Описание и история
Средновековен, укрепен град Плиска се намира на 2.91 km северно по права линия от центъра на град Плиска. Плиска е една от българските столици. В продължение на цели два века- от завземането на тези земи от българите до 893 г. градът е главното политическо, военно, културно и икономическо средище. Наред с това обаче той е и сред най- внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Плиска е основана вероятно от хан Аспарух. Основание за това ни дава един апокрифен летопис от XI в.- “Видение на Пророк Исая”, където се казва: “… Испор прие българското царство. И този цар създаде градове велики: на Дунава Дръстър град; създаде велик презид от Дунава до морето; създаде и Плюска град…”. Испор се счита за форма на Аспарух, Дръстър е днешният град Силистра, презид означава стена и вероятно се отнася до Аспаруховия вал, Плюска е форма на Плиска. За първи път руините на Плиска се споменават от датския пътешественик Карстен Нибур през 1767 г., като “останки от древни времена”. По – добро описание се намира в записките на Феликс Каниц от 1878 г., според които крепостта до с. Адоба “имат голямо историческо – археологическо значение”. Най- верни са заключенията на Константин Иречек, който през 1884 г. посещава руините и заключава, че това вероятно е крепостта Плисков, споменаваната от византийските хронисти Ана Комнина и Лъв Дякон. Според тяхното описание тя се намирала между Дръстър и Преслав. Заключенията на Иречек възбуждат силен интерес у Карел Шкорпил, който с помощта на Министерството на просвещението извършва през 1897-1898 г. първите разкопки. Те са проведени с помощта на Руския археологически инстиут в Истанбул с директор Фьодор Успенски. Проучванията първоначално са съсредоточени в местността “Сарай ери”, където по- късно се установява че е открит ханският дворец и “Клисе ери”, което се оказва Голямата базилика- първият, голям, християнски храм, построен след покръстването. Името на откритото селище не е било твърдо установено до 1905 г., когато до с. Цар Крум (преди Чаталар) е открита колоната с надпис от времето на Омуртаг (ок. 851 г.). Част от надписът гласи: “…кан сюбиги Омуртаг е от бога владетел на земята, където се е родил. Обитавайки стана на Плиска, той направи крепост на река Тича….”.
Разположение
Първата българска столица Плиска е построена в хълмисто поле, което се пресича от няколко малки рекички и заема площ от 23 km2, което е смайващ размер за времето си. Поради липсата на естествена защита градът има три концентрични отбранителни пояса. Първият, който ограждал външния град, е бил дълбок земен ров с висок насип. Той очертавал цялата територия на столицата. Вторият е бил направен от големи каменни блокове, образуващи висока около 2.5 m крепостна стена. Той очертавал вътрешен град, където били разположени жилищата на аристокрацията. Главният вход е бил на източната, крепостна стена. Третият пояс е бил тухлено укрепление, защитаващо дворцовия комплекс. Тези части на Плиска са получили условните названия: външен град, вътрешен град и цитадела (наричана още малък дворец).
Външен град
Представлява земен вал, ограждащ площ с форма на неправилен четириъгълник с размери 6.5х6.5х3.9х2.7 km. Общата широчина на защитната линия е 36 m. Съставена е от вал, берма и ров. Изградена е като първо е бил изкопан ров с ширина 16 m и дълбочина 4-4.5 m, като изкопаната пръст е насипвана от вътрешната страна така, че да образува насип с ширина 12 m и височина около 3 m. Бермата е била широка 8.5 m. На четирите стени на вала е имало проходи. Откритите находки показват, че външният град е обитаван от селяни и занаятчии, като не е бил гъсто заселен, а по- скоро в него е имало отделни малки селища. Открити са останки от землянки и дървени колиби от дървени пръти и кал, както и някои занаятчийски работилници. Особено добре запазена е керамична работилница открита в близост до източния вал, състояща се от пещи, работилници и складово- жилищни помещения, с размери 100 на 35 m. След приемането на християнството през 865 г. се строят също и малки каменни църкви.
Вътрешен град
Вътрешният град представлява крепост със стени от блокове варовик и се намира почти в центъра на Плиска. Дебелината на зидовете достига до 2.6 m, а предполагаемата височина- 10-12 m. Фугите между варовиковите блокове били замазани с червен хоросан. Крепостта има форма на неправилен трапец. Северната и южната стени са с дължина по 740 m, а източната и западната съответно с 612 m и 788 m. Приблизително в средата на всяка от стените е имало по една порта, като западната и източната са по- големите. Три от тези порти са разкрити и изследвани. Всяка порта се е състояла от по две кули с предполагаема височина от 15 m, и три порти- две външни дървени и една спускаща се решетка. През вековете портите са били многократно преправяни и преустройвани. Северната порта в определен период е била напълно зазидана, а западната е била стеснявана с тухлени зидове. Четирите ъгъла на крепостната стена са били защитени с кръгли кули. Между ъгловите кули и портата на всяка стена е имало и по две петоъгълни кули (общо 8). Във вътрешният град има изградена мрежа от водопроводи, направени от глинени тръби с хоросанова спойка, разположени под каменната настилка на града.
Дворцов център
Дворцовият център обхваща така наречената цитадела/малък дворец, голям дворец, ьански дворец и голямото капище. Цитаделата се намира приблизително в центъра на Вътрешния град и има форма на несъвършен правоъгълник. Оградена с дебела тухлена стена. Най- ранните следи от постройки са от дървени сгради, върху които по- късно са били построени каменни. Ханския дворец се намира извън цитаделата, близо до южната и порта са открити останки от дървена сграда за която се предполага, че е била най- ранният дворец на хана. Има юртообразна кръгла форма с диаметър 14 m и правоъгълно преддверие. Предполага се, че е била издигната върху дървена платформа носена от дървени колони. Смята се, че ханският дворец и бил построен през VIII в. Големия дворец се състои от така наречения Крумов дворец, върху чиито останки след разрушаването му е била построена от Омуртаг тронната палата. Важна информация за Крумовия дворец дава описането на византийски хронисти на превземането на Плиска от Император Никифор Геник през 811 г. “…Като влязъл прочее в двореца на Крум, преровил неговите съкровища и намерил пребогата плячка. Започнал да разпределя на войската си мед и одежди и други различни неща. Като разтворил неговите изби с вина, раздавал на всички свои да пият до насита. Икато влязъл по улиците на двореца, разхождал се край къщите, наслаждавал се и казал: Ето, всичко това Бог ми даде и аз искам да построя тук град на мое име, за да стане именит във всички бъдни поколения. И като прекарал няколко дни, излязъл от двореца на безбожния Крум и като напуснал, опожарил всички жилища заедно с оградата от съставени дървета…”. Днес от Крумовия дворец са останали основите. Те имат правоъгълна външна форма с размери 74 на 60 m и дебелина 2 m, което очертава внушителна за времето си постройка. Основите представляват мрежа от еднакви по размер правоъгълници (63 на брой). В четирите ъгъла се смята, че е имало кули. Няма сведения за сградата във височина, но по косвени сведения се счита, че е била на два етажа, с вътрешен двор. Крумовият дворец е свързан с малкия дворец с подземен проход с под от тухли и стени и таван от дървени греди и дъски. Височината му е 1.9 m, а ширината- 1 m. След разрушаването си от византийците Крумовият дворец не е възстановяван. Тронна палата Омуртаг изгражда върху основите на Крумовия дворец в западната част. Тя има правоъгълна форма на основите и размери 52х26.5 m и дебелина 2.5 m. Стените са направени от варовикови блокове и са запазени на места до височина от 3 m. Приземният етаж е имал предверие, централна зала, разделена на 4 части и полукръгла абсида с две прилежащи помещения. Смята се, че този етаж е бил обслужващ за сградата. Горният етаж се състои от преддверие, обширна зала, разделена от колони на три части и апсида, в която се предполага, че е бил тронът. Смята се, че тронната зала е използвана и по времето на княз Борис I.
Голямата базилика
Изследователите на древната българска столица са отбелязали три етапа в нейното изграждане. Дворецът на хан Крум построен върху 500 m2 е сред най-забележителните паметници от първия етап. Интерес представляват тайните входове, по които обитателите му са можели да напуснат незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани. Изключително мащабното строителство, разгърнато през втория етап от изграждането на Плиска се свързва с името на хан Омуртаг (814-831), който има най- големи заслуги за превръщането на града в един от големите, източноевропейски, ранносредновековни центрове. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, малкия дворец с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма и тронната палата. Големият дворец е най- добре запазената сграда във вътрешния град. Третият строителен етап е оставил за историята раннохристиянски култови сгради с внушителни размери. Най- забележителният архитектурен паметник от това време е голямата базилика. Със своите 2920 m2 тя била най- голямата християнска църква на Балканския полуостров. Огромната трикорабна базилика, дълга 100 m и широка 30 m е била оградена от голям манастир със сложна архитектура. Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 г. княз Борис I e приел учениците на създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий.
Местоположение
Надморска височина: 184 m GPS координати: 43°23’13” С.Ш. и 27°07’55” И.Д.
Литература
Проф. Димитров, Б. Цар Борис налага азбуката. – В: http://www.pravoslavieto.com/life/07.27_sv_Sedmochislenici.htm#4 (Достъп: 24.02.2020)
Проф. Димитров, Б. Св. Борис и митът за избиването на 52-та рода. – В: Култура, брой 2. София, 2007.
Иванов, И. Розетата от Плиска. – В: Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика. http://protobulgarians.com/Prabalgarski%20nazvaniya%20na%20planetite.htm (Достъп: 16.04.2021)
Автори: М. Гърдев, К. Василев
Снимки
Планове, реконструкции и въздушни снимки
К. Василев