Описание и история

Праисторическо, укрепено селище Корията се намира на 2 km северно по права линия от центъра на град Суворово. Изградено е в равнинна местност с южен наклон ограничена от запад, изток и юг от две реки. Източната се е захранвала от много потоци. Селището е на 6800 г. Имало е градоустройствен план, като в него са участвали всички семейства живеещи тук. Имало е павирани улици покрити с камъни замазани с глина, ориентирани в посоките на света и е разполагало с “промишлена” зона.

Корията е било защитено с крепостна стена, изработена с масивни, големи камъни, наредени в два три реда, дебела около 1.6-1.65 m. Според д-р Славчев древните са имали система за транспортиране, чрез която са докарвали камъните. Той предполага че те или са ги търкаляли върху дънери, или са ги пренасяли чрез платформи. Блоковете са издигани на височина чрез някакви системи с противотежести. Крепостната стена говори за развита инженерна и архитектурна мисъл.

Селище Корията е датирано към 4750-4600 г.пр.н.е. Разкопките тук се провеждат под ръководството на д-р Владимир Славчев. Екипът му изучава една от разкритите сгради, която е унищожена при силен пожар. Южната част на пода на къщата е направена с дървена скара, която отгоре е замазана с глина. В северната половина на сградата, подът дори не е трамбован. В центъра му има направена площадка, зад която е издигната добре запазена пещ.

В сградата няма много находки. Намерени са няколко кремъчни сечива и едно костено шило. Няма намерени големи съдове или допълнителни площадки, които служат за спане, което показва, че това не е било жилище. Не е ясно какви функции е изпълнявала сградата.

Според специалистите постройките в югозападната част на Корията, са били със стопански и производствени функции. Районът е нещо като съвременна “промишлена” зона. В северната част, където е входът на крепостната стена, е оформен малък площад. Централната улица е с ширина около 2 m. Другите улици, които са между сградите са широки около 1.5 m. Според д-р Славчев постройките са били подредени в две линии, като североизточния участък на селището все още не е проучен.

Жителите на селището са имали много добра хигиена. Населените места от този период всички са почиствани старателно, а боклука се е изхвърлял извън крепостните стени. Както тук, така и в Дуранкулак, в селището няма боклукчийски ями. Археолозите не са открити и дупки за тоалетни.

Корията е било разрушено от силно земетресение и мащабен пожар. Това се случва около 4600 години пр.н.е. Под това селище има още два периода на обитаване. Селището е разположено върху площ от 14 дка. То е най- голямото от каменно- медната епоха в Североизточна България. В населеното място е имало и къщи и на по два етажа. Те са заемали площ от по 120-140 m². Съдейки по крепостните стени хората живеещи в Корията, освен живота си, са пазели и продукцията, която са произвеждали.

Каменно- медната епоха е съвсем различен етап в развитието на човечеството според д-р Славчев. Тогава е открита металургията, появява се специализираното производство, където различни хора се занимават само с една производствена дейност. Променя се и организацията на обществото. Появяват се местните владетели, като това променя облика както на селищата, така и на погребалните практики, а и на вярванията.

Местоположение

Надморска височина: 235 m GPS координати: 43°20’48” С.Ш. и 27°35’45” И.Д.

Литература

Информация за селище Корията (Достъп: 06.08.2026).
Автори: М. Гърдев и И. Крушев

Видео