Гр. Свиленград – крепост Бурденис


6 / 100

Описание и история

Неолитна, тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост, и римска, пътна станция Бурденис/Burdenis/Бурдипта/ Burdipta/Бурдиста/Burdista се намира в местността „Хисаря“, на 1 km северно по права линия от центъра на град Свиленград. Теренът представлява жилищна могила от неолита и енеолита, която е била укрепена (V-IV хил.пр.н.е.). Името Бурденис е тракийско което говори, че селището е било тракийско преди появяването на римляните. Върху хълма по времето на Римската империя (II-III в.) е издигнат римски кастел Бурденис, като пътят е минавал югозападно и южно до него. В последствие селището се разраства и крепостните стени стигат до леглото на Малката река, която се е намирала почти в центъра на съвременния град, на 500 m южно от хълма. Там са открити основи на крепостна стена, дебела 2 m, изградена от ломен камък и бял хоросан. След римляните явно укреплението отново се смалява до рамките на хълма. През средновековието обектът продължава да съществува на хълма, а заедно с него и селището. На възвишението крепостта е с неправилна форма, като крепостните стени следват конфигурацията на терена. Максималните размери на твърдината са 110х73 m. Крепостните стени се очертават под насип. Откритата керамика е римска (II-III в.), ранновизантийска (IV-VII в.) и средновековна. Керамика се е намирала на територията на града, на 500 m южно и източно от хълма. Непосредствено южно от крепостта, минава главния диагонален римски път, който на това място съвпада с така наречения „Момковски път“. Като крайпътно и крайбродово укрепление, днешният Свиленград носел тракийско име, което благодарение на римския друм получило световна известност. Бурденис се е наричало това село, от което името на станцията се явява в облиците: Burdenis в Пойтингеровата таблица, Burdipta в Антониновия Пътеводител и Burdista в Йерусалимския пътеводител. Тракийското селище Бурденис е било разположено на мястото на днешната махала Канаклийска. На северозапад от града и на 1 km от споменатата махала се издига хълм, който има посоката на доловете от север към юг и досега се нарича „Xасаря“. Около „Хасаря“ се откриват отломъци от тухли, керемиди, грънци, стари стъкла, хоросанови спойки и др. Намират се особено много римски, медни монети. От „Хасаря“ по посока на Канаклийската махала е имало запазен сводест тухлен водопровод, в който до средата на миналия век е течала вода. Къде е каптажът ѝ, още не е установено. Римската, крепостна стена е обхващала и част от Канаклийската махала. Между съборените от варварските нападения и възстановени от Юстиниан (527-565 г.) крепости в областта Хемимонт е и Бурдепто според Прокопий Кесарийски. Под това име крепостта се явява и в първобългарския летописен каменен надпис на Маламир (831-836 г.) със същото име. Както за много от нашите крепости, така и за „Хасаря“ у местното население се е запазила своеобразна легенда, че крепостта била голяма затрупана църква, в която могло да се проникне само по водопровода. Но когато един старец успял да стигне до църквата, намерил вратата ѝ затворена и пред нея стоял ангел с меч и не допускал да се влиза в нея. През 1900 г. в Канаклийската махала, южно от могилата край пътя, случайно е била открита колесница, части от която (орлова глава и гладиатор) се съхраняват в Народния музей в София. На 6 km източно от града, при Левкийска река, е намерена катурната милиарна колона. Западно от Бурдипта римският път е вървял над заливаната при наводнение долина на Марица и дъгообразно е следвал все северозападна посока, като оставял в дясно селата Момково (Охланлии), Георги Добрево (Кирилово; Бунаклии) и Оряхово (Саранлии), а в ляво Йерусалимово (Хаджикьой), за да навлезе в община Харманли, където е била нощната му станция „Kastrа Rubrа“ в Таbulа Peutingeriana (16 римски мили), „Subzuрага“ в Антониновия Itenerarium (18 римски мили) и mutatio „Rhamis“ в Йерусалимския пътеводител (18 римски мили). В свиленградския пътен участък е била mutatio „Ramis“/“Рамис“, чието местонахождение не е точно установено. По името на друма са наречени и местностите, в които се разкриват неговите следи: „Заараджадеси“/“Старозагорски път“, „Римския път“, „Калдъръма“ или „Друма“. Във връзка с проучванията на съседното село Мезек са направени и няколко разкопки по десния бряг на Марица, които засегнали „Трите чуки“ и „Деветте могили“, западно от гара Свиленград. От „Трите могили“ или чуки, край които има още две по- малки, е разкопана само голямата, обаче до основите ѝ не се е стигнало и в нея не са разкрити никакви материали. Но от глинените фрагменти, които се намерени в близката околност, става видно, че могилите са малък некропол на трако- римско селище. През същата 1933 година са разкопани поред и „Деветте могили“ с погребения посредством изгаряне. В тях са намерени глинени и стъклени съдове и други предмети, златни украси и бронзови прибори, един дървен сандък, сглобен с големи железни гвоздеи, една бронзова монета от Адрианопол от времето на Комод (176-193 г.), която е улеснила датирането на некропола. Като характерни находки в този некропол И. Велков отбелязва аретинските съдове от прочутата антична грънчарска централа още от първите векове до н.е. в „Аретиум“ (Етрурия), за пръв път намерени в нашите земи.

Местоположение

Надморска височина: 95 m GPS координати: 41°46’35” С.Ш. и 26°11’55” И.Д.

Източници

Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001.
Аладжов, Д. Селища, паметници, находки от Хасковския край. Хасково, 1997.
Братя Шкорпилови. Паметници из Българско, дял 1, част 1, Тракия. Содия, 1888.
Делирадев, П. Принос към историческата география на Тракия, 2. София, 1953.
Автор: М. Гърдев

Comments are disabled.