Описание и история
Укрепено, халколитно, тракийско, антично и късноантично селище Бануня се намира в едноименната местност, на 2.19 km южно по права линия от центъра на село Бежаново. Селището е многослойно. Изградено е на полуостров и неговите ниски тераси, заобиколен от изток, север и запад от река Каменица. От южната най- достъпна и тясна част на шийката на полуострова се забелязва крепостна стена, изградена от ломени камъни без спойка. Тя е широка 0.5-0.75 m.
Заграденото от нея пространство не може да се определи с точност, поради липсата на цели отсечки от стената. Първоначално се забелязва, че тя прегражда южната най- достъпна страна в посока на стената изток- запад. В югозападната част тя образува прав ъгъл и тръгва на север, като се свързва с отвесната, скална, западна страна на полуостров Бануня. Стената продължава и върху отвесния склон в момента във вид на нисък вал.
Не може да се установи къде свършва на север- вероятно е обикаляла цялата висока част на полуострова. На западния бряг на река Каменица на самия полуостров се забелязва още един сегмент от укрепеното селище. Там стената е запазена на височина до 1 m и се вижда, че е по- дебела. Тя огражда пространство с квадратен план с максимални размери 83 m в посока север- юг и 30 m в посока изток- запад. В този сегмент от селището стена има само от север, изток и юг.
От запад Бануня граничи с река Каменица и останалата част на обекта. На най- високата тераса се забелязват очертанията на перфектен кръг, образуван от нисък ров от вътрешната страна и нисък вал от външната. Диаметърът му е 20 m. Преградната стена на полуострова в западната си част прави също 90 градусов ъгъл, но не тръгва след това на север, както в западната си част, а тръгва на юг. В тази посока стената се забелязва на дължина около 50 m, като от нея липсват цели участъци. Вероятно в определен момент тя е завивала под прав ъгъл на запад, като е стигала до брега на реката.
На най- ниската тераса, на съседния западен полуостров образуван от реката, вероятно също е имало укрепен сегмент от селището. То е съществувало и по времето на траките, римляните и византийците. През есента на 2005 г. почти изцяло е проучена могилата, разположена на най- високата част на терасата, натрупана от траките. Тогава е установено, че тя е издигната върху деструкциите на унищожени при пожар жилища от началото на ІV хил.пр.н.е.
Продължилите през 2006 г. разкопки на Бануня дават нови интересни резултати. Непосредствено под могилния насип в южната и северната периферия, археолозите попадат на две кратковременни жилища от средата на ІІ хил.пр.н.е., в границите на които са открити вторично горели глинени съдове, три каменни брадви и седем върха за стрели, изработени от кремък. Предполага се, че поселението от това време вероятно е унищожено от неприятелско нападение.
Усилията на археолозите се съсредоточават върху проучването на жилищата от т.нар. преходен период между каменно- медната и ранната бронзова епоха (нач. на ІV хил.пр.н.е.), документирани в профилите на иманярските изкопи. При разкопките се установяват два строителни хоризонта (две последователни нива на обитаване) от този период. От горното ниво са проучени пет огнища, всяко от които има от три до четири преправки, което свидетелства за по- продължителен период на обитаване.
По запазените частично основи може да се предположи, че някои от жилищата са имали общи стени. При разчистването на горелите деструкции от долния жилищен хоризонт са разкрити и три пещи. Едната от тях е била изградена върху висок глинен подиум, върху който на място е запазено и хромелното съоръжение (ръчна мелница). Хромелните камъни са поставени в глинено съоръжение, оформено като малко корито.
Сред откритите находки в Бануня през този сезон са керамични съдове, две медни шила, каменна брадва и множество изработени от кремък оръдия, между които и три върха за стрели. На този етап може да се предположи, че на най- високата част на терасата са съществували две последователни селища от ІV хил.пр.н.е., които са наброявали между 12 и 15 къщи. Факт е и че засега това са едни от най- добре запазените жилища от този период, проучвани на територията на България.
Местоположение
Надморска височина: 184 m GPS координати: 43°12’32” С.Ш. и 24°23’40” И.Д.
Литература
(Достъп: 30.08.2014).
Автор: М. Гърдев
План
