Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Беаднос/Беден се намира на връх „Сухи връх“ в родопския дял Чернатица, на 1.07 km северно по права линия от центъра на село Беден. Тя има няколко строителни периода, като днес на терена добре се различават само тракийският и средновековният от ХIII-XIV в. Средновековния градеж е основно съсредоточен върху основите на по- старата късноантична крепост от VI в., която е издигната на самият гребен на върха. Всички склонове към „Сухи връх“, са много стръмни и трудно достъпни. Укреплението има неправилна форма издължена в посока запад- изток. Максималните и размери са 55х10m и заема площ от 0.45 дка. Достъпът до крепостта е бил от изток, където склона е по- полегат в сравнение с другите страни. Поради големият си наклон южният склон не е застрояван през Средновековието, а южната крепостна стена е изградена по самия гребен на върха. Обекта се е развил по северният склон, който образува тераса с широчина 9-10 m. Тя е с много малък наклон и е удобна за строеж. Крепостните стени са почти напълно унищожени, като на терена се проследяват само основите им и то само в някои определени участъци. Крепостта е градена от местен, ломен камък подреден по лица и споен с бял хоросан. Пространството между лицата на стената е запълнена с блокаж от необработен ломен камък споен обилно с хоросан. Широчината на стената е 1.3 m и е била положена, чрез всичане директно върху скалистият терен. Именно благодарение на това всичане и на хоросановият отпечатък днес на терена може добре да се проследи трасето ѝ. Входа към твърдината е бил в югоизточният ъгъл, в най- южната точка от източната куртина. Днес от него са запазени малки части от стените му, които маркират ширина от 1.25 m, но праговият камък и настилката липсват. Пътя от тази порта продължава на изток, като е всечен в скалистия терен. Той не е по- широк от 1 m, като може да се проследи до съединяването му с един от основните родопски пътища. Непосредствено северно от портата се намира единствената, външна, четириъгълна кула. Тя има два строителни периода: 1-ви късноантичен с площ от 24 m2 и дължина на основата 6 m и на страната 4 m и 2-ри средновековен с площ 20 m2 и дължина на основата 5 m и на страната 4 m. Дебелината на стените на кулата е 1 m. Това съоръжение освен за непосредствена защита на входа е защитавало твърдината и от единственият сравнително достъпен подход. Западната част от крепостта не е проучвана, но на терена може добре да се различат разсипите от стените и от вътрешни постройки. В най- западната част се виждат насипи, които оформят голяма постройка между северната и южната крепостни стени. При подновяване на проучванията, именно там могат да се разкрият основите на цитадела. Има вероятност пред основната крепостна стена да е била издигната втора такава изградена изяло от дървени трупи- палисада. За сега категорични доказателства за това не са намерени, но и пространството пред крепостта не е разкопавано. Интересен, но малко засегнат от археолозите е Тракийският и Античният период на обекта. Със сигурност е установено, че през късната бронзова и ранната желязна епохи на „Сухи връх“ е обособено архитектурно светилище, което постепенно е придобило голяма популярност. Това е се установява от намереният археологически материал който потвърждава, че вместо светилището да замре след покоряването на тези земи от Рим то изживява нов „ренесанс“ в II-IV в., като на върха се появяват култови сгради. Най- вероятно именно в този период може да се отнесе изграждането на тракийската крепостна стена. Тя е построена в подножието на върха върху стръмния и почти непристъпен терен и обикаля целят връх. Градена е в типичния за траките стил от ломени камъни без спойка, като дебелината и достига 2-3 m, а височината и не надвишава 1.5-2 m. Върхът ѝ е бил засипан с трамбована пръст и е издигната дървена палисада. Площта, която затваря тракийското укрепление над 3.5-4 дка. Днес на терена тракийските укрепления са по- добре запазени от средновековните. Вероятно това се дължи на факта, че при османското нашествие средновековният Беаднос е бил завзет със сила и крепостните му стени са принудително разрушени. По склоновете между тракийските крепостни стени и култовата сграда на върха ѝ не са изграждани никакви сгради или съоръжения. При разкопките са намерени отделни находки, които свидетелстват, че върхът е бил обитаван и и по времето на неолита. След Тракийският и Античният период, през Късната античност в средата на VI в. е изградена здрава и чисто военна крепост, чийто гарнизон е бил натоварен с охраната на важните пътища в региона. Един от тези пътища минава непосредствено южно от крепостта. Беаднос често се споменава от летописците на византийските императори след XIII в., включително и от Йоан Кантакузин. Той пише, че византийската императрица Ана Савойска се обърнала за помощ към българския цар Иван Александър срещу самия Кантакузин, обявил се за византийски император в „Димотика“. Като награда за обещаната помощ Иван Александър получил в 1344 г. родопските крепости „Цепина“, „Перестица“, „Св. Юстина“, „Станимака“, „Аетос“, „Козник“ и Беаднос, които представляват една крепостна система за отбрана на този район от Родопите. От крепостта се разкрива широка гледка към Перелик, Чернатица, долините на Въча и Широколъшка река, към Девинска и Баташка планина и Мурсалица. Погледът обхващал значителна част от Западните Родопи и е могло да се следи движението по пътищата и родопските ридове. С огромни факли или чрез друга сигнализация се поддържала непрекъсната връзка с близките крепости “Турлата” и “Градището” край село Гела, крепостта над Девин и др. Край Беаднос на 1 km източно имало голямо селище, което е било разрушено вероятно след падането ѝ.
Местоположение
Надморска височина: 1471 m GPS координати: 41°43’34” С.Ш. и 24°28’29” И.Д.
Източници
Дамянов, Д. Бояджиев, Н. Археологически проучвания на Беденска крепост – Средни Родопи, АОР 2006. София, 2007
К. Василев
М. Гърдев
Снимки
http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2015/09/blog-post.html
https://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/06/blog-post_68.html?spref=fb
https://photos.app.goo.gl/nZrEmjZZWGyvt3uG7
Планове
К. Василев