Описание и история
Тракийска крепост и антична сигнално- наблюдателна кула Чучул се намира на едноименния връх, на 8.47 km южно по права линия от центъра на село Черни Осъм. Върхът е конусовиден, стратегически и доминира над околността. От него има отлична видимост във всички посоки и на голямо разстояние. Склоновете му са високи и стръмни. Той е част от централният вододелен рид на реките Черни Осъм и Бели Осъм, който се е наричал „Бергалов вок“.
По западния склон на Чучул минава дублиращ древен път на „Виа Траяна“. Този път се изкачва по- плавно към билото на Стара планина и е по- дълъг от рида, по който минава „Виа Траяна“. На места по пътя се забелязва запазен калдъръм. На север по пътя има останки от римски сигнално- наблюдателни кули, а югоизточно от върха има местност, която се нарича „Ханът“.
Тези факти, както и защитните съоръжения от различни периоди по пътната комуникация подсказват, че тя е използвана от древни времена, минимум до Освобождението. Според доц. д-р. Иван Христов, който е проучвал обекта и е провел тук сондажни изследвания, на върха е съществувало тракийско светилище с две заравнени площадки- едната на върха, другата в по- ниската част на съоръжението.
Според намерената керамика, той датира Чучул към IV век пр.н.е. Тук са открити желязна юзда, връх на копие, фрагмент от каменно точило и пет монети. Първата е бронзова монета на Филип ІІ (359-336 г.пр.н.е.), втората е бронзова монета на Александър ІІІ (336-323 г.пр.н.е.), третата е сребърен антониан на Гордиан ІІІ (238-244 г.), четвъртата е сребърен антониан на Филип І Араб (244-249 г.) и петата е сребърна монета на Османската империя от ХVІ век.
Според нас на върха е имало тракийска крепост. По склоновете му се забелязват два пояса като засечки на терена. Те го обикалят от всички страни. На тях е имало дървена палисада, което прави две отбранителни линии. Между долния и горния пояс в гората се виждат каменни зидове от ломени камъни без спойка, което говори за наличието на сгради по склона. На места се забелязват и останки от древни „улици“.
На самия връх Чучул се виждат основите и стените на сграда, кула или цитадела, изградени от ломени камъни без спойка, наблюдаващи се под насип. Според нас сградата на върха е сигнално- наблюдателна кула. Не може да се каже с каква форма е била. Разстоянието във вътрешността е около 8х6 m. По склоновете и на самия връх има много иманярски изкопи.
Външният защитен пояс загражда пространство с кръгла форма, като обхваща върха от всички страни. Диаметърът на ограждението е около 114 m и се намира приблизително на 28 m от вътрешния пояс. Защитената площ е около 10.7 дка. От вътрешната страна на засечката, заравнената площадка е широка около 10-12 m.
Вторият защитен пояс на Чучул се намира под самия връх. Той е изграден от пръст и малки камъни, като е допълнително укрепен с по- едри, плочести камъни на повърхността. Според доц. д-р. Иван Христов, вътрешния вал има само символичен характер. Този пояс затваря пространство с приблизително кръгла форма с приблизителен диаметър около 35 m. Защитената площ е около 1.2 дка. След това следва заравнена площадка, широка около 6-7 m.
Тя спомага Чучул да се очертае като могила или „пъпка“, което е типично за сигнално- наблюдателните съоръжения. Формата на „пъпка“ спомага бързо и лесно да се откриват с поглед наблюдателните съоръжения от голямо разстояние. Все пак тогава хората не са разполагали с бинокли или очила. Затова всички наблюдателни съоръжения се виждат като „пъпки“ на линията на хоризонта.
Формата на самия връх Чучул още веднъж подчертава нашата теза, че на него не е имало светилище, а сигнално- наблюдателно съоръжение. Допълнителните доводи за тази теза, са множеството наблюдателни и защитни съоръжения по тази пътна артерия, които са разположени на стратегическите върхове и около тях.
Вероятно в твърдината е имало и светилище, както в днешно време почти всяко село си има храм, но според нас, то не е основния обект в защитената зона.
Нашите наблюдения върху тракийски обекти по територията на цялата страна показват, че при траките твърдо е застъпена идеята за укрепяване на всички важни обекти с крепостни стени, валове и палисади, в които няма нищо символично. Тук на Чучул първоначално е имало тракийска крепост. По времето на Рим на височината сигнално- наблюдателната кула е продължила своето съществуване.
Не бива да се забравя и факта, че все пак от построяването на обекта са минали 2400-2500 години, което време не се отразява положително върху крепостните съоръжения на траките- без значение дали са землени или каменни.
Според местните легенди на връх Чучул е била наблюдателницата на Крали Марко, което е още едно потвърждение на нашата теза. Друга версия на легендата разказва, че на върха Марко мелел зърно на вятърна мелница. И в двете легенди никъде не се говори за свято място или за молби към Бог или боговете.
Местоположение
Надморска височина: 1378 m GPS координати: 42°47’44″С.Ш. и 24°41’34” И.Д.
Литература
Христов, И. Светилища на траките в централен Хемус. В. Търново, 2007.
Автор: М. Гърдев
План
