Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Градот се намира на 3.66 km северозападно по права линия от центъра на град Велинград. Тя е издигната върху заравнена площадка на хребет, спускащ се южно от „Елин връх“ в посока северозапад- югоизток. Североизточните и югозападните склонове се спускат стръмно в две дълбоки и сухи дерета. Крепостта е достъпна от югоизток по ръба на хребета и от северозапад, където ръба на хребета се извисява над укрепленията. От тази страна се наблюдава и най- сериозното укрепване на обекта. Твърдината се състои от три ясно изразени части- външен град, вътрешен град и цитадела. Външния град има почти правоъгълна форма със закръглени ъгли. Максималните му размери са 122х67 m и затваря площ от 5.8 дка. По нея се забелязват една кула с неправилен план, една полукръгла кула, както и две стени, които излизат извън очертанията на крепостта и са заслонявали съответно северната и югоизточната порти. Кулата се намира на северозападната стена и има план на неправилен трапец със вътрешни помещения. Тя е защитавала сравнително лесно достъпната стена и северозападната порта, която е осигурявала достъпа директно до външния град. Полукръглата кула се намира на достъпната югоизточна страна, в близост до портата в тази стена. Дебелината на крепостните зидове варира от 1.3 до 2 m. Те са градени от местен, ломен камък, споен с бял хоросан. Вътрешния град има неправилна форма с площ от 1.5 дка, като част от северозападната и северната стени са общи с тази на външния град. В югоизточния край на вътрешния град се забелязват две по големи могили. Между тези могили се проследява стар път. Вероятно при разкопки от могилите ще излязат основите на две кули, които са защитавали главния вход на вътрешния град. Най- вътрешната ядка на крепостта е цитаделата. Тя е разположена на най- високата точка в северозападният ѝ край, като северната стена е обща и за трите описани укрепления. Цитаделата има неправилен четириъгълен план с максимални размери 24х15 m. При археологически разкопки може да се окаже, че става дума за жилищно- отбранителна кула- донжон. Северната порта на крепостта е защитена от северозападната стена, която излиза от периферията на укреплението и под ъгъл заслонява портата. По- голямата част от крепостните стени са разрушени и се проследяват под насип. В иманярски изкопи, с които изобилства целия терен на укреплението, се забелязват запазени участъци от стените. В северния край на крепостта стените са запазени на височина до 2 m, с дебелина 1-1.5 m. В северния и североизточния край има ров пред крепостните стени. Из целия терен на обекта се забелязват основи от сгради и големи количества битова и строителна керамика, както и множество тегули (римски керемиди). Наименованието на крепостта- Градот е със български произход, но е установено че началото ѝ датира от късната античност по времето на император Юстиниан I в VI век. През средновековието обекта отново е използван, като стените му са били поправени. Много от средновековните стени са градени без спойка. Това си личи на местата където върху градената със хоросан късноантична стена е достроена друга без спойка. Твърдината е чисто военна и играе важна роля през Второто българско царство. Тя е една от основните отбранителни точки на Чепинския край при съпротивата на местното население срещу османските пълчища.

Местоположение

Надморска височина: 1069 m GPS координати: 42°03’27” С.Ш. и 23°58’13” И.Д. 

Източници

К. Василев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/04/blog-post_69.html