Описание и история
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Ургури се намира в местността “Градището”, на 4.72 km северно по права линия от центъра на село Българи. Разположена е на висок, стратегически хълм, със стръмни склонове от всички страни. Най- достъпна е от изток, където склонът на височината е най- къс, и където чрез седловина възвишението се свързва с останалата част от масива. От югоизток, юг, запад, север и североизток хълмът е ограничен от притоци на река Караагач/Трионска, както и от самата нея.
Ургури заема пространство от около 11 дка. Твърдината е с почти правоъгълна форма, издължена в посока изток- запад, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Крепостните стени са изградени от недодялани камъни, на места споени с бял хоросан, а на места без спойка. Камъните за лицата на стената са подредени плътно в прави редове, като от север те са най- големи. Между двете лица има пълнеж от по- дребни камъни.
Крепостната стена е запазена на височина до 1.5 m, дебела е 2.8-3 m, като е положена директно върху скалата. Таен вход има изграден от северната, най- недостъпна, страна. Според Божидар Димитров, външната крепостна стена е изградена още по времето на траките. Тя не е преправяна и има само един период на градеж.
Почти в центъра на Ургури на площ приблизително от 1 декар е изградено второ, вътрешно укрепление от неодялан камък, със спойка от хоросан, примесен с парчета тухли. По- късно през XI-XII век върху него е изградена еднокорабна, едноапсидна базилика, без притвор. Тя доминира над останалите градежи във вътрешността на твърдината.
Стените на църквата в Ургури са ниско фундирани, като стъпват върху по- ранен културен пласт (вероятно светилище от римската епоха), от който са запазени големи фрагменти от питоси. Олтарът в църквата е по- висок от нивото на наоса, една особеност която се среща по- често в раннохристиянските църкви в Гърция.
Той е постлан с керамични плочи. До входа са открити две бази за колони. Църквата, както и крепостната стена са подлагани многократно на разрушения, като най- голямото е било през 70-те години на ХХ век, когато стените са били разрушени с тежка строителна техника.
В Ургури, са открити много находки, между които оловен медальон с вписан в него ажурен кръст (изключително рядко срещан предмет на територията на България), железен литиен кръст, амфора “понтийски тип”, глинени лампи и многобройни фрагменти от стъклени съдове. Те позволяват да се предположи, че строежът на вътрешното укрепление е от края на V-началото на VI в., т.е от времето на император Анастасий (491-518 г.). В източната част на външната крепост е открита голяма трикорабна базилика, чиито стени са изградени от камъни, споени с хоросан, смесен със счукана тухла.
Ургури е влизала в системата на Третата преградна линия на Източната римска империя, оформена в Странджа, която била един от съществените елементи във отбраната ѝ. Населението, изградило крепостта, се е занимавало с рударство и металообработка (открито е голямо количество метална шлака) и е ползвало крепостното съоръжение само в случай на остра заплаха.
На около 150 m западно от западната стена на Ургури се намира некропол, състоящ се от около 20 могили. В една от могилките е проучен цистов гроб, до който са поставени като дар, глинена паничка и амфоровидна кана. Тези находки също са датирани от края на V, началото на VІ в.
Около Ургури в радиус от 5-6 km са разположени още три по- малки твърдини, всяко с площ 1-2 дка. Първата от тях- “Мързевското кале”, е разположено на връх от другата страна на реката. Попада в землището на село Кондолово. Другите две калета са разположени над селата Граматиково и Писменово. Стените и на трите укрепления са разрушени до основи.
Божидар Димитров споделя, че разкопките на Ургури според него трябва да продължат, защото това е една хубава българска крепост. Разчистени са около 100 m от крепостната стена. Обектът според него е тракийски, защото крепостната стена е направена със суха зидария. Тя е съществувала и през средновековието, и това не е случайно. Знае се, че там е бил настанен български военен гарнизон.
Затова и селото е получило познавателното име Ургури/Българи. За селището има данни, които сочат, че то е било от градски тип, дори по- голям от “Агатопол” по някое време. В първите османски регистри то е описано с 206 семейства, докато в “Агатопол” бил с 139 семейства (това също е било много). По същото време София, Видин и Търново са имали по 220 семейства.
Горо Горов признава, че селището е било населявано от особени българи- яки, здрави и е било мощен разселнически център в Странджа. Можем да си представим 206 семейства, всяко с по 7-8 деца. Така че според Божидар Димитров и село Българи трябва да се разкопае. Би трябвало да се обърне внимание и на тези странни параклиси, които са много стари.
Източно от Ургури, се простират обширни ливади, където е открит стар път, покрит с грубо одялани каменни блокчета, минаващ през ливадите и отиващ към крепостта. Ширината му е 2.7 m, а запазените отсечки от него са на дължина повече от 100 m. Крепостта се намира в средата на голям рудодобивен район, експлоатиран от античността до наши дни. Съдейки по размерите ѝ може да се предположи, че тук е бил центъра от където се е ръководела рудодобивната дейност.
Местоположение
Надморска височина: 251 m GPS координати: 42°07’48” С.Ш. и 27°44’03” И.Д.
Литература
Агре, Д. Археологически разкопки на крепостта “Градището” край с. Българи, община Царево, през 2003 г. -В: Археологически открития и разкопки през 2003 г. София, 2004.
Димитров, Б., А. Ханджийски. Каменните щитове на България. София, 1988.
Колектив. Странджа древност и съвремие. София, 1990.
Чулпанов, Б. Каменните щитове. София, 1989.
Автор: М. Гърдев
План
