Описание и история
Османско, землено укрепление Хезар/Хасар е отбелязано в 1585 г. от Жак Бонгаре като укрепление тип “паланка”. Той посетил Разград по онова време. Сто и петдесет години по- късно Йохан Кемпелен прави подробно описание на този вид укрепление, като изтъква, че те продължават да се изграждат по един и същ начин.
Заграждало се четириъгълно място, като заграждението е от гъсто приплетени пръти (плет). От ъглите напред се издавали четириъгълни кули, направени от пръти и колове. Подострени колове били насочени към неприятеля, за да не може да доближи стената и входа на крепостта. Вътре имало наблюдателници, наричани чардаци, които служели за откриване на неприятеля. Част от паланките имали малки железни оръдия. Не рядко плетовете били измазвани с глина и боядисвани с вар, за да си мисли врагът, че са от камък.
Твърдина Хезар е съществувала и около 1795 г. По това време са вилняли кърджалийски банди, които са плячкосвали мирното население. За защита от тях град Разград е бил ограден с ров и вал с дървена палисада. Ето какво пише за въпросното съоръжение К. Шкорпил през 1914 г.:
“Около гр. Разград се намират следи от окопово укрепление; това укрепление личи до северо- източния край на града, край новата градска градина; на руската щабна карта погрешно е обозначен като ред могилки; подобно личи над южната махала на града. За това укрепление споменува пътешественикът W. Wittman в “Reise nach der Turkei etc”: В размирните времена на Пазвантоглу Хезар е бил ограден с глинести зидове и колове (палисада), като за съобщение са служили само две врати.
Описан е точно у Ан. Явашов, страница 49: “Някой си Хасан ефенди, едновременик на Пазвантоглу във Видин, е окопал с вал целия град. Валът е представлявал един правоъгълен четириъгълник и се простирал на север от х. Костовата чешма, през Кара- боклук, до Ваковската воденица- сегашната кладница; на изток от х. Костовата чешма покрай х. Павли до близката воденица- старата салхана, на юг от Башбунарската махала, покрай самите лозя Хендам до Доброшката махала; на запад валът не личи и не се знае дали градът от тази страна е бил обкопан.”
Това ни предава К. Шкорпил от ония години за крепостното съоръжение, обграждащо Хезар. В днешно време по всяка вероятност от укреплението не са останали видими следи.
Местоположение
На територията на съвременния град
Литература
Балабанов, П., С. Бояджиев, Н. Тулешков. Крепостното строителство по българските земи. София, 2000.
Шкорпил, К. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914.
Автор: М. Гърдев
