Описание и история
Антична, късноантична и средновековна крепост и римска пътна станция Рациария/Colonia Ulpia Ratiaria/Арзелград се намира на 1.14 km северозападно по права линия от центъра на село Арчар. Изградена е на нос, ограничен от север от река Дунав, а от юг и изток – от река Арчар, която е десен приток на река Дунав. Ситуирана е на около 40 m височина над нивата на двете реки. Склоновете от север, изток и юг са стръмни. Най- достъпна е от запад.
Д. Джорджети предполага, че Рациария първоначално е била с квадратна форма, а на по- късен етап е разширена на юг, в резултат на което добива правоъгълна форма с размери 426 m в посока север- юг и 284 m в посока изток- запад. Правоъгълната форма на твърдината обаче не отговаря на истината. Новооткрита крепостна стена от края на III и началото на IV век е засечена в североизточния край на терасата. Подобна е проследена и по югоизточната ѝ граница.
След като градът е обявен за столица на Крайбрежна Дакия защитеното му пространство вероятно се разраства. Според наши наблюдения, освен на изток, Рациария вероятно се е разширила и на запад. Ние предполагаме, че на 275 m пред западната крепостна стена е изградена нова защитна линия, която без разкопки няма как да бъде потвърдена. До ден днешен е разкопана и проучена само част от западната стена с прилежащите ѝ кули, както и западната порта, която се предполага, че е главна градска порта.
През първия строителен период крепостната стена на Рациария се състои от две успоредни стени, долепени една до друга. Външната е значително по-дебела от вътрешната. Изградени са с дялани каменни блокове, като тия в основата са по- големи. На еднакви разстояния между стените има напречни свързващи зидове, като по този начин се образуват клетки. Тия клетки първоначално са били празни, като в тях вероятно са се вмествали дървени стълби. На по- късен етап, те са запълнени с кирпичи, свързани с кал.
Общата дебелина на куртината достига 3.85 m. Кулите по крепостната стена са вътрешни с правоъгълна форма. Те са разположени на разстояние от 31 до 33.50 m една от друга. Западната порта на Рациария е фланкирана от две седмоъгълни кули. Те частично се издават навън и навътре от куртината. Самата порта е с размери 7.6х5 m. Първият етап на изграждане се отнася към края на I или началото на II в. През следващите два века крепостните съоръжения са само поддържани и ремонтирани.
Вторият основен строителен период на отбранителната система на Рациария е направен в края на III или началото на IV век. Тогава е изградена нова крепостна стена с дебелина около 2 m. Тя е долепена от външната страна на по- ранната стена, която е била частично съхранена и използвана като междинна платформа. Новата куртина е била в смесена зидария- с камъни и изравнителни тухлени пояси (opus mixtum).
Западната порта е преустроена с издигането на две фланкиращи я външни правоъгълни кули. Останките им били много лошо съхранени. Големи външни правоъгълни кули са били издигнати и по крепостната стена. Една такава е разкопана на 54 m южно от портата. Вътрешните ѝ размери са 10.1х7.8 m. Дебелината на стените ѝ е 1.5-1.7 m. При хунските нашествия в средата на V в. крепостната стена на Рациария е пострадала чувствително, което е наложило и нейното преизграждане.
Третият основен строителен период се отнася към края на V или началото на VI в. Извършено е надзиждане на крепостната стена. Градежът на новата стена също е в стил (opus mixtum). Дебелината ѝ е само 1 m, но от вътрешната страна са изградени пиластри, които значително подсилват здравината ѝ. При западната порта наново са построени двете външни правоъгълни кули. С тях се свързва официалния надпис за Anastasiana Ratiaria. Отново е издигната и правоъгълната кула южно от портата, макар и с намалени размери.
Археолозите откриват пред портата втора, външна крепостна стена (протейхизма). Установените преправки по крепостната стена и кулите са направени по поръчение на император Юстиниан (527-565 г.). Вероятно през средновековието крепостната стена на Рациария е ремонтирана за последно. В тези случаи ремонтите са включвали преизползвани материали, споени с кал.
С установяването на контрол по десния бряг на река Дунав, римляните оценили стратегическите предимства на мястото с оглед на комуникациите в централната част на Балканския полуостров. През I век тук лагеруват различни военни части, както и подразделения на IV Флавиев и VII Клавдиев легион. Рациария е била база и на римския военен речен флот. Самото ѝ име Ratiaria, се предполага, че идва от “ratis”, латинско наименование на вид кораби.
При териториално- административната реформа от 86 г. колонията попада в източната част на провинция Горна Мизия. След Дакийските войни през 101-106 г. и изместването на границата към Карпатите, Рациария е напусната от военните части, а цивилното селище е въздигнато от император Траян в ранг на колония.
Пълното име на града в началния период на съществуването е Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. През II и III век градът е проспериращ. Населението е романизирано, а управлението е автономно, организирано по италийски образец. В управлението са участвали ветерани, както и преселници от италийски и източен произход.
Аграрната експлоатация на територията е осигурявала благосъстоянието на градската аристокрация. Рациария е голям занаятчийско- търговски център. Тук има и митническа станция. След изоставянето на отвъддунавска Дакия през 272 г. и последвалите териториални реформи, градът е провъзгласен за столица на провинция Крайбрежна Дакия.
Административният управител (praeses) и военният управител (dux) на провинцията, както и техните свити, са управлявали от тук. В края на III и началото на IV век колонията отново се намира на границата. Затова и значителни военни части на Римската империя отново са настанени тук.
От “Апулум” в Рациария са nредислоцирани основните части на XIII Двоен легион. Предвид новата военна структура на армията, легионът nринадлежи към граничните войски. Тук е базирана част от дунавската флота, а именно подразделение classis Ratiarensis, командвано от префект с разгърнат щаб. Тук е имало и държавна оръжейна работилница, които работилници са били общо шест в империята. В края на III и началото на IV век, се увеличава и цивилното население на града. Сред откритите досега монети най- многобройни са тия от IV в.
С разпространението и утвърждаването на християнството Рациария е епископски и митрополитски център. Първият местен епископ, който е записан в аналите, е Paulinos (340 г.), а епископ Sylvester участва в Сердикийския събор през 343 г. и е сред защитниците на никейските догми. Най- видната фигура в местния клир обаче е епископ Palladius, който е един от най- активните поддръжници и теоретици на арианството в империята.
В изворите за войните с готите в края на IV век Рациария не се сnоменава. Една от причините е доброто състояние на твърдините в провинция Крайбрежна Дакия по това време. Съгласно историка Приск през първата половина на V век, градът все още е голям център с многобройно население. През 442-443 г. обаче той е превзет от хуните и е пострадал сериозно. В известния Пътеводител на Хиерокъл, селището е посочено като главен град сред останалите градове на Крайбрежна Дакия.
Според Прокопий Рациария е един от центровете, в които Юстиниан I извършил възстановителни работи. Градът е споменат и от Теофилакт Симоката, във връзка с превземането му от аварите през 586 г. Това събитие всъщност бележи края на няколковековното развитие на дунавския град. От тук нататък градът започва да залязва. През средновековието тук също е имало крепост, наречена Арзелград.
Като столица на провинция градът е бил важно кръстовище. Освен Крайдунавския военен път, от тук тръгват пътища към всички проходи, както и към селскостопанските райони и рудниците, които се намират в Стара планина. Засечено е и трасето на пътната комуникация за “Найсо”- на Главния диагонален път и “Лисус”- на Адриатическото крайбрежие. От тук е била транспортирана и солта на Седмоградско, добивана в Карпатите.
Социалните отношения в Рациария не правят някакви изключения от общественото развитие на другите градове в римските провинции. Съществуват данни за не малък брой роби, заети в селското стопанство. Тук са намерени при разкопки архитектурни фрагменти, скулптури, надгробни плочи, надписи, саркофази. Скулптурните паметници са много изящни, отличаващи се с високи художествени качества и разкриват добре развита и напреднала школа. Из разкопаните частично късноантични сгради, две заслужват по- особено внимание.
В едната е открит земеделски инвентар, глинени лампи, предмети от бита, монети от средата на VI век, а другата е част от монументална сграда с мозаичен под и е твърде вероятно да е християнска базилика. Водата за Рациария е идвала от големия извор в местността “Жидовец” на около 10 km в югозападна посока. Следи от водопровода се откриват по цялото протежение на пътя.
Местоположение
Надморска височина: 68 m GPS координати: 43°49’00” С.Ш. и 22°54’29” И.Д.
Литература
Динчев, В. Рациария (Ratiaria). -В: Римски и ранновизантийски градове в България, том 1. София, 2002.
Информационен портал гр. Видин (Достъп: 26.08.2026).
Автор: М. Гърдев
Планове
Снимки
Видео
