Гр. Скопие – крепост Юстиниана / Скопие


Описание и история

Късноантична, средновековна и османска крепост Юстиниана/Скопие се намира в местността “Кале”, където е разположена на 45 метрова висока тераса надвесен над левия бряг на Вардар, в днешния център на град Скопие. Отдалечена е на 4 km източно от римския град “Скупи”. На това място пътя от Косово преминава река Вардар и води на югоизток към град Солун. Най- лесният достъп до терасата е чрез тясна седловина от север. Западния и южния склон се спускат вертикално към река Вардар, а дългата североизточна страна косо се спуска към просторната ниска тераса, която е била населена в миналото. Крепостта е служила и през османското робство и в по- ново време за разполагането на местния гарнизон. Чак през 1951 г. югославската армия е напуснала крепостта, някои военни сгради са били разрушени, а в двете най- големи са настанени Археологическия и Историческия музей. През 1953 г. са проведени първите археологически разкопки, които са констатирани праисторически слоеве. При земетресението от 1963 г. са пострадали сградите в крепостта и останките от крепостните стени. Поради това, през 1967 г. са проведени много обемисти разкопки с цел да се проучи, преди всичко стените с нейните многобройни етапи, както и сградите от вътрешната страна на стените. По време на тези разкопки е разкрито, че на това естествено укрепено пространство е съществувало селище в ранноантично време (V-IV в.пр.н.е.). В края на античността тук е издигната много яка стена, която затваряла пространство 280х110 m (23 дка). Най- монументална е била североизточната стена, запазена днес в северната половина на крепостта, като първоначалната и височина е била 10-11 m. Широка е до 2.85 m. Външната страна е покрита с правилно оформени блокове- квадри, арки и архитектурни фрагменти докарани тук главно от руините на римския град „Скупи“. Блоковете са сложени във фронтално, легнало положение и странично така че образуват изключително стабилен и здрав преплет. По същия начин са изградени и кулите на тази стена. Една кула има кръгла основа, една многоъгълна, една правоъгълна и четири триъгълни.Този начин на градене на стените, както и формите на кулите са много характерни елементи, които се свързват с голямото фортификационно изграждане през VI век. Известни са около 200 запазени крепости от това време в Северна Африка, в Близкия изток, в съседна Гърция и у нас в България. Така укрепената твърдина в последствие се оказва вътрешен град на селище, която се оформя на по- ниската тераса източно от крепостта. Релефа на повърхността помага да се види периметъра на външния град, а той е сондиран само в ограниченото пространството на църквата „Св. Спас“ и северно от нея. На това място се простира яка стена, подсилена с вградени травертински блокове. Пространството на долния град било 100 дка и изобщо не е изследвано до днес. В тази област се застъпват останките от средновековния „Долен град“, от града от османския период, та до днес. Най- старите останки лежат дълбоко под сегашните слоеве и насипи, които на това място са много високи. Към ранновизантийския град, е водил един монументален акведукт, който доставял изворна вода от скопска “Черна гора”. При село Визбегово, зад казарма, е запазена част от този акведукт с 42 големи арки. Неговата зидария и запазените писани източници от XVI век го определят, като ранновизантийски, а не османски. Това е най- монументалното, късноантично строителство запазено до днес в югозападна българия Македония – сега Б.Ю.Р.М. С множество разкопки през 1967 г. и по- късно е открита цялата стена на „Горния град“. Крепостта се състои от голям брой малки зидове, добавени върху останките на крепостта от VI век. Тези зидове се отнасят във времето от IX-XI век до XVII-XVIII век. Помежду си тези стени се различават по метода на изграждане, по използваните материали, според размерите, украсата, предпочитаните контрафорси, стълби и др. Благодарение на отличните си технически характеристики, стените от VI век останали добре запазени и по време на славяно- аварската и българска инвазия и разрушенията в края VI век. Най- здрава била стената по дългата страна, обърната на североизток и север. В тази част стената е запазена почти изцяло до наши дни, но е била частично разрушавана при земетресенията от 1553 г., през 1689 г. и накрая в 1916-17 година и 1963 г. Стенните, изградени по стръмния южен и западен край на платото са били с по- слаби основи и паднали след време в падината. Те последователно са доизграждани през средновековието и в османското робство. В средата на северната стена е била изградена главната порта оформена в кула- порта, която кула била вътрешна за укреплението. Оригиналното разположение на тази кула, както и на съседните стени, и осигурявало надеждна защита. За съжаление от кулата, след пробиването на съвременен асфалтов път, останали само следи в земята. Северозападния ъгъл на стената бил подсилен с полукръгла кула, която се издигала над скалите, но през XII век е била заменена с квадратна кула, изместена малко по на изток. Североизточната кула е запазена на височина до 11.5 m и е имала покрив на върха (VI век). Редица дупки за дървени греди показват, че кулата е имала 3 етажа- сутерен, партер и висок етаж. Малкото правоъгълно преддверие на кулата е било засводено във височина и украсено с фрески по стенните (IX-XII век). По всичко изглежда, че кулата е изпълнявала функция на донжон в по- късния етап на своето съществуване. В даден период, сутерена на кулата е служил и като затвор: там долу, засипан с чакъл и строителна керамика и счупени луксозни чинии от началото XIII век, е открит скелет на някой несъмнено политически затворник, който се опитал да копае тесен тунел надолу, за да излезе под основите на кулата. За съжаление не е успял и е умрял в необичайна поза, с главата вертикално надолу, вероятно затрупан и задушен. В югоизточния ъгъл на „Горния град“ е запазена мощна многоъгълна кула и част от стената до нея, широк дори 4.3 m. Тази кула е подсилвала защитата на крепостта от югоизток. За важността и в отбраната на крепостта свидетелства, това че отвън тя носи следи от опит за разрушаване под формата на дълъг и дълбок окоп подкопаващ основите и. Окопа е хоризонтално всечен под стената. В ранното османско време кулата вътре била измазана с мазилка и служи като оръдейна кула, преди да се изгради една по- късна оръдейна кула пред нея (в XVII-XVIII век). Южната крепостна стена, западно от споменатата многоъгълна кула се състои от редица елементи, строени в различни периоди. Първо е построена през VI век, след това е достроена през IX-XI век, след това следва стена с вътрешни контрафорси, покрай която е изградена една църква от XII век, разрушена в XIII век. Освен стените на църквата там са открити много парчета от стенни фрески и част от скрити църковни съкровища, изработени от сребро със златно покритие (част от обкова на икона, голям бокал с алмадини и украсен надпис и др.). В Устав от 1300 и 1308 г. са изброени поне 3 църкви, които са били изградени в Горния град и на някоя от тях останките са намерени до южната крепостна стена. Следващият зид, трябва да се датира от времето на Комнините и на него от вътрешната страна разчитали малки дървени сгради, вероятно войнишки бараки. Датирани са от XII и XIII век благодарение на намерените монети в тях. Върху тях през XIV век е била построена голяма сграда от камък с хоросан, същата била доизградена в XV и XVI век и е завършила със силен пожар и срутване в края XVII век. В западната част на южната стена е била Южната порта, изградена още в XII век и преустройвана, преизграждана и адаптирана към променящите се условия в османския период до XVIII век, когато е била зазидана и на нейно мястото била оставена малка потерна. През средновековието е била фланкирана от 2 малки правоъгълни кули или издатъци от куртината. От вътрешните постройки е открита само част от голям обект разположен в северозападния ъгъл на „Горния град“, може би това е резиденцията на българските владетели от XIV век. Става дума за част от вселенска или ритерска зала. При земетресението от 1963 г. целия сектор и западната стена пропаднали през скалите надолу в реката. Почти пред целия фронт на крепостта с изключение на западната стена се е простирала втора крепостна стена (протеихисма), отдалечен 12-25 m от южната стена, 6-25 m пред североизточната страна и 40 m в северната част на крепостта. Поради наклона на скалите от западната страна не е имало втора крепостна стена. Протеихисмата на южната страна представлява тясна каменна стена, която минава по неравния скалист склон и се е извисявала на места до височина от 16 m. На североизточната страна е зидана по същия начин както и главната стена, само където е несравнимо по- тясна и по- ниска. В югоизточния ъгъл се забелязват следи от кръгла кула, която през османско време е съборена и преустроена в оръдейна. Пред протехизмата е прокопан защитен ров. В средата му е изградена една порта с дървен мост над рова датирана от XVI-XVII век. В северната част на пространството между главната стена и втората крепостна стена (цвингер), е открит рядък и необичаен фортификационен детайл. Това е т. нар. „Фалшива порта“ под формата на голяма и масивна шахта, дълбока 6-7 m. Отвън тя е имала дървена порта двойница, служила за внезапно излизане на бранителите от нивото на цвингера извън окопа. Датировката е несъмнено от VI век. През османско време нейната врата е зазидана, като са оставени две малки порти за излизане. Зидарията на протехизмата който днес се вижда на терена носи белези от късното средновековие (XV-XVI век), когато е бил преизградена отново. След въвеждането на огнестрелното оръжие, протехизмата поема изцяло функцията на дотогавашната вътрешна стена. От запазени документи се знае, че в XIII век Скопие е имал и „Долен град“ защитен от стени. Но мястото на долният град дълго време е било погрешно определяно. Именно в северозападното подножие на крепостта, в река Вардар стои една кула с квадратна основа, която в Устава от 1300 г. е наречена Воден пирг. Тази кула е послужила на сръбските археолози като отправна точка, да определят, че именно в тази част трябва да се търси долния град. Водната кула е включена във въображаема северна стена на града, а южната стена е прекарана по рампа във височина по линия по, която и днес се изкачва зид по южния склон нагоре, в горния град. Предполагаемото място за долният град има размери 180х60-100 m и е изложено на постоянно заливане от р. Вардар. Ясно е, че на тези 13 дка площ не може да се вмести цялото скопско население. Въпреки това, поради „авторитета” на сръбските археолози дълги години е обозначавано като долния град в различни планове. В последствие с наблюдения на терена и с помощта на археологическите открития, които са направени в наши дни се стига до съвсем различно заключение:
1.Южната и западната страна на водната кула са покрити с декоративни травертински блокове и на тях няма следи от докосване на стена или врата. Ясно е, че те са били външни лица. Но на кулата разчитали стените от източната и северната страна, и те затваряли съвсем малко пространство на скалистия склон, с размери 40х30 m. Това място се простирало северно, а не на юг от водната кула и е имал вторична функция: в случай на обсада защитниците могат да стигнат до водата, защитени от долните стени. A самата кула е представлявала кула- кладенец.
2.Мястото на долния град е окончателно потвърдено с археологическите сондажи на по- ниската тераса източно и североизточно от „Горния град“. Контурите на този град, от 80-100 дка, днес се съзират в релефа на почвата на тези места, които не са унищожени напълно със съвременните сгради.
Южната стена на долния град е минавала по южния край на терасата, която е стръмна и високо няколко метра. Той се е свързвал в югоизточния ъгъл на Горния град, непосредствено под голямата кръгла късноантична кула. Тук се виждат и днес, на протехизмата, следи от пресечна градска стена, която е водила към изток. Вероятно около този пункт е била южната градска порта. Зад нея е имало главна улица водеща в долния град, като нейното трасе е в посока на север, към днешната главна казарма и от там през северна порта продължава в пътя към Косово. Тази магистрална линия е непроменена от векове. Под помощните сгради на църквата „Св. Спас“ (XVII век) е сондирано и е намерена стената на долния град. Южно от църквата се простирал некропола. Около 60-70 m северно от „Св.Спас“ край улица Шарска, след сондиране също е намерена крепостна стена покрита с дялани травертински блокове. Още 100-200 m северно по същата линия, се простира големия зид на двора на Мустафа- Пашината джамия. Зида е висок 6-10 m и несъмнено е опрян на североизточната част от средновековни градски стени. Под него, на мястото на музея на Македония, при изграждането на същия са открити средновековни слоеве с наличие на български средновековни и сръбски сребърни монети от XIV век. В тази зона вече започва откритото преградие- Вароша, без градски стени, което на изток се простирало, най- вероятно, до рекичката Сера. Днес това е западния край на Стария (турския) базар. С организирането на днешните улици в тази част на града, полагането на канализацията и изграждането на нови обекти в източната зона на споменатото тераса се оказа, че средновековните останки лежат на значителна дълбочина, надслоени с много силен насип и жилищни слоеве от османско и от новото време. След земетресението от 1963 г. това място в голямата си част е изчистено и остава неизградено. Тук дълбоко под културните слоеве трябва да лежат и поне 10 църкви, които са споменати в документите от XIII и XIV век, между тях и прочутата съборна църква на „Св. Богородица Троеручица“, закрилница на град Скопие. От писмените източници може да се реконструира и историята на Скопие. Градът Юстиниана, чиито останки лежат несъмнено на това място е изграден през 518 г.след разрушаването на античния „Скупи“ и се споменава за последен път в 602 г. След славянската инвазия, града опустял за известно време. Може би в края на VII век и със сигурност в VIII век ромеите отново имат гарнизон в това извънредно важно стратегическо място, както и в съседната Сердика (София) и в някои други пунктове до Дунав на север. С разширяването на Българската държава при Пресиян, Борис и след тях разширението при Симеон Велики до Адриатика на запад, Скопие не е можел да бъде заобиколен, защото е на две значими среднобалкански пътища: от Сердика (София) на запад (Скопие– Полози- Охрид- Адриатика) и на пътя Морава- Вардар (Сердика е превзета от Ромеите още от Крум в 811 г.).По време на царете Петър I, Роман и Самуил, Скопие има същото стратегическо значение, като пресечна точка на основните пътища от Македония към Сердика (Средец) на изток и Белград и Видин на север. През 980 г. цар Роман пребивава в Скопие, като града е столица на България до 992 г. В 1004 г. при Скопие, Василий II разбил армията на Самуил, а градът без борба е предаден. Императора оставя в града свой военен гарнизон и го издига за седалище на тема “България”, много голяма тема, която обхващала и днешна Сърбия до Дунав на север и днешна Западна България до София и Видин, на североизток. След падането на останалата част от българската държава в 1018 г., тази тема се разширява до Охрид и Девол на югозапад и до края на Солунското поле на юг. От Скопие, темата е управлявана от много високопоставен служител, автократор от ранга на катепан. Тази роля града ще запази и следващите два и половина века под Византийска власт. Скопие е голям град, полис. Това дълго владеене на ромеите било прекъсвано на няколко пъти. През 1040/41 г. Скопие бил освободен с разрастване на въстанието на Петър Делян. В 1072 г. градските първенци на Скопие начело с Георги Войтех се разбунтували срещу Византия и се присъединили към Константин Бодин който в Призрен се обявява за Български цар. И това въстание било потушено скоро. В 1082 г. нормански отряд под ръководството на Пунтесий завзел Скопие и държал града до 1088 г. Норманите отново завзели Скопие в 1097 г. Малко преди това, рашкия жупан Вукан в 1093 г. опустошил околностите на града. При сблъсъците с Рашка Сърбия, император Алексий I Комнин водил борбата от Скопие. В 1190 г. рашкия жупан Неман за кратко време завладява Скопие. В 1204 г. Скопие бил освободен и трайно отново бил присъединен към българските земи. Това се случва, след като латинците превзели Цариград и след победата на цар Калоян при Одрин. След смъртта му (1207 г.) в Повардарието се отцепва племенника на цар Калоян местния български феодал Стрез, господарят на Просек и не признаващ властта на узурпатора цар Борил. Скопие вероятно попаднало под неговата власт. След смъртта на Стрез, в 1217 г. Повардарието до Скопие на север завзел Теодор Ангел, деспот на Епир. След битката при Клокотница през 1230 г., Скопие отново влиза в българските предели при цар Йоан Асен II. От Българската държава Скопие ще бъде откъснат от епирците в 1246 г. В 1252 г. Града е завладян от Йоан Дука Ватаци III от Никея. В 1258 г. Скопие е възвърнат в български ръце по времето на цар Константин тих. През същата година Скопие отново е превзет от никейците и след тях от сърбите. В 1259 г. в Скопие отново властват никейците, водени от Император Михаил VIII Палеолог, който скоро ще успее да си възвърне Константинопол и ще възстанови разделената Римска империя (Византия). В един период от време между 1260 и 1277 г. Скопие отново е в български ръце и после отново в ромейски. В 1282 г. крал Милутин ще присъедини Скопие към сръбската държава, в чиито рамки ще остане до идването на османците в 1392 г. В 1299/1300 г. в Скопие пребивава византийския пратеник Теодор Метохит и отбелязва, че освен Горния град съществува и долен, защитен от стени и че тук се е намирала и най- красивата съборна църква. През същата година е датирана и известната харта за правата на имотите на манастира „Св. Георги“- Георги на Сера. В нея се наблюдават многобройни топоними- села, местности и други понятия, сгради в Скопие и др. В 1346 г. в Скопие е бил обявен Стефан Душан за цар. Скопие вече е столица на голямото сръбско царство от този период. В 1349 г. тук е издаден и известния Душан кодекс. След смъртта на Душан в Скопие господства Урош V. Скопие сече сребърни монети надпис “Скоплъе”. От 1366 г. Скопие е под властта на крал Вълкашин, а от 1371 г. Града отново неофициално е в български ръце, след като тук царува отцепилия се български феодал Вълк Бранко. Османците завладяват Скопие в първите дни на 1392 година. Като първият османски управник е Завоевателя на Скопие Юигит бей.

Местоположение

Надморска височина: 300 m GPS координати: 42°00’03” С.Ш. и 21°25’59” И.Д.

Източници

Микулчик, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996

Планове

Skopie.jpg
 

No comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *