Описание и история

Късноантична и средновековна крепост Горни Страдини се намира над крепост “Долни Страдини”, на 3.31 km южно по права линия от центъра на град Велики Преслав. Отбранителната линия на твърдината е обърната на юг. Тя се издига северно над теснината, която отделя северната част на възвишението от южната. Възвишението се спуска стръмно към дола “Батаклия” от изток. От запад също се спуска стръмно към река Тича, но не толкова, колкото на изток. На север- по- полегато към “Долни Страдини”.

Най- високото място на Горни Страдини е в югоизточната част. От юг е най- здраво укрепена, като стената пресича най- високата част на възвишението- около 30 m и се спуска на запад към река Камчия, около 100 m. Там възвишението образува естествени скалисти блокове във вид на стена. Зидът е строен от ломен камък, споен с бял хоросан. Бил е широк над 2 m. Източната крепостна стена върви към дола Батаклия и е дълга около 90 m.

Стената на Горни Страдини се локализира в момента само по разхвърляните камъни. До югоизточния ъгъл е имало кула или пристройка на врата. Общата форма на обекта е била четириъгълник със страни около 120 m широк в посока изток- запад и около 100 m дълъг в посока север- юг. Укреплението повече представлява планинска преграда, отколкото крепост. Затова свидетелства и здравата направа на южния зид, части от които са отцелели и до днес.

От Горни Страдини има изглед към “Преслав”. Крепостите “Горни и долни Стратини” са строени едновременно. Към тях се е изкачвал планински път от Омуртаговия мост, който се намира в северното начало на “Герловския проход” над река Камчия, който път е завивал между върховете “Карабурун”/”Черен връх” и “Плоската могила” към местността „Сливката”, а от там към “Драгоевския проход” и към крепостите в Драгоевската планина. За този път говорят и преданията.

Страдините са пазили този път и достъпа до Омуртаговия мост и столицата.

Местоположение

Надморска височина: 212 m GPS координати: 43°07’57” С.Ш. и 26°48’41” И.Д.

Литература

Дремсизова- Нелчинова, Цв., В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. София, 1975.
Шкорпил, К. Старобългарска съобщителна мрежа около Преславъ и крепостите по нея. София, 1929.
Автор: М. Гърдев