Описание и история
Тракийски, античен, късноантичен, средновековен и османски град Берое/Улпия Августа Траяна/Боруй/Иринополис/Верея/Ески Заара се намира на територията на град Стара Загора. Историята на града започва с неолитните жилища от VI-V хил.пр.н.е. Те се намират в рамките на Стара Загора и са най- запазените неолитни жилища в Европа, а намерения меден рудник е най- старият експлоатиран в Европа.
Смята се, че в района на днешния Стара Загора е основано селище от траките под името Берое, което на тракийски вероятно означава желязо. Още в древността се е добивало желязо от мини до Стара Загора. Някои учени считат, че селището Берое, е основано около средата на IV в.пр.н.е. от Филип II Македонски, или поне той го е преименувал. Среща се от гръцки автори от древността и средновековието като Βερόη (произнася се Верои) или Βέροια (Верия). Същото име са носили и други градове в древна Македония, някои от които съществуват и до днес, като Верия в Гърция и Бейрут- столицата на Ливан.
Римският император Траян (един от най- великите императори на Римската империя) преустроява града и го кръщава на себе си- Улпия Августа Траяна. По времето на Римската империя Августа Траяна/Берое е сред градовете, имащи право да секат собствени монети- право отдавано на най- големите търговски и икономически центрове на империята. Основан е в началото на ІІ в. (вероятно през 106 г.), във връзка с административната реформа на император Траян. От края на III в. латинското наименование е изоставено и e възстановено тракийското име Берое.
Берое заема около 500 дка площ и има форма на неправилен многоъгълник. При император Mapк Аврелий той е опасан с каменна стена, в която има и тухлени пояси. По това време Августа Траяна/Берое е водоснабдена и канализирана. Уличните платна са постлани с големи плочи от местен камък. По същото време са строени градските терми (бани), a вероятно и някои от храмовете, които са изобразени върху монети от които са запазени детайли. При император Комод (176-192 г.) е оформен градският площад. Той има овална форма, заема около 2 дка площ и през него минава декуманус максимус. В средата му е намерен постамент за конна статуя (вероятно на император М. Аврелий), a в северната му част има мраморен аудиториум (място за слушатели) с девет седалки. Горе аудиториумът е завършвал с тераса и величествена колонада. Целият форумен комплекс, заедно с част от декуманус максимус, e разкопан и консервиран. Открити са много гръцки надписи и само три са на латински език. B единия се съобщава за построяването на аугустеум, посветен на Александър Север. Многобройни са намерените статуи, релефи и предмети на малката пластика. B околностите на Берое има няколко десетки светилища с многобройни плочки на Тракийският конник и други божества. През III в. градът e разрушен.
B началото на IV в. Берое е възстановен и крепостните му стени са удебелени. Вътре в града са извършени значителни промени. Разрушени са старите езически храмове и са построени църкви. B новите постройки се появяват мозаечни подове. Забележителни са мозайките намерени зад днешната Народна опера и под Централната пощенска палата. Тук e открит и част от дворец с голям вътрешен двор, мозаечни подове и мраморни облицовки на стените.
Той, както и целия град, е наново разрушен към средата на V век. В началото на VII век, след нови опустошения, приключва античната и късноантичната история на Августа Траяна/Берое. До реформите на император Диоклециан (284-305 г.) градът е административен център в провинция Tpaкия, която достига на изток до “Туида” при гр. Сливен, на юг до Родопите, на запад до днешен гр. Чирпан, а на север прехвърля билото на Хемус и опира до днешен гр. Дряново (до III в.). През този период Берое се ползва с автономия. Управлява се от съвета на декурионите, булето (градския съвет) и народното събрание. Изпълнителната власт се предоставя на избрани органи- съветът на архонтите, начело с протоархонт. Августа Траяна/Берое участва в съюза на градовете в Тракия. Голяма част от територията и e предоставена на декурионите, които организират робовладелски стопанства- вили. Тук са открити повече от 50 вили, между които и тази при Чаталка. Градът сече бронзови монети в периода от император Галиен (253- 268 г.) до император М. Аврелий (268-270 г.). През него минават два от главните държавни пътища: отклонение от Диагоналния път от “Филипополис” за “Анхиало” на Черно море и от “Византион”/”Константинопол” през Августа Траяна за “Нове” при гр. Свищов на брега на Истрос. Реформите на Диоклециан ограничават територията и автономията на града.
Областта “Загоре”, с център Берое, влиза за първи път в границите на България след помощта, която българската войска на кан Тервел оказва на Юстиниан II при възстановяването му на константинополския трон. По този повод през 705 г. между Източната римска империя и България се сключва мирен договор, според който на България се отстъпва областта “Загоре”, разположена на юг от Стара планина, в Североизточна Тракия. Три години по- късно, според други източници, Юстиниан II се опитал да си възвърне областта, но бил разбит край “Анхиало”. Според по- късните известия на Теофан Изповедник (IX в.) през 716 г. между новия император Теодосий ІІІ (715 -717 г.) и Тервел бил сключен нов договор, според който в замяна на помощ от страна на кан Тервел при нападение от арабите, към окончателно отстъпената област “Загоре” на българите се отстъпва още една част от Тракия, някъде на запад от областта “Загоре”, до неизвестната засега „Милеона в Тракия”.
Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от старобългарската дума “бору”- крепост). След това градът многократно преминава ту в ръцете на Византия, ту в ръцете на България. При посещението си в града през 784 г. византийската империатрица Ирина възобновила крепостните стени, за да удържи натиска на младата българска държава и му дава своето име- Иринополис. След падането на България под византийско владичество градът е прекръстен на Верея.
Представа за укрепленията на Августа Траяна/Берое, дават изображенията на някой монети, проучени от Христо Харитонов: „Една монета от Августа Траяна/Берое носи изображението на интересна във фортификационно отношение порта. Отворът в стената, изградена от едри каменни блокове, има правоъгълна форма. На равно разстояние отстрани са двете кули. В горния си край те завършват със зъбери. В средата между двете кули, точно над портата, се издига трета, надвишаваща ги на височина. Тя също завършва със зъбери. Явно става дума за един фортификационен комплекс.”
През 1962 г. археологът Димитър Николов разкопава южната порта на крепостната стена на Августа Траяна/Берое. По план тя е квадратна постройка със страна 8 m. Дебелината на зида е 2 m. Има две врати- едната при външната (широка 2.70 m), а другата при вътрешната крепостна стена. За тези две успоредни крепостни стени се знае още от 1911 г. Външната врата е катаракта (спускаща се). От тук идва и обяснението за средната кула. В нея са се побирали вдигнатата врата и механизмите за нейното вдигане и спускане. А горния край на кулата със зъберите подсеща, че е служила и за водене на бойни действия. Оформя се изводът, че средната кула е имала 3 етажа (по един за катарактата, за нейните механизми и за бойците), като общата височина на крепостното съоръжение стигала според археолога, около 12 m.
Нумизматичното изображение е от времето на император Марк Аврелий (121- 180 г.), което ориентировъчно датира строителството на крепостното съоръжение. Монетите от Августа Траяна/Берое пазят спомена за още две укрепени порти. По план те наподобяват описаната. По кулите на едната има процепи. Другата се отличава със сводестата форма на вратата. При разкопки са открити освен южната крепостна врата и двете бойни квадратни кули, които се наблюдават от монетата. Вътрешното и външното лице на стените на кулите са изградени от правоъгълни каменни блокчета, а пълнежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан, примесен с парчета от червени тухли. Открити била и западната порта. Тя е защитена от две квадратни кули и е била снабдена с три врати: външна- катаракта, средна- двукрила и вътрешна- катаракта.
Предполага се, че крепостната стена на Берое е била изградена през втората половина на II в. През IV в. след разрушаването ѝ тя е била надзидана и е имала смесена зидария. Пак по това време била изградена втора стена (протейхизма) на 4 до 8 m пред главната. Тя е дебела 2.5 m и също била увенчана с бойни кули.
До XII в. средновековният град се е развивал между античните крепостни стени, които са обграждали площ от 500 дка. През 1984 г. Д. Николов с колектив извършил разкопки и проучвания. Разкрита била част от североизточния сектор на крепостната стена на протежение 45 m. Тя е широка 3.20 m, строена е от ломени камъни, споени с хоросан, който съдържа едри тухлени късове. Принадлежи към първия период на укрепяване на града през втората половина на II в.
Разкрита е част от протейхизмата на Берое, която е широка 2.50 m. По време на изграждането и в началото на VI в. вътрешната крепостна стена била основно ремонтирана, като била използвана смесена зидария с пояси от 4 реда тухли. Към куртината е разкрита триъгълна бойна кула, като в една от стените и е била изградена потерна. Разкрита е и основата на еднораменна стълба към вътрешната крепостна стена.
Османската крепост е била създадена за охрана на града от разбойници и кърджалийски банди. Крепостните съоръжения са издигнати във втората половина на XVIII век. При нападение в крепостта са идвали и всички от околните села, заедно с покъщнината и добитъка. Човекът, който издигнал османската крепост е ескизаарийският (старозагорският) войвода и аянин, капуджибашията Карагьоз Мехмед ага- един от малкото хора, успели да дойдат „дохаки” на страшните кърджалии, поради което заслужава да се кажат няколко думи за него и за неговата дейност.
Името на Карагьоз ел Хаджи Мехмед ага срещаме за първи път в доклада на старозагорския заместник- кадия от 17 октомври 1785 година във връзка с преследването на „хасковските разбойници” и отбраната на Казанлък. Оттам научаваме, че той вече участвал в това преследване с двеста души от своите сеймени и се е добре запознал както с разбойниците, така и с последиците от техните нападения върху опожарените казанлъшки селища. По всичко личи, че старозагоският аянин е оценил добре кърджалийската опасност и тогава още е пристъпил към защитата на своя град чрез укрепяването му с шарампол.
Шарамполът е представлявал дълбок изкоп (ров) с насип откъм вътрешната му страна и забити в насипа подострени дъбови колове с височина до пет метра (както е било в Сливен). Между коловете пробивали тесни дупки- „мазгали“, „митиризи” (бойници), през които защитниците на града стреляли срещу настъпващия неприятел. Подсилени с високи каменни кули, ъглите на шарампола свършвали най- отгоре с дървена ограда (чардак). На чардака се изреждали на денонощна стража нарочни „съгледатели”, които вдигали при опасност гражданите в тревога чрез биенето на тъпани. В Ески Заара по туй време се влизало през тежко обковани с желязо дъбови порти, по три подвижи дървени моста, които денем се спущали, а вечерта вдигали.
Хаджи Мехмед ага заповядал да се въоръжи цялото мъжко население на Ески Заара, с изключение на болните и на децата, и всички, без разлика на вяра народност, трябвало всеки момент да бъдат готови за бой. Строг и властен, а когато трябва- брутален и жесток, старозагорският аянин не позволявал никому се отклони от стражевата служба, все едно дали е турчин, евреин или българин. Нарушителите на неговите наредби и престъпниците той биел, „докато се изкажели самички”, а след това заповядвал да бъдат обесвани или изгаряни през нощта в пещите на градските бани (кюлханите). Все тъй безпощадно постъпвал Мехмед ага със съмишлениците, ятаците на кърджалиите и с техните съгледници. Чрез вярната си градска стража той зорко следял кой излиза и влиза в града и при най- малкото подозрение, с едно само подшушване на стражите, че тоя или оня „не е добър човек”, посочения клетник го „изяждала липсата”, т. е. изчезвал завинаги в огнените пещи на хамама. Такава ще да е била съдбата на много кърджалийски разузнавачи, превърнати от безпощадния капуджибашия в пепел и дим. При тия безцеремонни чистки на града от подозрителни лица, не ще и дума, че липсата е „изяждала” често пъти невинни, но вярно е и това, че благодарение на твърдата Хаджимехмедова ръка и въведения от него железен ред в отбраната Ески Заара била спасена от кърджалиите и запазила през тоя страшен период своето население и своите богатства.
Хаджи Мехмед ага укрепил не само града, но и неговите покрайнини, като заприщил улиците им с празни талиги, отсечени цели дървета, а зад тия противоконни барикади поставил опитни стрелци. Ето този е бил човекът, с когото е трябвало да се пребори Кърджалъ Еменаа при опита си да ограби Ески Заара (Стара Загора). И наистина този опит се оказал злополучен: когато обсадилите града кърджалии се впуснали в атака с грозни ревове, биене на тъпани и тюлюмбеци, „пукане, рукане и дунанма”, пушките на старозагорските защитници ги посрещнали и даалиите започнали да се търкалят- пребити и пречукани. Новият им налет бил посрещнат по същия начин. Станало ясно, че Ески Заара (Стара Загора) не е „Станимака“ и Еминовите даалии отстъпили. Десет дена (според Стоян Заимов) бюлюците на Еменаа се опитвали да проникнат в града, но при всеки опит те се натъквали на добре обмислената и непроницаема отбрана на града, в която особено се отличили българите. Самият Хаджи Мехмед ага, докато траели кървавите схватки, обикалял от място на място за да окуражава защитниците и сам давал пример на точна стрелба. Не помогнали нито заплахите на главатарите, нито хитрините на разпопеното попче- изпратено като шпионин в града и попаднало по всяка вероятност в кюлханите на градските бани. Загубили надежда да превземат Ески Заара, озверените даалии втасали само да подпалят една от крайните махали, а след това изчезнали в посока на Казанлък. На път за Казанлък кърджалиите опленили Тулово, Чанакчи и Мъглиж, но затова пък казанлъчани успели да ги отблъснат, като се отървали само с няколко хиляди гроша откуп.
Местоположение
Надморска височина: 226 m GPS координати: 42°25’37” С.Ш. и 25°37’35” И.Д.
Литература
Балабанов, П., Ст. Бояджиев, Н. Тулешков. Крепостното строителство по българските земи. София, 2000.
Теофилов, Р. Римски градове в България. София, 2007.
Информация за Берое (Достъп: 27.05.2012).
Информация за Берое (Достъп: 27.05.2012).
Информация за Берое (Достъп: 27.05.2012).
Информация за Берое (Достъп: 27.05.2012).
Автори: М. Гърдев и К. Василев
План
