирала само върху най- вътрешната, част от тракийското укрепление. Тя се състои от два укрепителни пояса, като вътрешния представлява цитадела и замък на местен велможа. Външното укрепление има неправилна форма с максимални размери 73х84 m с площ от 3.9 дка. То е издигнато върху старата тракийска стена и по всяка вероятност е представлявало дървена палисада, която здраво е била захваната върху оформения с годините каменен вал. От югоизток стена не е издигана. Там за отбрана се е разчитало на отвесните скали. На самия връх на хълма е издигната цитаделата. Стените ѝ са градени от ломени камъни, добре оформени от лицевата страна и споени с бял хоросан. Дебелината на куртината не може да бъде определена без разкопки, но не e по- малка от 1.5 m. Формата на цитаделата е приблизително елипсовидна с максимални размери 29х17 m и площ от 0.32 дка. На югозападната стена се различават основите на голяма квадратна кула, която е и единствена за цитаделата. По всяка вероятност, тази кула е пазила входа или пък входа е бил в самата нея. Стените на цитаделата и кулата се проследяват във вид на разсипи. Почти в средата на цитаделата в непосредствена близост до североизточната стена се виждат основите на църква. Останките ѝ са запазени на височина от 1.5 m. Интересното в плана на цитаделата е, че северозападната стена излиза от очертанията на твърдината и се свързва с югозападната стена на външната крепост. Целият терен на крепостта е осеян с тракийска и средновековна битова керамика, работена на ръка и на колело. Също така вътрешността и на двата обекта е била гъсто застроена с каменни сгради. Останките от тях, във вид на каменни купчини, се виждат навсякъде по терена. В южното и югоизточното подножие на върха се проследява стар път. По всяка вероятност той заобикаля възвишението от изток и по североизточния хребет на хълма се изкачва към твърдината. На този път на около 0.5 km южно от твърдината се различават останки от голяма сграда. Много е вероятно тя да е представлявала крайпътен хан или пропускателен пункт към крепостта.
Местоположение
Надморска височина: 617 m GPS координати: 41°36’22” С.Ш. и 25°49’22” И.Д.
Източници
Балкански, И. Опис на крепостите в Крумовградско. Известия на музеите в Южна България. Том I, 1975
К. Василев
М. Гърдев
Д. Димов
П. Овчаров
Снимки
https://photos.app.goo.gl/iZCgC8W4ENVt7ov79
Планове
К. Василев
