Описание и история
Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост Свищов/Зищова/Калето се намира на 0.34 km северно по права линия от центъра на град Свищов. Изградена е на върха на хълма “Чуката”, който се намира почти в центъра на град Свищов. Хълмът е със стръмни склонове от запад, север и изток, като най- достъпен е от юг. От север е ограничен от река Дунав, а от запад и изток- от суходолия. Самия връх е стратегически, като от него има много добра видимост във всички посоки. Крепост Свищов се издига на 66 m над нивото на река Дунав.
Последните археологически открития доказват, че на мястото е имало живот още по времето на траките. Твърдината Свищов е построена върху останките на римска, стражева кула- звено в защитата на Римската империя през последните векове от нейното съществуване. Малкото укрепление е било свързано тясно с намиращия се само на няколко километра римски град „Нове“- център на прочутия елитен I Италийски легион.
Намерени са надписи- печати на латински език върху тухли с името на легиона и негови кохорти. Намерени са и монети на императорите Октавиан Август (27 г.пр.н.е.-14 г.), Константин Велики (306-337 г.) и други, както и цели стъклени съдове. Най- ранната находка е монетата от времето на Октавиан Август, който е управлявал тази провинция съвместно с един от последните тракийски царе Реметалк.
Вероятно римската кула е изпълнявала контролно- наблюдателни функции. След варварските нашествия от средата на III век, на хълма в северната част на днешния град Свищов е изградена крепост Свищов. На около 150 m югозападно от върха на хълма са открити два сегмента от крепостна стена и външна кула.
Тази стена е построена на склона на хълма и вероятно го е опасвала целия, а градежът ѝ е характерен за времето след IV в. В крепостта са намерени дребни находки от латенската епоха до късното средновековие, което говори за дълго и непрекъснато обитаване на хълма.
На базата на исторически извори и археологически материал от проведените там разкопки, сегашните останки от крепостта Свищов са датирани към XIII-XIV век. На някой места крепостната стена е запазена до 10 m височина. Тя очертава неправилен правоъгълник (цитадела). Градежът на стените е от ломени камъни с грубо обработени лица с нередова зидария и добре измазани фуги. Пълнежът е от дребни ломени камъни, залети обилно с хоросан. Той е бял с едра баластра. Крепостната стена има широчина между 1.6-2.6 m. Забелязва се наличието на сатрачна система от дървени греди.
След двегодишната археологическа кампания (2019-2020 г.) в Свищов напълно е проучена цитаделата на крепостта Свищов– замъкът на Алдимир, който е запазен на над 10 m височина. Той е построен още по времето на цар Иван Асен Втори през 30-те години на XIII век. Целта е била укреплението да пази важния брод през река Дунав към Влахия. Десетина години по- късно тя вероятно е опожарена от татаро- монголите, но бързо е възстановена.
Нови укрепвания на твърдината се направени по заповед на цар Иван Шишман в очакване на османското нашествие. Интересен е тайният проход, по който се е излизало навън при опасност. Никопол, Оряхово и Свищов са били последните крепости на цар Иван Шишман, след като “Търнов” вече е бил паднал.
За първи път крепостта се споменава от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. Той пише: „Свищов е важен и богат град, който пази брода на река Дунав и „Свищовския път“, водещ към Влахия. Крепостните стени обграждат града чак до Дунав, а на върха се извисява мощният замък.“
Важно сведение за средновековната крепост, намираме в „Хрониката на Нешри“, която отразява турското завоюване на българските земи в края на XIV в. В нея откриваме, че Зищова е причислен към крепостите, влизащи в Шишманова земя. В хрониката се разказва как Али паша, в завоевателния си поход по брега на Дунава, стигнал до свищовската крепост и поискал войводата на твърдината Алтимир (Желязната ръка), който бил от кумански произход, да я предаде доброволно, но той отказал и се приготвил за бой, оказал упорита съпротива и се покорил едва когато му свършили припасите. След завладяването на крепостта Свищов, в нея е настанен постоянен турски гарнизон.
Според османски хроники, в 1461-1462 година Свищов е превзет от войводата Йоан Влад Цепеш, прочул се с радикалното си отношение към османските управници. В писмото си до унгарския крал от 11 февруари 1462 г. той с гордост му съобщава, че при превземането са избити 410 турци. Почти същите събития разказват Ханс Леонклау в “Нова хроника на турската нация, написана от самите турци” от 1595 г. и в “Османска история” от Ахмед Джевед паша, издадена през 1864 г.
Твърдината Свищов е отбелязана и върху картата на Фра Мауро от 1459 г. под името Sisco. През XIV-XV век тя се споменава във връзка с походите на унгарския крал Сигизмунд (1396 г.) и на Владислав Варненчик (1444 г.). По- достоверни и подробни данни за укреплението се намират в съчиненията на турските хронисти и пътешественици от XVII век Хаджи Калфа и Евлия Челеби. Особено подробно е това на Евлия Челеби от 1651 г.
Той твърди, че вътрешната крепост била с близък до четириъгълник план със седем кули с топове с достатъчно боеприпаси, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. Три много точни миниатюри, пазени днес във Виена, показват, че през XIX век крепостта е била запазена почти напълно.
За последен път сред историческите извори Свищов се споменава във връзка с Руско- турската война от 1806-1812 г., когато турският гарнизон капитулира без съпротива на 1.IХ. 1810 г. и генерал Каменски заповядва да се запали градът, да се разруши до основи укреплението и да се взриви цитаделата, при отстъплението на руската армия на север от Дунав. Разкопките показват, че за целта в дълбочина са били заложени мощни фугаси в южната част на замъка.
След този погром турците я изоставят, но укреплението съществува още дълго време, като полуразрушен архитектурен комплекс. Окончателното му разрушаване става в средата на XIX в., когато камъните му се използват за построяване на турската казарма “Ени къшла” през 1850 г.
Местоположение
Надморска височина: 89 m GPS координати: 43°37’17” С.Ш. и 25°20’41” И.Д.
Литература
Кузев, А., В. Гюзелев. Български средновековни градове и крепости. Варна, 1981.
Овчаров, Н., М. Маринов, П. Пиперкова. Средновековна крепост “Калето” в Свищов. – В: Археологически открития и разкопки през 2019 книга 2. София, 2020.
Информация за Свищов (Достъп: 16.02.2012).
Информация за Свищов (Достъп: 19.08.2021).
Информация за Свищов (Достъп: 19.08.2021).
Автор: М. Гърдев
Видео
План
