Късноантична и средновековна крепост Върло градище се намира на 5.07 km северно по права линия от центъра на град Сливен. Изградена е върху изолирана скална височина, издигаща се като остров над дълбоките клисури на Новоселска река и десния и приток Кашлянска река, като заема билото на височината в района на връх „Кумина“ и част от източния склон на гребена. Има максимална дължина от 358 m и широчина от 42 до 96 m. Общата площ е 24 дка. От запад и север е естествено защитена от отвесни скални откоси и зъбери с височина до 60 m, след които следват стръмни скатове към поречието на Кашлянска река. От североизток крепостта е защитена чрез склоновете на дълбок овраг- десен приток на Новоселска река. На 25 m югоизточно от върха се забелязват останките от крепостната стена на вътрешното укрепление, което е с площ от 1.5 дка, обхващащо най- високите части на височината. Укреплението има защитни зидове откъм изток, юг и югозапад. Най- добре е запазена крепостната стена при източния сектор на крепостта на височина над насипа от 0.6 m. Лицата на крепостните стени са изградени от добре обработени каменни блокчета, а пълнежът- от ломени камъни споени обилно с червен хоросан. Дебелината на зидовете е около 2 m. Особен интерес представлява защитния окоп пред северната част на крепостта, дълбоко изсечен в скалния масив. С дължина 23 m, широчина 10.5 m и дълбочина от 8 до 12 m, той представлява изкуствено уширение и задълбаване на споменатия овраг, с оглед нуждите на отбраната. Той има отвесни стени и е фланкирал от изток северния подход към крепостта. В обекта се е влизало от две места- в крайната южна част и от север. Твърде оригинално и находчиво е решен северния подход- изсечен и оформен при скалното било на 20 m северно от върха. Тук на 5-6 m отвесно под горния ръб на пропастта откъм клисурата на Кашлянска река е прокопан в откоса 30 метров дъговиден подход. Над дълбоката бездна той е широк 0.7 до 0.8 m, като профила му е с осигуровъчен наклон на вътре към скалата. Акцент в защитата на крепостта представлява масивна, правоъгълна кула, изградена от вътрешната страна на югоизточната крепостна стена. Тя има вътрешни размери 7.5х6.55 m и е запазена на височина над подовото си ниво- 1.9 m. Изградена е от тухли, споени с хоросан и има водоустойчива замазка. Тя е била използвана за водохранилище. В крепостта се забелязват следи от постройки. Откритата керамика е късноантична (V-VI век) и средновековна (XII-XIV век). Крепостта е охранявала така наречения „Римски път“, преминаващ западно от нея и е служила за защита на местното население при нападение.