Описание и история
Османски редут Калето се намира на едноименния връх, на 0.91 km югоизточно по права линия от центъра на село Бързия. Разположен е на най- високата точка на хълм с високи и стръмни склонове от запад, север и изток. Най- достъпен е от югоизток където чрез седловина се свързва с останалата част от масива.
Калето е с полукръгла форма с диаметър на основния вал едва 40 m. В тези 40 m обаче са поместени 3 отбранителни линии. Два крепостни вала на разстояние 5 m един от друг и голяма самостоятелна сграда в средата с кръгла или полукръгла форма със стени около 2 m широки. Максималния размер на съоръжението е около 65х58 m. Защитената площ е около 2.8 дка. Насипа на основния вал е висок около 8 m. Портата на табията е била от изток, от която са останали солидни останки под. Фронтът е насочен на северозапад.
След влизането си в Калето, пътят е минавал на юг между двата вала, преди да се достигне до следващата порта, която се пада в югозападната страна на обекта. По този начин се е осигурявала много добра защита при евентуално превземане на първата порта. Навсякъде из редута се забелязват иманярски изкопи, но не са много скорошни. Керамика не се забелязва, поради гъстата трева на укреплението в този период на годината. От твърдината има много добра видимост във всички посоки, като има пряк визуален контакт и с крепостта в гр. Берковица. Има вероятност тук преди османците да е имало крепост от по- ранен период.
По време на Руско- турската освободителна война от 1877-1878 г., османското командване е предполагало, че руснаците ще преминат река Дунав при Лом, ще блокират при Видин западната армия на Осман паша и ще се насочат на юг през прохода „Петрохан“ (тогава „Балач“) за да превземат София, отваряйки си път на юг. За да предотврати този сценарии, османското командване нарежда прохода „Петрохан“ да бъде здраво укрепен с редути, артилерийски позиции и окопи, а Осман паша да се изтегли на изток.
За целта се построяват 5 редута, на билото на Стара планина. Руснаците изненадват османците, като преминават река Дунав при Свищов и пресичат Стара планина през прохода „Шипка“, блокирайки Осман паша в Плевен. В създалата се обстановка османското командване нарежда войските от прохода „Петрохан“ да се изтеглят към София, където през зимата на 1877-1878 г. да се укрепят. Укрепленията в прохода (едно от които е Калето), както и пътищата през него са били разрушени за да не могат да бъдат използвани от руснаците. Това е потвърдено от генерал Арнолди, който се опитва да премине през прохода с един малък руски отряд.
Редут е название на постоянно или временно, фортификационно, землено, укрепително съоръжение. Широко се е използвал в позиционна война. Пригоден е за тактическа отбрана на 200-800 войника (от рота до батальон). Много често включва и артилерия (обикновено 2-4 оръдия). Има форма на четириъгълник или друг многоъгълник. Обграден е от всички страни с висок землен насип (бруствер) и външен дълбок ров пред него. С развитие на минното дело подстъпите към редута често се минират.
Система от редути, какъвто е Калето, може да има оперативно значение при отбранителни действия на военна част, съединение или обединение, които имат право на самостоятелни действия (полк, бригада, дивизия, корпус, армия). Система от редути е използвана в Руско- турската война (1877-1878 г.) при Плевен, Ловеч, Горни Дъбник, Телиш, Шейново и др., в Балканската война (1912-1913 г.) при Одрин и др.
Местоположение
Надморска височина: 648 m GPS координати: 43°11’36” С.Ш. и 23°10’01” И.Д.
Литература
Автор: К. Василев и М. Гърдев
Снимки
План
