Неолитна, тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Туида/Суида/Цоида/Сливен се намира в местността “Хисарлъка”, на 2 km североизточно по права линия от центъра на град Сливен. Град Туида е изграден в най- южната част на рида “Хисарлъка”, спускащ се от север към равнината на юг. От запад е ограничен от Новоселска река, а от изток- от суходолие, по което някога е текъл поток. Склонът на рида от запад към реката е стръмен. Град Туида е най- достъпен от юг. Той е древен с над 4000 години история, а негов наследник е град Сливен.

Укрепено селище на територията на Туида е съществувало още в зората на новокаменната епоха (IV хилядолетие пр.н.е.). След него на това място през V-III век пр.н.е., траките имат селище, което вероятно също е било укрепено. По времето на римската инвазия през II-IV век тук съществува емпорион (тържище) с тракийското име Туида/Суида. Емпорионите възникват през II-III век край главни пътища в близост до по- стари тракийски селища. В тържището е имало светилище с храм на Зевс, в което се е почитал и Аполон. Емпорион Туида е бил разположен на територията на съвременния квартал Ново село, но неговия акропол със сигурност се е намирал на територията на късноантичната крепост Туида. В административно отношение тържището Туида е в територията принадлежаща на “Августа Траяна” (гр. Стара Загора).

В началото на IV век акропола на емпорията е облечен в крепостни стени. По това време усилено се строят крепости и се укрепяват селища в границите на Римската империя с новата ѝ столица- “Константинопол”. Конфигурацията на терена е позволила укреплението Туида да има сравнително правилен план. Крепостта от градски тип е четириъгълна, ориентирана в посоките на света, с незначителни отклонения и заема площ от над 40 дка. Размерите ѝ са 220х210 m.

Има четири потковообразни, ъглови кули, с интересно оформени полукръгли предверия. По средата на източния крепостен зид се намира почти квадратна кула, изнесена изцяло пред външното лице на куртината. Липсват кули по западната крепостна стена, която е естествено защитена от стръмния западен склон на възвишението. Две правоъгълни кули- порти са разположени на северната и южната стена. Те са с размери 5.4х8 m. Широките 3.8 m входове се затваряли с масивни, дървени двукрили врати и спускаща се врата или метална решетка тип “катаракта”. За по- голяма здравина на градежа при портите, са използвани масивни дялани каменни блокове.

Освен двете порти, крепостта Туида е разполагала и с по- малки входове, наречени потерни. Такива са открити на източната стена- при югоизточната подковообразна, ъглова кула и в близост до правоъгълната. Те са изградени с цел да се осъществява активната отбрана на крепостта с излази на войската извън защитеното пространство. Потерните са широки 1.2-1.3 m.

Крепостната стена на Туида е издигната в характерна за времето си техника- opus incertum mixtum с триредови хоризонтални тухлени пояси. От вътрешната страна крепостната стена е била във вид на стълбове, които във височина са завършвали в тухлени арки. Крепостта е разполагал с таен вход в западната страна, който при обсада е позволявал достъп до реката, виеща се в подножието на възвишението. Представлява сводест тунел, висок 2.3-2.5 m и широк 1.3 m. Към реката е водел и друг проход, широк 2.5 m. Той е успореден на първият, с дебели стени, които са се извисявали над земната повърхност.

Твърдината Туида не е разрушавана по времето на готите в 378 г., но не е устояла на хуните при опустошителните им набези в средата на V век, когато са били сринати 70 града в Тракия. Тогава укреплението е сринато до основи и близо половин век мястото е било необитаемо. В края на V или началото на VI век крепостта Туида е издигната отново, по времето на Анастасий I (491-518 г.). Тогава е запазена старата планировка на обекта. Новата крепостна стена е издигната в същата техника, но тухлените пояси вече са петредови. Основите на крепостните стени са широки 2.4 m като са вкопани здраво в земята като достигат до скалистия терен на хълма. Замислена е и външна крепостна стена в най- уязвимите страни- източна и северна. Тя е на разстояние 1.8 m от първата крепостна стена и е широка 2.8 m. Във вътрешността са построени множество сгради, както и християнска базилика. По това време градът е споменат с името Цоида. Заради зачестилите варварски нашествия, през VII век по времето на Юстиниан I, крепостните стени са възстановени и ремонтирани. По същото време Цоида става и епископски център. При славяно- аварските нашествия градът е унищожен и за дълъг период от време и той престава да съществува.

В началото на VIII век българският владетел Тервел присъединява с договор областта Загоре, в която влиза и древното селище Туида. Вероятно още тогава върху руините на крепостта възниква българско селище, което със сигурност съществува през 870 г и е носило името Сливен. Разположено на удобно място от стратегическа гледна точка, селището се включва в отбранителната система на Първото българско царство. Тогава крепостните зидове са преправени и издигнати на ново. Изградени са и външни валове с ровове за подсилване на крепостното съоръжение. През XI век Източна Тракия става обект на нападение на узи, кумани и печенеги. Печенегите превземат твърдината и известно време я владеят. След печенежкото нашествие укреплението е възстановено, но по небрежен начин. Забелязва се явен упадък на града. В началото на XIII век мястото е напуснато и обекта престава да съществува. Не е ясно дали причината за това са опустошителните походи на Калоян, латинските нашествия или развихрилата се в тоя период чума. Оцелялото население тогава се измества в по- високите и много по- добре защитени от природата крепости в “Карандила”.