С. Баниска – крепост Кале Кайнарджа

С. Баниска - крепост Кале Кайнарджа

Поглед от северозападния ръб на крепост Кале Кайнарджа на север. Автор на снимката: М. Гърдев


66 / 100

Описание и история

Кале Кайнарджа е тракийска, късноантична и средновековна крепост и се намира на едноименното възвишение, на 3.31 km югоизточно по права линия от центъра на село Баниска. Крепост Кале Кайнарджа е построена на скалист нос, издължен в посока североизток- югозапад. Носът е ограничен от запад и югозапад от река Топли Лом или още Канара Лом, а от юг и изток- от река Коджа гьол. Най- достъпна е от север, откъм масива. Носът е дълъг 750 m и широк около от 10 до 186 m.

Крепостта Кале Кайнарджа е изградена в северната му част, където склонът от северозапад е отвесен и висок около 6-7 m, а от югоизток- много стръмен, а на места и отвесен. Твърдината е с неправилна правоъгълна форма, като защитната линия следва конфигурацията на терена. От северозапад няма крепостна стена, заради отвесния склон. От югозапад е имало крепостен зид, който в днешно време е почти изцяло унищожен. От югоизток крепостния зид върви сравнително ниско, като следва скален ръб от североизток на югозапад. От североизточната достъпна страна, има широк около 30 m ров.

Пръстта от него е натрупана във вид на вал от югозапад, като в момента е висок около 8 m. Входът е бил на около 18 m от северозападния ръб. До него е била кулата, която общо със стената е била дебела 7 m. Вероятно се е издавала на 5 или 5.5 m пред стената. Ровът и стената са се спускали от бряг до бряг като са преграждали полуострова и под скалния венец. Североизточната защитна линия на Кале Кайнарджа е дъгообразна и изпъкнала навън. На венеца е дълга около 90 m, на югоизток се простира на още 120 m, а на запад- на още около 95 m до равнината под носа.

Явно реката е имала друго корито по онова време, а на останалата част от носа югозападно от Кале Кайнарджа е имало селище. Общата дължина на защитеното пространство е около 230 m. В югозападната част широчината е около 42 m. Крепостния зид е изграден от подредени по редове ломени камъни, споени с бял или жълт хоросан, примесен с камъчета или счукана тухла.

В Кале Кайнарджа има множество иманярски изкопи. Теренът изобилства от строителна и битова керамика. Под нея са намерени три тракийски гроба на деца, което свидетелства, че по времето на траките тук също е имало крепост. Битовата керамика е от V-VI век, както и от Първото и Второто българско царство. Намерени са монети на императорите Юстин (518-520 г.) и Юстиниан (527-565 г.).

От запад покрай Кале Кайнарджа е минавал пътят от “Пиргос” при с. Пиргово на река Дунав за крепостта Твърдица през “Твърдишкия проход”.

Местоположение

Надморска височина: 216 m GPS координати: 43°26’02” С.Ш. и 25°55’30” И.Д.

Литература

Дремсизова- Нелчинова, Цв., Д. Иванов. Археологически паметници в Русенски окръг. София, 1983.
Шкорпил, К. Опис на старините по течението на Русенски Лом. София, 1914.
Автор: М. Гърдев

План

С. Баниска - крепост Кале Кайнарджа
План на крепост Кале Кайнарджа от К. Шкорпил

Comments are disabled.