С. Балканци – крепост Исуфани

С. Балканци - крепост Исуфани

Отбранителната линия на Исуфани от югоизток. Автор: М. Гърдев


58 / 100

Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Исуфани се намира в едноименната местност, на 2.37 km източно по права линия от село Балканци. Според Х. Проданов е твърдина Исуфани изградена е върху пещера „Кочата дупка“ и е служила е за защита на дефилето на река Казъл дере. Пак според него е построена от византийците през V-VII век и е имала почти правоъгълна форма. Още по негово време обектът е бил разрушен до основи, но си личали очертанията му. На терена, когато той е обикалял са се виждали разпилени камъни, парчета от тухли и малко керамични фрагменти, характерни за периода. Местните жители предполагат, че тук през средновековието е имало манастир, разрушен през турското робство.

Крепост Исуфани е изградена на тераса с лек наклон от запад на изток, ограничена от изток от река Казъл дере, а от север- от суходолие по което навремето е текла водата на поток, извиращ северозападно от обекта. Склоновете на терасата от север, изток и югоизток са стръмни, а на места и отвесни. От запад твърдината е била най- достъпна. От тая страна теренът се обработва със селскостопанска цел и всякакви останки от западната, отбранителна линия са унищожени.

Укреплението Исуфани в днешно време е изцяло унищожено. Покрай стръмните склонове се вижда двойна валова линия, която може да се тълкува и като засечка на терена. Следите от укрепяване са унищожени. Керамика и тухли в момента не се забелязват. Теренът във вътрешността е изцяло залесен с дървета и храсти. На мястото бегло си личат следите от човешко присъствие. Само археологически разкопки могат да кажат какво е имало на терена.

Формата на защитеното пространство е бъбрековидна, като защитната линия е следвала конфигурацията на терена. Максималните размери на Исуфани са около 190 m в посока север- юг и 120 m в посока изток- запад.

На 1 km северно от укреплението Исуфани в посока изток- запад минава античния път „Одесос“- „Монтанезиум“, а западно до него в посока север- юг върви античния път от „Сексагинта Приста“ за прохода „Бялата крава“ на билото на Стара планина.

Местоположение

Надморска височина: 280 m GPS координати: 43°10’42” С.Ш. и 26°02’18” И.Д.

Литература

Проданов, Х. По следите на времето. В. Търново, 2009.
Проданов, Х. Стражица през вековете. Русе, 1977.
Автор: М. Гърдев

Comments are disabled.