Гр. Перущица – крепост Калето


Описание и история

Тракийска, късноантична и средновековна крепост Калето се намира на 3.88 km северозападно по права линия от центъра на град Перущица. Възвишението, върху което е изградена е доминиращо над околният терен с много добра видимост към тракийската низина и към Кричимския проход. Крепостта е издигната на скалиста платовидна тераса на най-високата точка от възвишението, на десният бряг на река Въча. Терасата е с отвесни склонове на запад и северозапад и много стръмни и почти непристъпни на север. От останалите страни терасата е била сравнително лесно достъпна. Крепостните стени на обекта го обикалят от всички страни независимо от непристъпността от север, запад и северозапад. Укреплението има неправилна форма продиктувана от конфигурацията на терасата с максимални размери 130х90 m и площ от 8.2 дка. Крепостните стени са с дебелина от 1.2 до 2.2 m и са градени от местен ломен камък споен с бял хоросан. На няколко места стените са запазени на височина до 1 m и в тях се виждат пояси от по два до три реда тухли с дебелина 4 cm. Днес по голямата част от стените се проследяват под насипи и във вид на разсипи, като само на отделни места иманяри са разкопали градежа ѝ. Следи от крепостни кули по куртината не се забелязват, но на отделни участъци, там където стената е отчасти запазена се очертават напречни на основната стена градежи. По всяка вероятност стената е била защитена допълнително от малки плътни бастиони, които са се издавали минимално пред куртината. Днес в останките от крепостта ясно се различават два входа. Първият е разположен в най- северната част на североизточната стена в непосредствена близост до почти непристъпните северни склонове. Този похват за изграждане на входове в близост до естествени прегради се наблюдава и в други укрепления и е продиктуван от стремежа на древните архитекти да ограничат възможностите пред портата да се струпват голямо количество противници. Вторият вход е разположен на северозападната страна от към непристъпните отвесни скали. Този вход е организиран много интересно. Пространството пред него представлява малка скална площадка чиито страни са обиколени от отвесни скали, а от юг е преградена от крепостните стени. Достъпът до нея се осъществява по скална тераса, която постепенно се изкачва от долината по северозападната страна на възвишението. Тази тераса е на по-ниско ниво от ръба на възвишението където се намира крепостта и също е с отвесни склонове, като ширината ѝ е едва няколко метра. По протежението на тази тераса все още се различава трасето на пътя който се изкачва по нея. За съжаление днес на един два участъка терасата се е срутила в подножието на отвесните скали. Терена на укреплението е бил гъсто застроен и за съжаление днес е разоран от иманярски набези. В иманярските изкопи се виждат фрагменти от керамика работена на ръка и на колело. Укреплението се издига в близост до река Въча и плодородната равнина захранвана от нея. Тези дадености, както и относително естествената непристъпност на терена и добрия обзор към долината, предпоставят възникването на живот по тези места още през ранножеляза епоха. По намерените находки в и около крепостта може със сигурност да се потвърди, че около укреплението е имало голямо неукрепено селище. Живота в крепостта със сигурност е продължил до средновековието, като тук не става въпрос за яка военна крепост а по скоро за укрепено средновековно селище. Тази теза може да бъде потвърдена след разкопки. Укреплението е почти обезличено следствие на дългогодишна иманярска дейност извършвана в неговите предели и системното ограбване на строителен материал. В днешно време в укреплението, като най- висока точка на възвишението, е поставена куполна камера, с която да се наблюдават съседните земеделски площи на частна кооперация. Благодарение на това щастливо обстоятелство в последните години се наблюдава почти пълното прекратяване на иманярските набези.

Местоположение

Надморска височина: 267 m GPS координати: 42°04’45” С.Ш. и 24°30’38” И.Д.

Източници

Панайотов, Ив. Гиздова, Н. Мацанов, В. Чакъров, Б. Джамбов , Ив. РОДОПСКИ СБОРНИК  IV. София 1976
К. Василев
Е. Минчев
П. Овчаров

Снимки

http://haiduk-tourist.blogspot.bg/2017/04/blog-post_44.html
https://photos.app.goo.gl/uMErCxoCdnKyRUCy6

Планове

К. Василев

Координати: 
Категория обекти в БГ: 

Comments are disabled.