Описание и история
Средновековна крепост Кавурско кале/Саята/Бабин град се намира в местността „Струилица“, на 4 km западно по права линия от центъра на град Девин. Крепостта е издигната на скалисто възвишение на левият бряг на река Девинска. Реката обикаля възвишението от запад, юг и изток, като затруднява допълнително достъпът от тези страни. Освен от реката, възвишението е оградено от стръмни и отвесни скали които правят достъпът до крепостта невъзможен. Възвишението е достъпно единствено от север през тясна и дълга седловина, която го отеля от основният масив. До укреплението се е достигало по тесен 0.5-0.7 m път, изсечен в стръмните склонове от изток, който постепенно се изкачва до седловината. В днешно време през него е прекарана екопътека. Твърдината се издига върху тясното и заравнено било на хълма, като има сложна фортификационна структура съобразена с естествената непристъпност на възвишението. Тя има неправилна форма, издължена в посока север- юг. Максималната дължина е около 220 m, а максималната ширина 72 m. В северната част на крепостта точно над седловината се издига дълга и висока скална група със заравнено било. Тази скална група е дълга около 75 m и е широка не повече от 5 m, като на отделни места има малки прорези през които можеш да се качиш на скалите. Тези места са били надлежно преградени от малки крепостни стени. За да се достигне до входа на обекта, който се намира от западната му страна, е бил прокаран тесен път който минава западно от скалната група. От запад на този път се намират отвесни скали високи до 30-40 m, а от изток се извисява скалната група с отбранителните съоръжения. По този начин се получава така, че за да достигне портата, евентуалният противник трябва да премине 75 m по тесен път, широк 0.5 m, постоянно атакуван от бранителите разположени върху скалите и под постоянната угроза да паднат в пропастта. След като се достигне до портата и се влезе в укреплението противника разбира, че е преодолял само първата отбранителна линия. Южно от портата се намира друга скална група, върху която е била издигната мощна отбранителна кула. Източно от нея е била вътрешна порта, от която се влиза в същинската част на крепостта. По източните склонове са запазени крепостни стени с дължина 50-70 m, градени от местен ломен камък споен със здрав бял хоросан. Запазените стени са с височина до 2 m и са широки 1.2 m. В най- южната част на крепостта друга скална група с постройка на нея е защитавала укреплението от юг. От запад крепостните стени се проследяват под насип. В тази част на склона с наклон на югозапад се е намирал жилищният квартал на крепостта. Там се различават останки от сгради. На най- високата част на укреплението, по билото на възвишението умело вградена в естествените скални групи е издигната цитаделата. Тя заема билото на хълма, като има дължина от 50-70 m и е доста тясна. Из целият терен на твърдината се намират парчета от средновековна керамика. Срещат се и много следи от пожар, което е свидетелство за трагичният край на укреплението в края на XIV в. То е построено в периода VIII-X в. и активно е използвано до края на XIV век, когато Ибрахим паша превзема крепостта през 1372 г.
Местоположение
Надморска височина: 933 m GPS координати: 41°44’56” С.Ш. и 24°20’56” И.Д.
Източници
К. Василев
Снимки
https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/6277210895077777793