Описание и история
Антична и късноантична крепост Германѝя се намира на 0.78 km западно по права линия от центъра на град Сапарева баня. Античната Германѝя е разположена в подножието на северните склонове на Рила, до левия бряг на река Валявица, приток на река Джерман. Намира се на около 300 m североизточно от минералните извори при сегашната баня. Името Германѝя има тракийски произход. В превод то означава „горещ извор”. Среща се само в писмените извори от VI в. във формите Гερμανία, Гερμαν, Гερμεννε (Proc.Bell., III, 11, 21; Proc. De aedif., IV, 1, 31, IV, 4; Hierocl., Synecd., 654 5 (ГИБИ 1959, 93, 114, 157, 161-162). Ударението пада върху сричката “ни” -името на крепостта се произнася Германúя! В. Томашек, изхождайки от тълкуванието на името, е на мнение, че Германѝя трябва да се търси при Сапарева баня. Неговото становище се подкрепя от К. Иречек, Й. Иванов и Г. Кацаров. Това местонахождение е възприето и в по- късната историография. Едва спасителните разкопки в местността „Градището” през периода 1951-1961 г., проведени от Теофил Иванов (лека му пръст), локализираха в тази местност античната Германѝя. Въпреки тракийското име, досега липсват археологически сведения за селище- пряк топографски предшественик на римския лагер. Няма сигурни епиграфски данни за присъствието на cohors II Lucensium в Германѝя след 222 г. В Скаптопаренския надпис от 238 г. oбаче се споменават два военни лагера, без да бъдат назовани (IGBulg. IV 2236). Положително единият от тях е Германѝя и най- вероятно в него все още е прибивавала същата кохорта. Неизвестно е засега дали в лагера по- късно са били дислоцирани други части. Писмените извори се отнасят вече за укрепеното цивилно селище и са от VI в. И двамата автори, писали за Германѝя, са работили при управлението на император Юстиниян (527-565). Хиерокъл в своя „Пътеводител” от 527-528 г. посочва Гερμαν като един от петте града в провинция Вътрешна Дакия (Hierocl. Synecd. 654, 5) (ГИБИ 1959, 93). Прокопий Кесарийски в съчинението си „История на войните” (Proc. Bell. III, 11, 21) ( ГИБИ 1959, 114) пише, че известният пълководец Велизарий произхожда от Германѝя, която „лежи между Тракия и Илирик”. Същият автор в труда си „За строежите” (Proc. De aedif. IV, 1, 31, IV, 4) (ГИБИ 1959, 157, 161-162) съобщава, че Юстиниян I е наредил да бъдат поправени крепостните стени на редица селища във Вътрешна Дакия, включително и Германѝя. Името отново се среща в хрисовула от 1019 г. на император Василий II (Иванов 1906, 80). От него научаваме, че Германѝя е в епархия под юрисдикцията на велбъждкия епископ. Последното написано сведение за Германѝя е на арабския пътешественик Идриси от XII в. Той описва Германѝя като красив град, обкръжен от лозя и обработвани полета. През 1959 г. при нови строителни мероприятия е открита западната порта (която може да се види в основи спокойно и днес в двора на Специализираната болница за рехабилитация) и част от западната крепостна стена. Разчистена е и втора крепостна стена, която затваря портата през VI в. Източно от южната кула на портата е разкрита сграда. През 1960-1961 г. Т. Иванов с колектив А. Димитрова- Милчева и Л. Слокоска са проучили части от улица и обширна жилищна сграда с голям брой долии. Частично са разкритите източната и южната порта. През 1964 г. Т. Иванов публикува обстойно надпис на латински език, от който става ясно, че Германѝя е била лагер на cohors II Lucensium. През 1977-1981 г. във връзка с консервационни работи, археологическите проучвания в Германѝя са възобновени. Продължава проучването на източната порта и прилежащите и кули. Установено е, че при строителството на втората крепостна стена от VI в., тя не е претърпяла промени и е функционирала. През следващия сезон са изследвани три помещения, разположени пред стълбата при южната кула на източната порта, датирани от IV-VI в. През 1979 г. е разчистено трасето на двете крепостни стени с дължина 16 m в северна посока от източната порта. Във вътрешността, северозападно от входа, са разкрити две помещения. Югозападно от входа на източната порта са открити части от две сгради и улица с посока север- юг между тях. В сградите са установени два строителни периода. През 1980 г. е разчистено прогнозираното трасе на двете крепостни стени южно от източната порта. Документирани са следи от горели кирпичи от надстройката на помещение, долепено до крепостните стени. През 1981 г. южно от кулата на източната порта, до първата крепостна стена, са проучени три помещения, които датират от IV-VI в. Военният лагер Германѝя е изграден от cohors II Lucensium. Тя е организирана през I в. в Испания с военни рекрути от племето лукензи. Военната част наброява 500 души и е командвана от перфект. Името на кохортата се среща за първи път в днешните български земи във военна диплома от 7.01.78 г., открита в Монтана. В края на I- началото на II в. тя вече е на лагер в “Абритус”, което разбираме от надгробен надпис на латински език, изсечен в памет на Юлий Максим, конник от тази кохорта, открит в президия. Към края на управлението на император Хадриан (117-138) cohors II Lucensium е преместена в провинция Тракия. Както личи от латински надпис, датиран от 136 г., тогава военната част е била със сигурност дислоцирана вече в “Кабиле”. Всъщност най- ранният епиграфски паметник оттам е ара, издигната от перфекта на кохортата Клавдий Луп. Текстът ни осведомява, че веднага след пристигането на военната част, Клавдий Луп е извършил задължителните ритуали по освещаването (consecratio) и е ръководил строителството на военния лагер. Ако се съди по информацията, която надписът съдържа, то той е малко по- ранен или най- късно синхронен с предходния. Кохортата остава в “Кабиле” вероятно до края на управлението на династията на Антонини (96-192). Във всеки случай, през 198-199 г. cohors II Lucensium вече е предислоцирана в Германѝя. Присъствието на кохортата тук е свързано с охраната на пътищата, преминаващи през Дупнишкото поле. По тази причина и две подразделения са настанени в кастели в с. Гълъбник, Радомирско, и с. Тополница, Дупнишко, разположени от двете страни на пътя от “Сердика” по долината на река Струма, свързващ “Диагоналния път” с “Вия Егнация” там, където той преминава през клисура. Cohors II Lucensium остава в Германѝя със сигурност до 222 г. Твърде вероятно е обаче тя да е станувала в този военен лагер и при управлението на император Гордиан III (238-244). Липсата на писмени сведения не дава основание да се допусне присъствието на друга военна част в Германия след cohors II Lucensium. За религиозният живот на военния лагер няма никаква информация. Епиграфските данни показват, че представителите на командния състав на кохортата са от италийски произход. Предполагаемите канаби (canabae) край лагера все още не са локализирани. Добиваме представа само за религиозния му живот през римската епоха. Сведенията си за него дължим на откритите в близост до минералните извори пет цели и четири фрагмента от оброчни плочки. Те са част от епиграфския архив на местното светилище, вероятно посветено на бог Асклепий. От петте цели оброчни плочки две са с изображения на Асклепий, Хигия и Телесфор, а една- само на Асклепий. Върху вотивен паметник е представен Тракийският конник, но посвещението е на Асклепий. Петото изображение е на трите нимфи (Дремсизова 1952, 5). Три от оброчните плочки са без надписи. Текстът, изсечен върху два от вотивните паметника, е почти изцяло унищожен. Запазени, с възможност за интерпретиране са четири надписа. Върху фрагмент от горен ляв ъгъл на оброчна плочка се чете божеският епитет κύριος. С надпис е и плочката с изображение на Асклепий, в която богът носи епитета κύριος. Посветителката е с тракийско име. Вотивният паметник, върху който е представен Тракийският конник, е също оброк на Асклепий (IGBulg. IV 2206; Дремсизова 1952, 4). Тук обаче няма епитет на бога. Запазено е второто име на дедиканта- римското Салустий. От първото име се чете окончание- ος. Цв. Дремсизова приема, че първото име на адоранта е Σαμμος или Σαμμυλος. Според Д. Дечев и Б. Геров името е тракийско Σαλλας. Върху рамка на долeн ляв ъгъл от оброчна плочка е запазен част от надпис. Има различни прочити на предполагаемото име (или имена) на посветителя. Цв. Дремсизова вижда едно име Δησκυπορις, което Дечев и Геров смята за аристократичното тракийско Раскупорис. Г. Михайлов обаче предлага различен прочит. Той смята, че посветителят е имал две имена. Така или иначе, всички предложени варианти показват чисто тракийски произход. Досегашните проучвания на фортификационната система на Германѝя са направени от Т. Иванов. Укрепителната система на военния лагер се състои от каменна крепостна стена, четири порти и издадена навън правоъгълни кули. Задължителен фортификационен елемент са бермата и ровът. Последният е засвидетелстван при западната крепостна стена. Кастелът е укрепен с каменна стена с дебелина 1.8 m. Той има правоъгълна форма с дължина изток-запад от 180.75 m и ширина север-юг от 139.5 m. Площта на укреплението е 24 дка и 0.74 ара. Градежът на субструкцията на крепостните стени е в opus caementicum- от речни и ломени камъни, споени с бял хоросан. Основите са фундирани на дълбочина 1.2 m. В жълта глинеста почва. При изграждането на суперструкцията са използвани няколко техники. В opus quadratum- с цокъл от рустицирани квадри, е оформен югоизточният ъгъл на крепостта. Външното и вътрешното лице на куртината е в opus vittatum- от по- едри речни и недялани камъни, смесени с бял хоросан, който съдържа жълтеникав пясък. Пълнежът е както на основите- в opus caementicum, така наречения „римски бетон”. В градежа е имало и тухлен опус-opus mixtum. Всички проучени порти- източна, южна и западна имат сходства в плана и строителната техника. Отворите са изградени от гранитни блокове с рустицирано външно лице, свързани с П-образни железни скоби. Отпред те образуват Г-образен издатък. Ширината на отворите на портите отвън е 3 m. При източната порта са запазени гранитните блокове, от които е бил изграден полуцилиндричният свод. Останалата част от градежа на портите е изпълнена в тухлена зидария- opus testaceum. Праговете са били оформени също от гранитни блокове като отпред се образува перваз, който спира движението на крилата. Вратите на Германѝя са били двукрили. Входовете са настлани с правоъгълни плочи от камък. При южната порта върху каменния праг личат коловози, по които са се движели коли с товари. Заслужава да се отбележи фактът, че портите са разположени по средата на стените, за разлика от принципите на обичайна планировка на лагерите през римската епоха. Обикновено портите на дългите страни на лагерите са разположени на разстояние една трета от цялата дължина. По този начин те отделят предната част на укреплението. В Германѝя се обособяват две еднакви половини- източна и западна, а между тях е главната улица- via principalis. Изхождайки от посоката на пътя “Филипополис”- “Пауталия”, Т. Иванов определя източната порта като Порта Претория, а западната- като Порта Декумана. Вероятно северната порта е била Принципалис Синистра, а южната- Принципалис Декстра. Всяка порта е била фланкирана от по две правоъгълни кули, изцяло издадени извън стените. Разстоянието между кулите на източната порта е 12.02 m, е било достатъчно за отбраната. Освен кулите при портите, е проучена една междинна правоъгълна кула, разположена източно от югозападния ъгъл на крепостта. Т. Иванов смята, че тя има съответстваща при югоизточния ъгъл. Той допуска аналогично оформяне и при другата по- дълга страна на укреплението- северната. Ъглите на кулите са издадени с гранитни блокове, подредени в системата биндерлойфер. Най- висок квадров градеж е запазен при южната кула на западната порта- шест реда с височина 2.6 m. Страниците на кулите имат по една амбразура. Тя представлява гранитен блок, отвътре с формата на пресечена призма, който има отвесен прорез. Установено е, че амбразурите на кулите на източната порта са разположени на височина 0.5 m. Над нивото на пътя, а тези на кулите на западната порта- на 0.3 m. Отворите на входовете на кулите при източната порта имат ширина 1.2 m, а тези на кулите при западната и южната порти се стесняват. Входовете на кулите са били затворени с еднокрили дървени врати. Оригиналния под на кулите, запазен при източната порта, е с настилка от трамбован чакъл. До двете кули на източната порта са долепени двураменни стълби с ширина 1.55- 1.58 m. Стълбите са изградени от тухли, споени с хоросан- в техниката opus testaceum. В северното рамо на стълбата покрай северната кула има правоъгълна ниша. Стълбата на източната кула на южната порта има подобно устройство и ширина- 1.65 m. За кулите при западната порта е установено, че са имали вътрешни дървени стълби. Водопровод от керамични тръби за снабдяване с питейна вода, идващ от планината, е засвидетелстван под нивото на прага на източната порта. Размерите на всяка една от керамичните тръби са: 0.5 m и диаметър 0.115 m. На дълбочина 1.5 m под прага на южната порта е намерен каналът за нечисти води на виа принципалис. Тесен тухлен канал от източната кула се влива в главния канал при южната порта. Построяването на крепостта се свързва с времето на управлението на император Септимий Север (193-211 г.), но по- вероятно в края на II в. когато в Германѝя е дислоцирана cohors II Lucensium. Голяма част от Германѝя днес попада под балнеума в Сапарева баня. Теофил Иванов водеше упорита и дългогодишна борба да спаси много от площта на Германѝя в полза на мащабни археологически разкопки, но уви- строителството на балнеума унищожи една голяма част от останките и молбите и усилията на археолозите останаха нечути и неразбрани. Това, което посетителят може да види днес е обраслата източна порта, а и при малко късмет ако влезе в балнеума и се поинтересува- един неподдържан и в много лошо състояние приземен етаж- мазе с фазерна врата, на която пише “музей”. Вътре, в пълния мрак, тръби, течове и боклуци, с придружител до Вас, ще видите как лежат безславно занемарени зидове, керамични фрагменти и долиуми на късноантична Германѝя. Цивилното селище, наследило лагера през късноантичната и ранновизантийската епохи е разположено в укрепената площ. Познато ни е главно от археологическите проучвания на жилищни сгради в него (така споменатите зидове в мазето- музей). Късноантичните извори на Хиерокъл и Прокопий недвусмислено сочат Германѝя като един от петте града на провинция Вътрешна Дакия, заедно със “Сердика”, “Пауталия”, “Наисос” и “Ремесиана”. Тогава е построена и втората крепостна стена на Германѝя като част от мащабната строителна дейност в Юстинияново време. В територията (χορα) на града са укрепени още: Γερμάς, Κανδαρας, Ρολλιγερασ, Σκινζεριες, Ριγινοκαστελλον, Σουεγωγμενσε. Построена е и нова крепост- Σκαττλιζω (Proc. De aedif. IV, 1, 31; IV, 4) (ГИБИ 1959, 157, 161-162). Известно е, че Германѝя е родно място на най- изтъкнатия пълководец на Юстиниян- Велизарий (Proc. De bell. III, 11, 21)(ГИБИ 1959, 114). Вероятно и този факт е от значение за обявяването на селището за град, особено като се има предвид, че по- ранни източници за този му статут липсват. Каквито и да са обаче причините, за да бъде Германѝя град, този факт е безспорен. Единодушието на авторите от VI в. е недвусмислено и не дава основание за съмнения относно градския статут на селището. Единственото указание за религиозния живот в Германѝя през периода IV-VI в. е раннохристиянската базилика, част от мозаичния под на която е археологически проучен, както и християнския по своя характер некропол около нея. Най- късното свидетелство за поселищен живот през ранновизантийската епоха е монетата на императот Фока (602-610), открита в сграда II до източната порта. При археологически проучвания в Германѝя е открита и втора крепостна стена, която е долепена плътно отвън до първата. Втората стена е издигната в opus vittatum mixtum- от речни обли и необработени камъни, споени с хоросан, в който има късове от тухли. Субструкцията и, подобно на първата, е в opus caementicum- от речни и недялани камъни, свързани с бял хоросан. Основите на втората стена са по- плитко вкопани, в сравнение с първата. Дебелината на втората стена е 1.7 m, с което общият размер на двете стени става 3.5 m! Източната и южните порти през този период са функционирали активно. Изключение прави западната порта. Там са документирани две преустройства. Най- напред част от отвора е бил зазидан, като лицето е било оформено с гранитни блокове. Вратата на Германия там тогава става еднокрила с ширина 1.45 m. После отворът е бил изцяло зазидан със стена от недялани камъни, свързани с хоросан, с примеси от тухли, дебела 0.3 m. Тогава през портата преминава и втората крепостна стена. Важна особеност е, че втората крепостна стена няма никакви собствени кули. Градежът достига до източната и южната порти, с които е образувала единна отбранителна система. В подкрепа на този факт са и данните за преустройства на подовата настилка на кулите. При западната и южната порта подът е от тухлена настилка, а нивото е с 0.3 m по- високо от входа на портите. Т. Иванов датира втората крепостна стена в VI в, свързвайки я с писмените известия на Прокопий в „Зa строежите”, където изрично е упоменато за укрепителните мероприятия на Юстиниян I (527-565) в Германѝя. За средновековна Германѝя, както споменахме вече, има две писмени сведения- грамотата на император Василий II от 1019 г. и пътеписа на арабския пътешественик Идриси от XII в. (Иванов 1906, 80-81). В изворите селището се споменава с античното си име Германѝя. В хрисовула на Василий II то се споменава като подчинено на велбъждкия епископ. Идриси описва Германия като красив град с процъфтяващо земеделие.При досегашните археологически проучвания е откривана керамика от VIII-XI в. Преобладават гърнета, изработени на грънчарско колело, украсени с характерните врязани мотиви- вълнообразни и успоредни линии VIII-X в. Срещат се и амфоровидни съдове с излъскана повърхност, покрити с червена ангоба от X-XI в. Находките са указание за съществуващ континуитет в Германѝя. Най- интересният и добре съхранен паметник е църквата “Св. Никола” от XII-XIII в. Тя се причислява към типа кръстокуполни църкви със свободни рамена и има полукръгла апспида. Входът е в двустъпална ниша, която се разкрива в четири архиволта. Широкият и нисък купол е разчленен от дванадесет двустъпални арки. Отвън по надлъжните стени са оформени по две двустъпални арки. Сега са запазени само фрагменти от автентичната живопис, която е покривала изцяло стените и купола отвътре.
Местоположение
Надморска височина: 722 m GPS координати: 42°17’26” С.Ш. и 23°15’17” И.Д.
Източници
1.Алякова 1980: П. Алякова. Разкопки в Германия. – АОР през 1979, С.1980, 97-98.
2.Велков 1991: В. Велков. Надписи от Кабиле. In: Кабиле II 1991, 7-31.
3.Велков 1922: Ив. Велков. Антични паметници из България.- ГНМ (за 1921) III 1922, 198.
4.Гeрасимов 1950: Т. Герасимов. Археологически вести- ИБАИ XVII 1950, 321-322.
5.Геров 1961: Б. Геров. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време.- ГСУ ФФ, LIV 3 1959-1960, C. 1961.
6.Дремсизова 1952: Цв. Дремсизова Една находка от Сапарева баня.- ИАИ XVIII 1952, 353-358.
7.Иванов 1906: Й. Иванов. Северна Македония. С. 1906.
8.Иванов 1957: Т. Иванов. Археологически проучвания при Сапарева баня.- ИАИ 21, 1957, 211-232.
9.Иванов 1964: Т. Иванов. Към въпроса за лагеруването на cohors II Lucensium в град Германия. – Археология 1964, 1, 20-23.
10.Иванов 1973: Т. Иванов. За планировката и архитектурата на лагерите през римската императорска епоха. – МПК 1973, 3, 5-11.
11.Иванов 1992: T. Иванов. Укрепителната система на римския кастел и ранновизантийски град Германия (Сапарева баня). – ВИСб 1992, 4, 5-25.
12.Иванов, Русева- Слокоска, Алякова, Стайкова 1978: Т. Иванов, Л. Русева- Слокоска, П. Алякова, Л. Стайкова. Разкопки в Германия.- АОР през 1977 С. 1978, 74-75.
13.Иванов, Русева- Слокоска, Алякова, Стайкова 1979: Т. Иванов, Л. Русева- Слокоска, П. Алякова, Л. Стайкова. Разкопки в Германия.- АОР през 1978 С. 1979, 80-81.
14.Иванов, Русева- Слокоска, Алякова, Стайкова 1981: Т. Иванов, Л. Русева- Слокоска, П. Алякова, Л. Стайкова. Разкопки в Германия.- АОР през 1980 С. 1981, 58-59.
15.Иванов, Русева- Слокоска, Алякова, Стайкова 1982: Т. Иванов, Л. Русева- Слокоска, П. Алякова, Л. Стайкова. Разкопки в Германия.- АОР през 1981 Михайловград 1982, 53.
16.Иванова 1926 В. Иванова. Стари църкви и манастири в българските земи (IV – XII в.) – ГНМ (за 1922 – 1925) IV 1926, 429 – 583.
17.Иречек 1974: К. Иречек. Пътувания по България. С 1974, 615.
18.Кацаров 1911: Г. Кацаров. Антични паметници из България- ИБАД II 1911, 185-189.
19.Мавродинов 1931: Н. Мавродинов. Еднокорабната и кръстовидна църква по българските земи до края на XIV в. С. 1931.
20.Миятев 1965: Кр .Миятев Архитектурата в средновековна България. С 1965.
21.Dechev 1976: D.Dechev. Die trakischen Spachreste Wien 1976.
22.Tomaschek 1894: W.T omaschek. Die alten Thraken. II Wien 1894.
23.Velkov 1989: V. Velkov. Cohors II Lucensium in Moesia und Thrase.- AAASH, Budapest, 1989, 247-256.
Снимки
https://goo.gl/photos/QRTABsoxVKS844SK9
Планове
