С. Батин – крепост Скаидава/Scaidava

С. Батин - Скаидава/Scaidava

Поглед от Скаидава/Scaidava на юг. Вижда се дълбочината и широчината на външния, югозападен ров.


74 / 100

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост Скаидава/Scaidava се намира на 1.62 km североизточно по права линия от центъра на село Батин. В “Пътеводител на император Антонин” крепостта при село Батин е отбелязана като кастел Скаидава/Scaidava, взел името на тракийското племе Скаи, което е живяло по тези места.

Твърдината Скаидава/Scaidava е изградена е на скалист нос, издължен в посока югозапад- североизток. Той е ограничен от река Дунав от север- северозапад и Батинска река от югоизток и изток. Най- достъпна е по билото на възвишението от югозапад. Склоновете на носа от северозапад и изток са стръмни и отвесни, от югоизток са стръмни. Местността е известна под името “Кале баир”.

Крепостта Скаидава/Scaidava има силно издължена, неправилна форма, съобразена с конфигурацията на терена. Общата дължина на укрепеното пространство е 530 m, а широчината от югозапад на билото на носа е 68 m, а широчината от североизток- около 92 m. От югозапад челната преградна линия е била от бряг до бряг на двете реки, на дължина около 216 m. Крепостния зид е вървял по отвесния склон от изток и северозапад откъм река Дунав. От югоизток на места отбранителната линия е стигала до река Баниска. От източната страна са запазени останки от крепостната стена на Скаидава/Scaidava, която е изградена от ломени камъни, споени с хоросан. Защитеното пространство е разделено на две части от ров, широк около 30 m. И от двете му страни вероятно е имало защитна линия. От югозапад също има ров, отделящ обекта от останалата част от масива, дълбок 4-5 m и широк около 20 m. В северната страна в скалата е издълбана щерна с размери 4х3.5 m.

К. Шкорпил отъждествява крепостта на “Кале баир” с кастела Скаидава/Scaidava за който се споменава в пътеводителя на император Антонин, между “Нове” при гр. Свищов и “Тримамиум” при с. Мечка. Източно от укреплението е съществувало селище през същите епохи през които е съществувала и крепостта. Стари теренни проучвания на територията на Скаидава/Scaidava откриват живот на тракийски поселения от бронзовата (3500-1200 г.пр.н.е.) и желязната (V-І в.пр.н.е.) епохи. Откриват се следи от антична, ранновизантийска крепост, и укрепление от Първото и Второто българско царство.

През 2013-2014 г. тук са проведени сондиращи археологически разкопки. При тях е доказано, че обект Скаидава/Scaidava е съществувал по времето на траките. От това време (I в.пр.н.е.-I в.) е открита керамика вкопани ями и множество предмети.

През римската инвазия (II-III в.) Скаидава/Scaidava също е обитавана, като за това свидетелства намерената керамика. Според археолозите по това време обекта не е бил укрепен, защото не са намерили строителни структури в сондажите, както и подпечатана керамика. Според нас това мнение е абсолютно погрешно. Наличието на фортификационни съоръжения през останалите периоди на едно и също място, което е естествено укрепено от природата, наличието на външно селище източно от кастела, както и това, че река Дунав е граница на Римската държава през I век, говорят за наличието на укрепление или на друго място извън извършените сондажи, но на територията на укрепеното пространство, или за преизползване на тракийската, отбранителна линия, както е на много други места в България.

През късната античност (IV-VI в.) Скаидава/Scaidava продължава да е обитаема. Крепостните стени, останки от които се виждат в североизточната част на възвишението вероятно са от IV век. От тоя период са открити монети, предмети и керамика.

От времето на Първото българско царство (X-XI в.) също е открита керамика, макар и да не са намерени строителни структури.

Най- много находки на територията на Скаидава/Scaidava са намерени от времето на Второто българско царство- керамика, предмети и останки от сгради.

По времето на Руско- турските войни османците тук издигат редут (землено укрепление). Хълмът е бил обстрелван, тъй като са открити шест железни топчета от картеч в сондажа, които вероятно са от 1810 г., когато двете империи воюват в конфликт известен в историята с името „Батин кавгасъ“. Скаидава/Scaidava става място на голяма историческа битка по време на петата Руско- турска война. Тя станала на 26.08.1810 г. стар стил или 07.09.1810 нов стил между руските войски под предводителството на генерал граф Николай Михайлович Каменски и османски три отряда, водени от Гушанли Али паша, Мухтар паша и Ахмед паша. Това била петата по ред война между двете велики сили, която макар и много успешна, отново не донесла така чаканото освобождение.

Двете велики сили воювали дотогава през 1677-1678 г., 1683-1699 г., 1768-1774 г. Войната от 1806-1812 г. щяла да остане паметна в историята с мощния разгром на турската армия от руснаците. И понеже това се случило точно в Батин, името на селото станало нарицателно за турския погром с названието „Батин кавгасъ”.

В началото на март 1810 г. генерал граф Каменски предприел мащабно настъпление през Молдавия и Влашко към българските земи. На 19.05.1810 г. руските войски превзели Тутракан, на 22.05- Хаджиоглу Пазарджик (гр. Добрич), а на 23.05 обсадили Силистра, която на 29.05 паднала. Русите продължили устремно пътя си към силните, османски тогава крепости- Шумен и Русе. Техните най- значителни атаки срещу двата града, съответно на 22 и 23 юли 1810 г. не донесли желания успех и това логично довело до генералната им схватка с турците на 26.08.1810 г. край с. Батин. В битката са участвали 50 000 турски войски и 20 000 руски. До с. Батин се придвижила и руската дунавска флотилия, която подпомагала руските. Равносметката от битката била следната: от близо 50 000 турска армия успели да се спасят 5-6000 души, 14 оръдия, 178 знамена и няколко лодки, които станали притежание на руснаците. Турците загубили около 15 000 души, 20 000 били пленени или избягали по домовете си. Загубите на руснаците били само 15 офицери и 380 редови войници. По този начин сражението при Скаидава/Scaidava завършило със забележителна победа на руското оръжие над османците. Така турският погром получил името си “Батин кавгасъ”.

Плътно покрай кастела Скаидава/Scaidava от северозападната му страна, в посока изток- запад върви “Крайдунавския, римски, военен път”. “Крайдунавския, римски, цивилен път” в същата посока минава на 5.4 km южно от твърдината. Други два локални пътя тръгват от крепост Скаидава/Scaidava на югоизток- изток към Черно море с множество връзки на юг, а втория път тръгва на юг, като най- общо се свързва с пътя от кастела “Ятрус” при с. Кривина към “Никополис Ад Иструм” при с. Никюп.

Местоположение

Надморска височина: 60 m GPS координати: 43°40’13” С.Ш. и 25°41’07” И.Д.

Литература

Дремсизова- Нелчинова, Цв., Д. Иванов. Археологически паметници в Русенски окръг. София, 1983.
Върбанов, В., Д. Драгоев, Н. Русев и др. Спасителни археологически разкопки на територията на античната крепост Скаидава при с. Батин, Русенско. – В: Археологически открития и разкопки през 2013 г. София, 2014.
Върбанов, В. Археологическо проучване на територията на античната Скаидава при с. Батин, Русенско. – В: Археологически открития и разкопки през 2014 г. София, 2014.
Информация за Скаидава/Scaidava (Достъп: 16.07.2021)
Автор: М. Гърдев

Снимки

Comments are disabled.