Описание и история
Северно от село Българи община Царево, в местността “Градището” се намира тракийската, късноантична и средновековна крепост Ургури. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. Крепостта има почти правоъгълна форма. Изградена е от недодялани камъни, на места споени с бял хоросан, а на места без спойка. Почти в центъра на крепостта на площ приблизително от 1 декар е изградено второ укрепление от неодялан камък със спойка от бял хоросан, примесен с парчета тухли. Около голямата крепост Ургури са разположени в радиус от 5- 6 km три по- малки укрепления, всяко с площ 1- 2 дка. Първото от тях- Мързевското кале, е разположено на връх от другата страна на реката, която обикаля от север и от изток Ургури. Попада в землището на село Кондолово. Другите две калета са разположени над селата Граматиково и Писменово. Стените и на трите крепости са разрушени до основи. Божидар Димитров- “Мисля, че трябва да продължат спрените разкопки на крепостта край с. Българи. Това е една хубава българска крепост. Разчистени са около 100 m от крепостната стена. Крепостта е тракийска, защото е направена със суха зидария. Тя е съществувала и през Средновековието, и това не е случайно. Знае се, че там е бил настанен военен гарнизон /прабългарски/. Затова и селото е получило познавателното име Българи. А данните, които имаме за него, сочат, че Българи е бил град, дори по-голям от Ахтопол по някое време. В първите турски регистри бил описан с 206 семейства, докато в Ахтопол били 139 /това също е много/. По същото време София, Видин, Търново имали по 220 семейства. Сравнете колко голямо е било селището Българи. Дори Горо Горов признава, че селището е било населявано от особени българи – яки, здрави, и е било мощен разселнически център в Странджа. Представете си, 206 семейства и всяко с по 7-8 деца. Така че и Българи трябва да се разкопае, а като се има предвид, че околната природа е девствена, селото би се превърнало в прекрасен туристически обект. Би трябвало да се обърне внимание и на тези странни параклиси, които са много стари. От проучването на крепостта може да се извлече ценна информация за науката.” След повече от 20-годишно прекъсване на територията на Царевска община през 2003 г. започнаха археологически проучвания, ръководени от представител на Археологическия институт при БАН-София. Научната програма е с продължителност 5 години и включва проучването на крепости, селища и некрополи от тракийската и римската епоха на територията на Общината. Тазгодишните проучвания бяха съсредоточени върху два обекта, намиращи се в землището на село Българи, това е крепостта “Градище” и могила разположена в м. “Шумака”. Разкопките се проведоха в периода юли-август. В тях взеха участие магистри, докторанти и студенти по археология от София, както и работници от с. Кости. За първи път на територията на Странджа планина започна проучването на крепост. Тя е с площ около 11 декара. При проучванията са разчистени около 120 метра от крепостната стена, която е изградена от ломен камък, без спойка, дебелината й е 3 m, а запазената и височина е около 1,20-1,50 m. На места субструкцията е с едностъпален банкет, който се издава пред суперструкцията. Избраният терен за построяване на укреплението е оказал силно влияние върху очертанията и планировката му. Крепостната стена следва билото на хълма. Таен вход е изграден от северната, най-недостъпна, страна. На най-високото място на крепостта, с обширна панорама наоколо, е изградена еднокорабна, едноапсидна базилика, без притвор. Тя доминира над останалите градежи във вътрешността на крепостта. Стените и са ниско фундирани, като стъпват върху по-ранен културен пласт /вероятно светилище от Римската епоха/, от който са запазени големи фрагменти от питоси. Олтарът в църквата е по-висок от нивото на наоса, една особеност която се среща по-често в раннохристиянските църкви в Гърция. Той е постлан с керамични плочи. До входа са открити две бази за колони. Църквата, както и крепостната стена са подлагани многократно на разрушения, като най-голямото е било през 70-те години на ХХ век, когато стените са били разрушени с мощни машини. Откритите находки, между които оловен медальон с вписан в него ажурен кръст (изключително рядко срещан предмет на територията на България), железен литиен кръст, амфора “понтийски тип”, глинени лампи и многобройни фрагменти от стъклени съдове, позволяват да предположим, че строежът на крепостта е от края на V-началото на VI в. т.е от времето на император Анастасий (491-518). Крепостта е влизала в системата на Третата преградна линия, оформена в Странджа, която била един от съществените елементи във византийската отбрана. Населението, изградило крепостта, се е занимавало с рударство и металообработка (открихме голямо количество метална шлака) и е ползвало укреплението само в случай на остра заплаха. На около 150 м западно от западната стена се намира некропол, състоящ се от около 20 могили. В една от могилките бе проучен цистов гроб, до който са поставени като дар, глинена паничка и амфоровидна кана. Тези находки също датират от края на V-началото на VІ в. Некрополът, най-вероятно, е използван от първите строители на крепостта. Проучването на крепостта ще продължи и пред следващите сезони.
Местоположение
Крепостта Ургури се намира на 4.69 km северно по права линия от центъра на с. Българи общ. Царево, в местността “Градището”. Надморска височина: 251 m GPS координати: 42°07’47” С.Ш. и 27°44’05” И.Д.
Източници
Чулпанов, Б. (1989), Каменните щитове, 232, Военно издателство, София.
Даниела Агре – Археологическо лято на територията на Странджа Божидар Димитров (директор НИС) – интервю