Гр. Тутракан – крепост и римска, пътна станция Трансмариска

20131120 1608310 scaled e1605942510491

13 / 100

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична, средновековна, османска и румънска крепост, и римска пътна станция Трансмариска/Transmarisca/Тамартаркан/Тарака/Тутракан/Тутрака се намира на територията на днешния град. Най- ранното селище на територията на град Тутракан е създадено през желязната епоха в периода VI-V в.пр.н.е. Открити са множество останки от траките- първите обитатели на мястото. Вероятно по стар тракийски обичай, селището им е било укрепено. Следи от укрепяването му още не са открити, но това е нормално, имайки в предвид, че на мястото след живота не е прекъсвал до днешни дни и множеството крепостни съоръжения изграждани през всички епохи от всички обитатели. След траките в продължение на шест столетия (I-VI в) античното селище и крепост Трансмариска, разположена на територията на съвременния град Тутракан има важна роля в отбраната и функционирането на римският и ранновизантийски лимес. Относно селищното име Трансмариска в научната литература се е наложило мнението, че то произлиза от двете съставни части “транс”- срещу и “Мариска”- античното име на река Арджеш в Румъния. Но две нови публикации оспорват това. Те резонно изтъкват, че античното име на река Арджеш е Ордесос. Следователно топонимът “Мариска” означава някакъв друг обект. Също и съставната част “транс” за авторите по- скоро означава “отвъд“. За нас е приемлива тезата на Тодоров, че “Мариска” се наричат блатата в Побрежието западно от Тутракан. И за идващите от тази посока римляни античното селище при Тутракан е нормално да бъде отвъд блатата. Могат да са проследят три основни етапа от живота и историята на селището. Първият е от възникването му, до края на ІІІ в. Вторият етап включва периода от края на ІІІ в. до края на ІV- началото на V в. И последния етап от историята на Трансмариска е до края на късната античност, респективно началото на VІІ в. Относно датировката за възникването на римското селище, археологическите проучвания през последните 2 десетилетия сочат, че Трансмариска възниква в края на първата половина на I век. От Птоломей научаваме за Трансмариска като вече съществуващо и утвърдено селище, т.е в началото на ІІ век. Тя е поставена след селищата “Тримамий”, “Приста” и “Дуросторум”- седалище на ХІ Клавдиев легион. С настаняването на І- ва Тракийско- Сирийска кохорта в началото на ІІ век, Трансмариска се превръща в звено от римската отбрана на Долния Дунав. Открит е печат на ХІ Клавдиев легион. Неговата датировка се отнася към ІІ-ІІІ век. Важното в случая е информацията, че Вексилаций от посочения легион присъства в Трансмариска през този период. Тяхното разположение там е успоредно с това на І Тракийска кохорта. Следващия печат е датиран към началото на ІІ век. Неговото наличие в Трансмариска предполага, че части на легиона са настанени тук още с идването му в провинция Долна Мизия. Има и косвени писмени сведения за това. В географията на Клавдий Птоломей, Трансмариска за разлика от другите селища не е разположена в строга последователност от запад на изток, а е след “Дуросторум”. Тама вече е разположен легиона и това предполага подчинеността на тази част от лимеса, спрямо легионния център. За отбелязване е факта, че географските координати на Трансмариска са абсолютно точни. В Трансмариска бе открит и печат на І Италийски легион. Той се отнася към ранните типове печати на легиона. Това допуска възможността части на легиона да са били разположени тук още с възникването на селището към края на първата половина на І век и преди идването на ХІ Клавдиев легион. В течение на второто и третото столетие Трансмариска запазва своя характер- лагер на не голяма войскова единица и цивилно селище, облагодетелствано от транспортните възможности на реката, античния път покрай лимеса и благоприятните стопански условия на района. По отношение на стратиграфията в рамките на посочения период се проследяват 4 културни пласта. Първите следи от селище на този терен се състоят от тракийски ръчно направени съдове с много примеси от минерали, от животински кости и изгоряло дърво. Следващият пласт съдържа позната тракийска керамика, римски глинени съдове, варосани от едната страна стени. Началото на този пласт датира според намерените тук тънкостенни италийски купи от времето на управлението на Клавдий (41-54 г.) и Нерон (54-68 г.). Дали това селище е имало военнен характер и кога е било разрушено, не може все още да бъде предварително определено. Наред със светлите глинени съдове в третият период на селището се намират относително често и фрагменти от тракийски съдове. Наличието на провенциални монети с малка номинална стойност от “Пауталия”, “Никополис ад Иструм” и “Марцианополис”, сечени по времето на управлението на династията на Северите, свидетелства за оживени търговски връзки по това време. Като показател за силно разрушение в края на периода служат монети на император Александър Север (222-235 г.). Ръчно изработена тракийска керамика се намира и в следващия 4-ти културен пласт. Тук преобладава наличието на сивочерни, грънчарски съдове. Установен е пожар от времето на Клавдий ІІ Готски (268-270 г.). Краят на ІІІ век бележи началото на едно ново развитие на укрепителната система и ролята на Трансмариска в отбраната на лимеса. Градът е част от голямата строителна програма, предприета от Диоклециан за стабилизиране на отбранителната мощ на Долно- дунавския лимес. Императорът лично посещава Трансмариска по време на своите инспекции по реката. Тази дейност е отразена в имперски строителен надпис от Тутракан (сега в Букурещ). Той е аналогичен или подобен на група надписи, свързани с укрепителните мероприятия на Диоклециан. Предприетите от него грандиозни строителни мероприятия по лимеса са съпроводени и с промени в организацията и дислокацията на военните ефективи в провинцията. Тук са разположени 2 легиона І Италийски и ХІ Клавдиев. Префектите на посочените легиони резидират съответно в “Нове” и “Дуросторум”. Допълнително териториите и съставите на легионите се поделят на горни и долни части и те са под контрола на префектите на брега на легионите означени с техническия термин “Praefectus ripae legionis”. Погледнато в общ план по отношение на разположението и датировката на укрепителната система на Трансмариска, точно очертаната част от северната крепостна стена е с датировка в края на ІІІ век. Нейното вероятно продължение е в западна посока. С известна степен на несигурност от същото време е и разкритата през 1970 година югозападна ъглова кула. От топографска и фортификационна гледна точка логично е с нея да са свързани и разкритите участъци от крепостни зидове на улиците “Ропотамо” и “Крепостта”. При това положение имаме възможност да очертаем северната, западната, южната стени и въз основа на информацията посочена от Р. Змеев и общата топографска ситуация на терена и източната крепостна стена на късноантичния кастел от края на ІІІ век. Приблизително площта на обекта е 55-65 дка. В проучените при археологическите разкопки през 1970, 1989-1991 и 1995-1997 години, участъци от късноантичната, укрепителна система не са разкрити части от по- ранни укрепителни съоръжения- землен лагер или каменна крепост, които да са с датировка ІІ-ІІІ век. Но от друга страна със сигурност знаем ,че тук лагерува военна част- cohорs equitata в състав от 600 човека в периода ІІ и ІІІ век. Това със сигурност предполага съществуването на укрепление от същата епоха. Изграждането на описаните стени е свързано с 5-тия селищен период. Строежът датира между 292-310 година. Може да се приеме, че разкритата крепостна стена е част от епиграфски известните “президии”. Според надписа от Трансмариска тази крепост е построена през 298-299 г. по нареждане на император Диоклециан. Той посетил Трансмариска на 18.10.294 г. Неговата програма за възстановяване на лимеса по долното течение на Дунава е позната и от 4 други сходни надписа, но за първи път тя се свързва със сигурно крепостно строителство. Скоро след това новата крепост отново е нападната през 309-310 г. Следващата враждебна атака е вероятно на готите след 367-375 г. От това време са скрити 15 монети в една фуга от източната, крепостна стена. Скритите монети са от 364-378 г. Много силно е повредена крепостта по време на хунско нападение през 408-423 г. След това, вероятно при управлението на Теодосий ІІ е издигната нова стена. Нагоре стратиграфията е силно увредена от локални земни свлачища, много съвременни гробове и модерни строителни дейности. Въпреки това 4 монети, едната от Мавриций Тиберий, сечена между август 591 и ноември 592 г, друга от император Фока показват, че животът в крепостта е продължил до началото на VII в. След събитията от 323-324 години следват предприетите от Константин действия по заздравяване отбраната на лимеса. Сега вече ХІ Клавдиев легион е с наполовина намален състав и продължава структурно да се дели на две части. Pedaturae inferioris с петте си кохорти и обща численост от 1250 легионера е изцяло съсредоточена само в Трансмариска. Под командването на легиона са и настанените по лимеса помощни части. За участъка от лимеса, който ни интересува това са, Milites Novenses- войници от “Нове” в Трансмариска и Milites primi Moesiacи. Тази организация на отбраната тук е показана в Нотиция Дигнитатум и след реформите на Константин Велики не търпи друга промяна до края на ІV век. След разрушенията нанесени от готите и последвалото възстановяване на Трансмариска, градът е отново тежко засегнат от хунските нашествия между 408 и 423 години. Археологическите проучвания позволиха добре да се засвидетелства и втората половина на V век и първата половина на VІ век. Очевидно в този участък на града е протичал интензивен живот- пластът с рушевините от тази епоха е много мощен. След разрухата от първата четвърт на V век градът е възстановен и не е засегнат от нови нападения чак до средата на VІ век. За съжаление културният пласт от тези времена не е стратиграфски обвързан с крепостната стена. Тя е разрушена в проучените участъци от много по- късни вкопавания. Това не дава възможност да се потвърди със сигурност функционирането на отделни участъци или на цялата крепостна система на Трансмариска през този период. Показателни в този смисъл са резултатите от разкопките през 1991 година на обекта “Римска крепостна стена под ресторант Москва”. Върху крепостната стена тук е изграден античен зид, който е датиран след V век. Историческите извори също не са категорични. Прокопий се спира на Трансмариска само доколкото му е нужно да определи разположението на “Константиниана Дафне” (този кастел не е локализиран). Той изрично сочи за съществуването на укреплението на града, като вероятно крепостните стени по това време са в добро състояние и не се нуждаели от възстановяване. Така виждаме, че ранновизантийската отбранителна система по лимеса в средата на VІ век е все още действена и устоява на ударите на варварските племена от отвъд Дунава. Очевидно нейният колапс и окончателна гибел настъпват от края на VІ и продължават и в началото на VІІ век, т.е. това е един сравнително продължителен процес. Известно указание за града се съдържа в Епархийските списъци. Макар те да отразяват едно отминало време, наличието на Трансмариска в тях като епископия предполага, че поне до времето на император Юстиниан градът е значително средище на Дунава със съответната отбранителна роля. След завладяването на тези земи от българите тук е имало землено укрепление, което е било център на българската отбранителна система в тоя район. Точното му местоположение не може да бъде определено поради множеството землени укрепления построени навсякъде на територията на град Тутракан през османския и румънския периоди. Предполага се, че в североизточната част на античния кастел Трансмариска и по- специално стените край река Дунав и ул. „Ив. Вазов” са възстановени през Х в. и ползвани до XIV-XV век. Най- вероятно тук се е намирало укреплението (Тарака според Мехмед Нешри или Дирака, според Леунклавий), което пред 1388 г. се предава доброволно на османската армия, предвождана от Али паша. Няма яснота обаче за връзките на тази археологическа субстанция с укреплението превзето и сравнително подробно описано през 1455 г. в хрониката на Ваврен. Аворът го нарича замъка Турквант (Chasto Tutkuant) и го представя като малък кастел с квадратна форма, разположен на брега на Дунав. На трите ъгъла имал по една малка кула, а на четвъртия, югозападен ъгъл се издигала голяма масивна кула, висока 10 стъпки. Следи от подобно съоръжение не са открити при археологическите проучвания в Тутракан и трудно може да се разбере, дали този кастел е част от фортификацията на средновековната българска крепост от ХIV в. или е издигнат от османските турци през първата половина на ХV в. Фактът, че един от строителите бил още жив по време на събитията от 1455 г. предполага, че е построено в годините на сблъсъците между Мирча I с османските турци след началото на ХV в. Прочее, сходни малки укрепления от ХV в. са разкрити на левия бряг на река Дунав. При археологически проучвания в границите на град Тутракан е открит подемен материал от ХIV в.- основно битова и сграфито керамика, въоръжение и монети на цар Иван Александър и Добротица. През целия османски период на мястото продължава да съществува укреплението с четири кули, в което винаги е имало гарнизон. По времето на Руско- турските войни за подсилване на позицията османците са построявали множество землени укрепления в различни части на територията на съвременния град, които в днешно време са унищожени. По времето на румънската окупация Тутракан е превърнат в силно укрепен център с огромен гарнизон. Тук се води и една от най- грандиозните битки на българската армия по времето на Първата световна война (1914-1918). След нея Тутраканската крепост престава да съществува.

Местоположение

Надморска височина: 66 m GPS координати: 44°02’49” С.Ш. и 26°36’23” И.Д.

Литература

http://www.cjc.ro/ictcad/sectiune.php?s=22 (Достъп: 11.03.2012)
Атанасов, Г. Добруджанското десподство. В. Търново, 2009.
Александров, С., Р. Ковачев, Е. Петков и др. История на Тутракан от древността до Освобождението (V хил. пр. Хр. – 1898 г.). Том 1. Силистра, 2010.
Автор: М. Гърдев

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2016/03/blog-post_3.html
https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/oBEiyJ

Планове

gr tutrakan krepost i rimska patna stantsiya transmariska 5f424a1e2a8f3

Comments are disabled.