Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост, и римска, пътна станция Драгийското се намира в едноименната местност, на 6.65 km западно по права линия от центъра на село Тодювци. Изградена е на едноименната седловина, която е къса и удобна за отбрана. Тя е дълга около 400 m от рид до рид и се простира в посока север- юг.

Там, където е изградена твърдината е тясна, колкото да премине пътят в посока север- юг.  От юг на 200 m е стратегическия връх „Ръта“, който доминира над околността и от който има отлична видимост във всички посоки. На 860 m североизточно се намира връх „Кулски чукар“, който също е стратегически с отлична видимост във всички посоки.

Твърдина Драгийското е изградена на изключително важно кръстовище. От юг и запад се намира рида „Планиница“. От север и изток се намира рида „Турлата“. Двата рида се свързват чрез седловина Драгийското. На тая къса седловина се обединяват всички древни пътища, минаващи от тук. В посока изток- запад минава късноантичния път, обслужващ Трета редица крепости на Източната римска империя.

Той от изток идва от с. Буйновци по рида „Турлата“, преминава на юг през седловината и завива на запад по рида „Планиница“ към с. Вонеща вода и гр. Трявна. От север на юг от тук минава пътят от „Никополис ад Иструм“ и „Зикидева“ към античния „Проход на републиката“. Той идва от север от село Средни колиби и мах. Бадевци по рида „Друма“, изкачва се на рида „Турлата“ и през седловината продължава на юг през рида „Главите“ към връх „Бутурски чукар“, където се намира и античния „Проход на републиката“.

Укрепление Драгийското пряко е контролирало тези два изключително важни пътя, които минават западно до нея. Първоначално тук е имало римска, пътна станция, която се намира на около 15 km северно от тая на връх „Бутурски чукар“ и на около 13.5 km южно от пътната станция на връх „Кота 660.6“.

През късната античност (съдейки по дебелината на насипите на крепостните стени), тук е издигната здрава крепост (а може би и преградно съоръжение) която да контролира движението на тоя комуникационен възел. Със сигурност по времето на Второто българско царство, тук е имало гарнизон, контролиращ това толкова важно кръстовище.

Насипите под които се намират крепостните стени на Драгийското са широки около 15 m и високи около 4 m. Не сме засичали големината на укреплението, поради незнание за неговото предназначение при нашето посещение преди 10 години. Ситуацията с него се изясни след като започнахме да правим карта на античните пътища на територията на България.

Местоположение

Надморска височина: 820 m GPS координати: 42°51’48” С.Ш. и 25°45’09” И.Д.

Литература

Автор: М. Гърдев